Р Е Ш Е Н И Е №283 гр. София,09 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА И. наказателно дело № 859/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от защитата на подсъдимия Н. Х. Г. - адвокат И. М. В. срещу въззивно решение № 38 от 11.03.2013 год. по внохд№252/12 год. на Апелативен съд гр.Варна с посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т.1,2 и 3 НПК. В жалбата се изтъкват доводи в подкрепа на касационните основания. Претендират се следните съществени процесуални нарушения: съдът не е отговорил на доводите на защитата, с което е ограничил правото на защита на подсъдимия по оспорване авторството на деянието; осъдителните изводи се основават единствено на косвени доказателства; отказът на съда да издири и разпита свид.Е. Я., която е познавала свид.С. като вложител в банката и е могла да различи по възраст, ръст и външни белези лицето, представило се с неговата самоличност, е довел до неизясняване делото относно авторството на деянието; безмотивно е отхвърлено искането на защитата за назначаване на графологическа експертиза за установяване дали представеният от свид.П. пред свид.Я. договор за банков депозит на името на свид.С., е съдържал истинския печат на банката ; протоколът за разпознаване, извършено от свид.П., не е подписан от водещият разследването; не са обсъдени показанията на свид.П. дадени на съдебното следствие пред първата инстанция, в които сочи, че е бил подложен на натиск, за да уличи подс.Г. като извършител на деянието; налице е заинтересованост на вещите лица, изготвили съдебно-почерковата експертиза, които е следвало да бъдат отведени от участие в СПЕ ; не са обсъдени възраженията , че СПЕ е изготвена без да бъде снет сравнителен почерков материал от подсъдимия . За нарушение на материалния закон не са изложени правни съображения. За явна несправедливост на наложеното наказание се изтъква отказът на съда да приложи чл. 66 НК, въпреки предпоставките за това. Иска се оправдаване по обвинението или отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане, или приложение на чл.66 НК по отношение наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ на 21.05.2013 година подсъдимият Н. Г. и неговият упълномощен защитник адвокат И. В., редовно призовани, не се явяват и не сочат уважителни причини за неявяването си. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура дава заключение, за доказаност на авторството на деянието. Счита жалбата за неоснователна и изразява становище за оставяне в сила на въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, СЛЕД КАТО ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА, И ИЗРАЗЕНОТО ПО НЕЯ СТАНОВИЩЕ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: С присъда № 78 от 20.07.2012 година по НОХД № 1440/2010 год. на Варненския окръжен съд подсъдимият Н. Х. Г., ЕГН [ЕГН], е признат за виновен в това, че за времето от 23.09.1999 год. до 24.09.1999 год. в [населено място], при продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи: искане за откриване на банкова сметка в ОББ на името на И. К. С. в графи : "подпис на лицето, откриващо сметката"; спесимен на подписите от 21.09.1999 год. на името на И. К. С. ; „подпис" и „подпис на лицето, открило сметката"; нареждане-разписка №Р02321/23.09.1999 год., издадена от ОББ на името на лицето И. К. С. за платени в брой 40 000 щд в графите: „подпис на лицата, които могат да се разпореждат"; „получател"; „получих сумата" и „контролен подпис" ; нареждане разписка №Р00290/24.09.1999 год., издадена от ОББ на името на И. К. С. за платени в брой 39 500 щд, в графите : „подпис на лицата, които могат да се разпореждат" ;„получател"; „получих сумата" и „контролен подпис", представени пред служителя от ТБ [фирма] клон [населено място] - Н. А. М., е получил без правно основание чуждо движимо имущество - общо сумата от 79 500 щд, равняваща, се на 148 752,92 лева, собственост на С. Т. С., като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и на основание чл. 212 ал.4/ изм./ във връзка с ал. 1 НК, вр. с чл.26 ал.1 НК, вр. чл. 55 ал. 1 точка 1 и ал. 3 НК е осъден на ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в условията на затвор,считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1008.50 лева в полза на държавния бюджет по сметката на Варненския окръжен съд. По касационна жалба, подадена от защитата на подсъдимия срещу присъдата на ВОС, е образувано внохд№ 252/12 год. на АС гр.Варна , по което с решение № 38 от 11.03.2013 год. присъдата е потвърдена. Изводите за инкриминираното деяние, неговото авторство и престъпната съставомерност на деянието под признаците на посочения в обвинителния акт престъпен състав, са направени след задълбочено обсъждане на доказателствения материал. Неоснователно се твърди в жалбата, че във въззивното решение съдът не е отговорил на доводите на защитата. Несъответно да данните по делото е оплакването за липсата на мотиви относно направените от защитата възражения. Обратното е вярно. В мотивите на присъдата на първостепенния съд на стр.536-540 от том.втори по нохд№1440/10 год. на ВОС и на стр.36- 38 от мотивите на въззивното решение на ВАС са развити съображения както относно кредитираните от съдилищата доказателствени източници, така и по отношение на отхвърлените от тях като недостоверни. И двете съдебни инстанции са отговорили на доводите на защитата относно недопуснаните от съда доказателствени средства, поискани от защитата пред първата и въззивна инстанции. Спазени са правилата по чл. 305, ал. 3 НПК, както и по чл. 339, ал. 2 НПК. Проверката на ВКС установи, че не са допуснати претендираните в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Съдилищата са отговорили на доводите на защитата, свързани с реда за събиране и проверка на доказателствените източници. Доводите по оспорване авторството на деянието са получили аргументиран отговор и от двете инстанции. Изводите относно авторството на инкриминираното деяние не се основават единствено на косвени доказателства, както се твърди в жалбата. Анализирани са наред с всички останали доказателствени източници и събраните по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, имащи значение на преки доказателства по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване за авторството на деянието.Това са искане за откриване на банкова сметка в ОББ на името на И. К. С.; нареждане-разписка №Р02321/23.09.1999 год., издадена от ОББ на името на лицето И. К. С. за платени в брой 40 000 щ.д.; нареждане разписка №Р00290/24.09.1999 година, издадена от ОББ на името на И. К. С. за платени в брой 39 500 щ.д. От тройната СПЕ е установено, че именно подсъдимият Г. е попълнил ръкописния текст в искане за откриване на банкова сметка на името на лицето И. К. С. като е използвал изгубения паспорт на това лице, обявен за изгубен през 1995 година. Вещите лица са установили, че подс.Г. е попълнил ръкописния текст на ”спесимен на подписа”. Отделно от това, от анализа на данните, че именно Г. е използвал изгубения паспорт на лицето И. К. С. и се е представял пред банковите служители за това лице като е открил банкова сметка с депозит от 100 щатски долара на това име с преправения паспорт на С., е попълнил документите за откриването му и се е подписвал в тях. Авторството на деянието от подсъдимия Г. е установено и при оценката и анализа на тези писмени доказателства със заключението на СПЕ, че искането за откриване на банкова сметка с подпис на лицето, откриващо сметката и спесимен на подписите от 21.09.1999 година на името на „И. К. С.” в графи ”подпис" и ”подпис на лицето, открило сметката"; разписка от 21.09.1999 година, издадена от ОББ за внесени 100 щатски долара на името на същото лице в графа”подпис на вносителя”, са изготвени и подписани от подсъдимият Г.. Нареждане -разписка №Р02321/23.09.1999 год., издадена от ТБ”ОББ” за платени в брой 40 000,00 щатски долара е издадена на името на, чиято самоличност е използвана от подс.Г. пред служителите от ТБ „ОББ” - клон [населено място] за откриването на банковата сметка – приемател на сумата. Същите изводи, че ръкописните текстове в тези документи и подписите в тях изхождат от подсъдимия Н. Г. са направени от експертите и относно нареждане - разписка № Р00290/ 24.09.1999 годи., издадена от ТБ”ОББ” отново на името на И. К. С., за платени в брой 39 500,00 щатски долара, където в графите ”подпис на лицата, които могат да се разпореждат",”получател", „получих сумата" и ”контролен подпис", е установено, че там се е подписвало едно и също лице – подсъдимият Г., представил се като „лицето И. К. С.”. Писмените доказателства са обсъдени наред с многобройните гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля И. К. С. е установено, че той никога не е откривал банкова сметка на свое име в ТБ „ОББ”. Установено е, че неговият личен паспорт е бил обявен за изгубен още през 1995 година. Използването на този документ за самоличност от подсъдимия Г. за откриване на банкова сметка под чуждата самоличност е доказано поради несъмнените изводи на експертите, че документите за откриването на банковата сметка са представени пред служителите на банката от подс.Г.. На тези документи е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицето И. К. С. за откриване на банкова сметка на негово име и законосъобразно са изведени като неистински документи по смисъла на чл. 93,т. 6 НК. Тяхното значение за установяване на авторството на деянието е интерпретирано наред с кредитиране показанията и на свидетелите - служители в ТБ”ОББ”-клон Варна: М., В., Т., Я., И., Ф., Т., К., П., Б. и О. и от показанията на свидетелите С., Й., С. и С.. От показанията на тези свидетели е изяснено безспорно съгласуваното поведение на свид.П. и на подс.Г. в участието им в банковите операции по прехвърляне на паричните средства от влоговата сметка на свид.С. Т. С. в ТБ ОББ, под чиято самоличност свид.П. се е представил в новооткрития клон на ОББ в [населено място] на [улица]. Безспорно е доказано, че именно той се е разпоредил за прехвърлянето им в новооткритата два дни по-рано банкова сметка от подс.Г. чрез използваната от него чужда самоличност на лицето И. К. С.. Въззивната инстанция и първостепенният съд са отговорили аргументирано в мотивите си на доводите на защитата като са отхвърлили тезата за предубеденост на вещите лица, изготвили съдебно-почерковата експертиза. Вярно е, че вещото лице Ц. Ц. е участвал в изготвянето на „експертна справка”, приложена на л.179 от том.6 от досъдебното производство при извършената предварителна проверка, която дейност е извън рамките на наказателния процес. Този факт сам по себе си не сочи на обективна предпоставка за предубеденост на вещото лице, което не е участвало в друго процесуално качество, изключващо участието му като експерт. В чл. 148 НПК императивно-лимитативно са изброени основанията, при които лицата не могат да бъдат експерти в наказателното производство. За вещите лица от тройната СПЕ Ц., А. и В. няма данни за наличие на нито едно от изброените основания, изключващи участието им като експерти в наказателното производство. Съставът на тройната съдебно-почеркова експертиза дава единно и безпротиворечиво заключение за авторството на подс.Г. в изписването на ръкописните текстове и на подписите в инкриминираните документи (спр.л.239-л.246 от т.2 на досъд.прозв. №3104/02 на сл.д. при ОСС гр.Варна ), поради което и тезата за субективна предубеденост на вещото лице Ц. е напълно несъстоятелна. ВКС споделя тезата на решаващите съдилища за неоснователност на доводите на защитата за изготвяне почерковата експертиза без снет сравнителен почерков материал от подсъдимия. В експертното заключение на стр. 243 в т.2 от досъд.прозв., са изброени източниците на използвания от експертите сравнителен почерков материал от почерка и от подписа на подс.Н. Г.. Инстанционните съдилища са дали аргументиран кредит на показанията на свид.П. К. П., приобщени по реда на чл. 281, ал. 2,вр. ал.1,т.1, вр. чл. 118, ал. 1,т. 1 НПК - разпитан пред съдия по следственото дело. Съдилищата са се съобразили и със задължителната материална сила на присъдата (спр.чл.413 НПК), постановена по отношение на свид.П. за деяние по чл.212, ал.3,вр.ал.1 и ал.2,вр. чл.26,ал.1 НК , за което е признат за виновен и осъден по нохд № 1873/2002 год. на ВОС с присъда от 18.03 2003 год. Това деяние основателно е интерпретирано в пряка връзка с инкриминираното поведение на подс.Г.. Според осъдителната присъда, свид.П. е съставил и използвал на 23.09.99 год. неистински документи: договор за срочен депозит платежно нареждане, нареждане-разписка, споразумение за откупуване на валута и бордеро, пред свидетелката Е. Я. Я. - счетоводител в ТБ [фирма] Варна, въз основа на които е получил без правно основание чуждо движимо имущество: сумата от 41 106,95 лева от владението на ТБ”ОББ” Варна, собственост на свидетеля С. С. и съзнателно е дал възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 150 016 лева от владението на ТБ [фирма] Варна, собственост на свидетеля С. С.. При формиране на фактическите констатации на съдилищата за инкриминираната дейност на подсъдимия Г. са взети предвид приобщените от досъдебната фаза обяснения на П. в качеството на обвиняем по цитираното дело , в които той е разкрил, че е използвал договор за срочен депозит №16241028078408-00, платежно нареждане №Д-00502, нареждане-разписка №Д-00510, споразумение за откупуване на валута и бордеро №1309/23.09.1999 година, които не са били съставени от лицето, посочено в документите като техен автор , а именно – не са съставени от лицето С. Т. С.- единствен титуляр на правата по договора за влог на парични средства, сключен с влогоприемателя ТБ „ОББ” и като такъв единствено е имал правно основание да се разпорежда със суми по паричния влог. Установено е по делото, че свид. С. никога не е изразявал валидна воля за извършеното разпореждане, съгласно инкриминираните документи, с паричните му средства. Свидетелят П. е установил, че се е представил пред служителите на ТБ „ОББ” под чужда самоличност – тази на свид.С. и по този начин сумата по влога му е била изтеглена от свид.П. като близо 80 000 щ.д.,с равностойност на инкриминираната сума от 148 752,92 лв. са били преведени по сметката, открита от подсъдимия Г. , представил се пред служителите от ТБ „ОББ” под самоличността на свид. И. К. С.. Участието на подс.Г. в уговарянето и в осъществяването на поведението на свид.П., състояло се в представянето му под чуждата самоличност като лицето С. С., е разкрито от подробните показания на свид.П. за срещата му в [населено място] с подс. Г. и с още три лица в [населено място]. Описал е с детайли самоличността на Г. с неговите специфични външни белези - ръст , телосложение, възраст, овал на лицето , цвят на косата. Неоснователно се възразява от защитата, че самоличността на лицето, което свид.П. е посочил за „Н.” от [населено място] не е била на подс.Н. Г.. Съдилищата правилно не са ценили протокола за разпознаване на стр.,161 от том.6 от следственото дело, който е съставен в нарушение на чл. 129, ал.2 НПК, тъй като не е подписан от органа, извършил процесуалното действие разпознаване. Фактическите данни, които е следвало да се установят посредством това негодно доказателствено средство, са установени по делото от приобщените от досъдебната фаза обяснения на П., който е разкрил самоличността на подсъдимия Н. Г. като лицето, с което се е срещнал в [населено място] ,заедно с лицето „А.” и свидетелите Д. и П., уговаряли свид.П. за представянето му пред банковите служители в ТБ „ОББ” под чуждата самоличност на свид.С.. Съставът на ВКС не споделя основателност на доводите в жалбата за необсъждане от съдебните инстанции на противоречията в показанията на свид.П., дадени на съдебното следствие пред първата инстанция, с приобщените му обяснения в качеството му на обвиняем, дадени пред съдия в досъдебното производство по делото. Както първостепенният , така и въззивният съд, са отделили особено внимание при проверката достоверността на показанията на свид.П.. На стр.537 в мотивите на присъдата ВОС е дал отговор защо приема за достоверни обясненията на П. , дадени пред съдия в досъдебната фаза – депозирал е подробни описания на двете лица, посрещнали го в [населено място], като самоличността на едното лице изцяло отговаря на самоличността на подс.Г.. И двете съдебни инстанции са приложили правилата на формалната житейска и правна логика, че разкритото от П. на досъдебното производство пред съдия е достоверно. По време тези обяснения са най - близко до инкриминираното деяние и се характеризират с подробни описания по време, място и лица на събитията, представляващи фактическите данни от предмета на доказване. ВОС и апелативната инстанция ВАС аргументирано са приели за неубедителни и нелогични твърденията на свид.П., разпитан в първата инстанция. Твърдението на свидетеля, че при разпита му пред съдия в качеството на обвиняем в досъдебната фаза на настоящия процес, дадените от него обяснения се дължали на уплаха, притеснение, страх и желание да облекчи положението си на обвиняем, като „не е казал истината”, мотивирано са приети за нелогични и недостоверни. Правилно е преценена като несъстоятелна позицията на свид.П. ,че „уличаването на Г.” на досъдебната фаза е било, за да „облекчи правното си положение”. Разкритите от него данни са потвърдени и от други достоверни доказателствени източници като писмените доказателства и заключението на тройната СПЕ.По този начин основателно са отхвърлени като компрометирани показанията му в съдебната фаза, че „лицето Н.” не било подсъдимият Н. Г.. Липсват каквито и да било данни по делото за оказан психически или физически натиск върху П. при депозирането на обясненията му пред съдия, които съдилищата са кредитирали. Процедурата е предвидена като законова гаранция, че разпитът по този ред е извършен способ за събиране на доказателства, стриктно съобразен с предписанията на НПК. Първостепенният и апелативният съдилища са обосновали своите фактически констатации, давайки ясен отговор защо кредитират едни доказателствени източници като достоверни, а други не са кредитирали поради недостоверност. За да не дадат вяра отчасти или изцяло на показанията на част от свидетелите, като например - на двамата свидетели Д., П., съдилищата по фактите са се аргументирали, с тяхната заинтересованост от тезата на защитата на подс.Г. а също и от правото им да не дават показания,с които биха се уличили сами в престъпление. Отказът на ВОС и на ВАС да разпитат свид.Е. Я., която е познавала свид.С. като вложител в банката и според защитата, е могла да различи по възраст, ръст и външни белези лицето, представило се с неговата самоличност, не е довел до неизясняване делото относно авторството на инкриминираното деяние. Този довод не се отнася пряко до обстоятелствата от предмета на доказване по настоящото дело, а до предмета по нохд № 1873/2002 год. на ВОС, приключило с влязла в сила присъда срещу П. П. за престъпление по чл. 212 НК. Вън от това , по делото са налице данни, че свид.Е. Я. е напусналата страна и се намира с неизвестен за съда адрес в чужбина. Видно от протоколно определение в с.з. на 30.11.2012 год.по внохд№252/12 год. на ВАС, съдът е отговорил мотивирано като е оставил без уважение исканията на защитата, както за призоваване и разпит на свид.Я., така и за назначаване на нова графологическа експертиза. Установяването на факта дали представеният от свид.П. пред свид.Я. договор за банков депозит на името на свид.С. е съдържал автентичен печат на банката, основателно е отхвърлено като ирелевантно за фактите от кръга на доказване по обвинението срещу подс.Г. . Материалният закон е приложен правилно. Правилно първостепенният и въззивен съд са преценили, че поведението на подсъдимия осъществява състава на документна измама , извършена при условията на продължавано престъпление, в особено големи размери и представляваща особено тежък случай , по чл. 212 ал. 4( в редакцията ДВ, бр. бр. 10 от 1993 г.),вр. ал.1( в редакцията ДВ, бр. бр. 10 от 1993 г.) , вр. с чл. 26 ал. 1 НК. Всички признаци на състава от обективна и субективна страна се извеждат от правния анализ приетите за установени фактически данни за деянието и съставомерните му последици. Наказанието е справедливо. Съдът е отчел продължителния период от време, през който е протекло наказателното производство. Неспазването на принципа по чл. 22 НПК, не поради процесуалното поведение на подсъдимия, законосъобразно е тълкувано в негов интерес, поради което правилно е приложен чл. 55 ал. 1 т. 1 НК при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност. Деецът е проявил особена упоритост и комбинативност при предварително обмислен план за действие с употреба на множество неистински и преправени документи. Въвлякъл е и други лица в престъпната дейност. Предметът на престъплението като стойност извън границата на размера на инкриминираната (виж. ТР№1/1998 год. на ОСНК,т.1 от диспозитива), също утежнява степента на опасност на деянието и дееца. При тези данни съдилищата правилно са отказали приложението на института на отлагане изпълнението на наказанието на подсъдимия Г.. Неговата цел е преди всичко да се прояви ефекта на генералната превенция на наказанието. Ето защо, целите на наказанието и предвид въздействието на генералната превенция, наказанието на Г. следва да се изтърпи ефективно при определеният му от инстанционните съдилища първоначален общ режим, в условията на затвор, считано от влизане в сила на настоящото решение. Воден от тези мотиви , ВКС, ІІІ н.о., съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №38 от 11.03.2013 год. по внохд№252/12 год. на Апелативен съд гр.Варна, С КОЕТО Е ПОТВЪРДЕНА ПРИСЪДА №78/20.07.2012 ГОД. ПО НОХД№1440/10 год. на Окръжен съд гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: