Ключови фрази
Частна касационна жалба * оспорване на истинността на документ * инцидентен установителен иск


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 600

гр.София, 23.09.2013 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5372/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. д. з. – [населено място] срещу определение на Благоевградски окръжен съд № 2429 от 19.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 478/ 2013 г. в частта му, в която е потвърдено протоколно определение на Разложки районен съд от 26.02.2013 г. по гр.д.№ 1253/ 2012 г. С последното районният съд е постановил на основание чл.194 ал.2 ГПК, че оспорен по делото документ – Допълнително споразумение № 74/ 01.02.2010 г. – е неистински и го е изключил от доказателствата по делото.
Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е недопустимо, тъй като актът на районния съд по чл.194 ал.2 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. Тъй като въззивният съд приел противното, моли да се допусне касационно обжалване по този процесуалноправен въпрос и обжалваният акт да бъде обезсилен.
Ответната страна Ф. М. Ш. оспорва частната жалба като недопустима предвид цената на предявения иск и тъй като не са налице основанията по чл.280 ГПК.
Съдът намира частната жалба за допустима. Предявеният иск не е оценяем, поради което разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК не намира приложение. Противно на твърденията в отговора на ищцата Ш., в частната жалба е формулиран изрично въпросът, който според касатора му дава основание да поиска допускане на касационното обжалване. Жалбата не може да бъде счетена нередовна само защото изложението на основанията е инкорпорирано в нея, а не в отделен документ.
Налице са и предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Процесуалноправният въпрос подлежи ли определението по чл.194 ал.2 ГПК на самостоятелно обжалване, обуславя допустимостта на атакуваният съдебен акт и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
На този въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор. Оспорването на документ по реда на чл.194 ГПК съставлява облекчена форма на предявяване на инцидентен установителен иск относно истинността на този документ. Независимо от това, дали съдът ще се произнесе с нарочно определение по оспорването, или ще стори това с решението по същество, то се касае до преюдициален за спора въпрос, който обуславя крайното решение. Както и да е процедирал съдът, на обжалване по въззивен ред подлежи решението по същество. Ако съдът се е произнесъл по оспорването на документа не с решението, а със самостоятелно определение, последното не подлежи на инстанционен контрол отделно от крайния акт. Ако бъде обжалвано решението по делото, с жалбата може да бъде оспорено и становището на съда по истинността на документа, защото определението, в което това становище е инкорпорирано, няма самостоятелно значение и не влиза в сила отделно от решението по същество. Не е допустима самостоятелна жалба срещу такова определение.
Предвид изложеното по повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос, обжалваното определение е недопустимо. С него се разглежда по същество частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд по чл.194 ГПК, което определение не подлежи на обжалване отделно от решението по същество. Оплакванията срещу неговата законосъобразност следва да бъдат разгледани в производството, което ще бъде образувано по подадената от О. д. з. - [населено място] въззивна жалба. Обжалваното определение следва да се обезсили, а производството по въззивната частна жалба – да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Благоевградски окръжен съд № 2429 от 19.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 478/ 2013 г. в частта му, в която е потвърдено протоколно определение на Разложки районен съд от 26.02.2013 г. по гр.д.№ 1253/ 2012 г.
ОБЕЗСИЛВА определение на Благоевградски окръжен съд № 2429 от 19.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 478/ 2013 г. в тази част и прекратява производството по подадената от О. д. з.- [населено място] частна жалба срещу протоколно определение на Разложки районен съд от 26.02.2013 г. по гр.д.№ 1253/ 2012 г., с което е признато на основание чл.194 ал.2 ГПК, че Допълнително споразумение № 74/ 01.02.2010 г. е неистински документ и е изключен от доказателствата по делото.
Делото да се върне на Разложки районен съд за администриране на подадената от О. д. з. - [населено място] въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: