Р Е Ш Е Н И Е № 49 София, 22 февруари 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 3115/2011 година. Касационното производство е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура-Пловдив против въззивно решение № 146 от 25.10.2011 год. по внохд № 324/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. В него се сочат основанията за отмяна на протестирания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Излагат се доводи, че изграденото вътрешно убеждение на съдийския състав не е подчинено на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което е довело до неправилни изводи за несъставомерността на деянието предмет на обвинението срещу подсъдимите Р. А. К., Р. Т. П. и А. Н. К. по чл. 277а, ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатото нарушение и правилното приложение на материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите и защитниците им редовно призовани не се явяват. От адв. С. Я. от ПАК-защитник на Р. К. и Р. П. е постъпило писмено становище, с което се изразява несъгласие с протеста и се иска оставянето му без уважение като неоснователен. Прокурорът от ВКП поддържа подадения протест по изложените в него доводи и съображения. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 66 от 30.05.2011 год. по нохд № 3218/2010 год. на Пловдивския окръжен съд подсъдимите Р. А. К., Р. Т. П. и А. Н. К. са признати за невиновни в това, на 29.03.2010 год. в землището на [населено място], обл. Пловдив, в местността Г., в съучастие като съизвършители, чрез използване на технически средства-три детектора за метал и три лопати и използване на моторно превозно средство-л.а. м. „Тойота Рав 4”, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Р. П., без съответно разрешение да са търсили археологически обекти, поради което и на основание чл. 304 от НПК тримата са оправдани по повдигнатото им по чл. 277а, ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК обвинение. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. На основание чл. 53, ал. 2, б.”а” от НК съдът е постановил иззетите от Р. К. движими паметници на културата, приложени към делото като веществени доказателства/подробно посочени в присъдата/ да се отнемат в полза на държавата, а останалите веществени доказателства да се върнат на собствениците им. С протестираното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Настоящата инстанция намира доводите, отразени в касационния протест, че с атакувания съдебен акт са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила за основателни. Незаконосъобразно въззивната съдебна инстанция е преценила, че въззивния протест срещу оправдателната присъда е неоснователен. Касационната инстанция счита заключението на въззивния съдебен състав, че тримата подсъдими правилно са били признати за невиновни в извършване на престъпление по чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК за изградено в нарушение на изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, тъй като не са подложени на съпоставка и анализ всички събрани по делото доказателства при твърдението във въззивния протест, че същите тези нарушения са допуснати и при постановяване на първоинстанционната присъда. В този смисъл, въззивната инстанция не е изпълнила изцяло задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК. Събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали установяват обстоятелството, че тримата подсъдими целенасочено и координирано са осъществявали дейност, която представлявала търсене на археологически находки, като са използвали металотърсачи и лопати. За интересите на подсъдимите към историческото наследство говорят откритите и иззети от домовете на подсъдимите К. и П. движими археологически обекти приложени като веществени доказателства по делото, както и притежаваната от тях специализирана литература в областта на археологията и нумизматиката, който факт, макар да няма пряко отношение към предмета на обвинението, е следвало също да се обсъди, наред с останалите уличаващи доказателства /включително и протокола за оглед на местопроизшествието и с приложения към него фотоалбум/ и съпостави с обясненията на подсъдимите, че в късните часове на нощта на 29.03.2010 год. те са търсили на терена в м. „Г.” метал, който да продадат за скрап, както и с другото им твърдение, че търсенето на метални предмети с помощта на детектори представлява само хоби и не е било осъществявано с оглед откриването на археологически находки. Тези обяснения на подсъдимите по отношение на целта на извършваните от тях действия, въззивният съд безрезервно е възприел като е изложил съображения, че те не се опровергават от останалите събрани доказателства, а това не е така. Не може да бъде споделено виждането на въззивната инстанция, че деянието от обективна страна не е осъществено, тъй като на терена, на който подсъдимите са развили дейността си е нямало следи от човешка дейност от минали епохи и там няма регистрирани културни ценности и археологически обекти, чиято легална дефиниция се съдържа в нормата на чл. 146 от Закона за културното наследство/ЗКН/. За съставомерността на деянието по чл. 277а, ал. 1 от НК от обективна страна е от значение дали подсъдимите без съответно разрешение са търсили археологически обекти, а не дали в действителност на същото място съществуват такива и дали терена попада в територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, като последното е поставено под защита с квалифицирания състав на престъплението по ал. 2 на чл. 277а НК. В случая са налице активни действия на подсъдимите насочени към търсене на археологически обекти, за което те не са притежавали съответно разрешение, така както изисква разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Закона за културното наследство. Съдът е пропуснал да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и други факти и обстоятелства относими за изясняване умисъла на подсъдимите от значение за съставомерността на деянието, а именно: средствата, които те са използвали в дейността си- специални технически, /каквито безспорно са детекторите за търсене на метал/. По силата на §16 от ПЗР на Закона за културното наследство тези устройства подсъдимите е следвало да заявят за регистрация от министъра на културата в тримесечен срок от влизането в сила на закона/10.04.2009 год./, което задължение те не са изпълнили. При осъществяването на инкриминираната с обвинителния акт дейност и тримата са използвали технически средства - три детектора и три лопати, които са им послужили за търсене на археологически обекти и разкопки на терена в местността „Г.”. Изложените факти сочат, че Р. А. К., Р. Т. П. и А. Н. К. са съзнавали, че търсят движими археологически обекти, без да имат разрешение да осъществяват тази дейност. Същевременно, за съставомерността на деянието по чл. 277а НК не е било необходимо откриването на такива обекти, а престъплението е довършено с осъществяване на целенасочена дейност по търсенето им. Преценката и цялостният анализ на всички изложени по-горе факти и обстоятелства, вероятно би довел въззивната инстанция до единствения разумен извод, че целта на тримата подсъдими не е била свързана с изпробване на притежаваните от тях детектори за метал, а напротив, че те са осъществявали дейност, представляваща търсене на археологически обекти, която е съставомерна по чл. 277а НК. Предвид всичко изложено касационната инстанция прецени, че въззивният съд неправилно е анализирал доказателствените материали по делото и е направил неверни фактически и правни изводи въз основа на тях и незаконосъобразно подсъдимите са признати за невиновни по обвинението за извършено от тях престъпление по чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Ето защо, настоящият съдебен състав прецени, че касационният протест е основателен, поради което атакуваното въззивно съдебно решение трябва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатите нарушения и правилното приложение на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. ал. 3, т.т. 2 и 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 146 от 25.10.2011 год. по внохд № 324/2011 год. на Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатите нарушения и изпълнението на дадените по реда на чл. 355, ал. 1, т.т. 2 и 3 НПК указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: