1 Р Е Ш Е Н И Е № 146 [населено място] , 09,12,2011год. Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ТОТКА КАЛЧЕВА при участието на секретаря:Наталия Такева изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева гр.дело № 539/2011 година. С решение № 78/ 11.02.2009 г. по гр.д. № 1354/2008 г.на Софийски апелативен съд e оставено в сила решение от 29.06.2006г. по гр.д. №1480/04г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А.- [населено място] против [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл.92 ЗЗД- за заплащане неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за отчетен период 01.10.2002г. – 19.07.2002г в размер на 115695. 06лв. и за заплащане на мораторна лихва в размер на 19479.99лв. Така постановения съдебен акт е влязъл в сила на 03.12.2010г. – с постановяване на определение по реда на чл.288 ГПК по т.д. №483/10г. на ВКС, ТК, І т.о. [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. Д. П. е подал молба с искане за отмяна на основание чл.303,ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 341 от 10.04.2008г. по т.д. 1013/07г. на ВКС, ІІ т.о. и оставеното с него в сила решение №133 от 27.07.2007г. по гр.д. 224/07г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 06.06.2005г. по т.д.1642/03г. на Софийски градски съд / допълнено с решение от 09.11.2005г./, с което е бил осъден [фирма] – [населено място] да заплати на А. неустойка в размер на 181845лв. ведно с мораторна лихва върху сумата- от датата на забавата до завеждане на иска в размер на 57024лв. съгл. т.10.2 от договора за продажба на акции за договорени но незаети работни места за 2000г. и сумата 200252лв.- за 2001г., ведно с мораторна лихва и върху тази сума. Страната е поддържала, че така описаните влезли в сила съдебни решения били по един и същ правен спор, между същите страни и по искане, идентично, според молителя. Излагат се и доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата за отмяна- А. – [населено място] е на становище, че не е налице соченото основание за отмяна, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : С определение №133 от 1.06.2011г. на ВКС, І т.о. молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е допусната до разглеждане. Подадената молба за отмяна е неоснователна. Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК,предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила.С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. В разглеждания случай, производството по гр.д. 1480/04г.на Софийски градски съд, приключило със соченото като противоречиво постановено на решението, чиято отмяна се иска, решение на Софийски градски съд по гр.д. 1642/03г. е било образувано по искова молба на А. против [фирма] – [населено място] и е имало за предмет иск за присъждане на неустойка по чл.10, ал.2 от сключения между страните приватизационен договор от 09.07.1999г,за неизпълнение на задължения по програмата за трудова заетост за периода 01.01.2002г. – 19.07.2002г., като иска и от решаващият съд е третиран като частичен. Решението, чиято отмяна се иска и което се сочи като идентично на разгледаното е постановено в съдебно производство, образувано по искова молба на А. против [фирма] – [населено място] с предмет дължимост на неустойка по чл.10.2 от сключения между страните приватизационен договор от 09.07.1999г. за неизпълнение задълженията по програмата за трудова заетост за 2000г. и 2001г. Този иск, при изрично очертаване на предмета на спор и в диспозитивната част на акта е уважил първостепенния съд, като решението му е било оставено в сила от САС и ВКС. При тези фактически данни се налага извод, че не е налице обективно тъждество между разглежданите по реда на чл.303, ал.1,т.4 ГПК производства,тъй като макар и между същите страни и с оглед неизпълнение на един и същ приватизационен договор и на една и съща клауза от него, те имат за предмет различни претенции, произтичащи от неговото неизпълнение – в единия случай основание за търсената неустойка е неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2000г. и 2001г., а в другия случай неустойката е обусловена от неизпълнение на същата програма за различен период, а именно за периода-01.01.2002г. – 19.07.2002г. Различните периоди на претенциите, които предполагат различна фактическа обстановка, съответстваща на релевантния период, обуславящи и различно мотивиране на постановения от съда резултат, изключва твърдяния идентитет между делата, което налага извод за неоснователност на молбата за отмяна, тъй като не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Ирелевантни към настоящето производство са доводите на молителите свързани с неправилност на решението, чиято отмяна се иска, тъй като тази преценка се осъществява само по реда на инстанционния контрол, който е изчерпан. По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на І т.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.4 ГПК на влязлото в сила решение от 06.06.2005г.по гр.д.1642/03г. на Софийски градски съд и потвърдилите го -решение по гр.д. 224/07г. на Софийски апелативен съд и решение №341 от 10.04.2008г. по т.д. №1013/07г. на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: