Р Е Ш Е Н И Е №63 Гр.С., 17.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова М. Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3532 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. К. срещу решение от 27.01.14г. по г.д.№.3960/13 на Софийски градски съд, ІV Дс. – с което е отменено решение на Софийски районен съд, 62с., от 21.01.2013 по г.д.№.39606/12г. и предявеният от П. К. срещу ГД”Пожарна безопасност и защита на населението” иск по чл.252 ЗМВР за сумата 6780,96лв. – остатък от обезщетение за периода 1.04.01г.-28.12.09г., е отхвърлен като неоснователен. К. излага съображения за материална незаконосъобразност на обжалвания акт и моли за отмяната му ведно с присъждане на разноски. Ответната страна ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” оспорва жалбата. С определение №.15/6.01.2015г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса дължи ли се еднократно обезщетение на държавни служители от органите на МВР, които са прослужили трудово-служебния си стаж при един и същ работодател-правоприемник /Гражданска защита на Република България към Министерството на отбраната, Държавна агенция „Гражданска защита”, Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР/ при едни и същи условия на труд и на едно и също място. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил в различни формирования на Гражданска защита на Република България, като е придобил право на пенсия докато е изпълнявал държавна служба през последните две години преди пенсионирането си – „старши спасител” в сектор „Пожарогасене и спасителна дейност” към ОУ”Пожарна безопасност и защита на населението”, [населено място], при ГД „ПБЗН”-МВР. Посочил е, че предвид горното релевантните за случая разпоредби са тези на чл.252 ЗМВР /отм./ и чл.253 ЗМВР/отм./, като за определяне на дължимото обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение от значение е само времето, прослужено като държавен служител – не и предходния стаж по трудово правоотношение. Отразил е, че разпоредбата на пар.57 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр.44/12г., в сила от 1.05.2012г./ вр. с пар.64, влязла в сила след уволнението, не променя този извод - доколкото няма обратно действие, не приравнява трудовия стаж на служебния и касае зачитане на положения стаж като при работа при един и същ работодател само ако предходното и последващото правоотношение са от един и същи вид /трудово или служебно/. Заключил е, че при това положение ищецът няма право на обезщетение съразмерно на времето, прослужено преди да стане държавен служител /1.04.01г.-28.12.11г./, и претенцията му е неоснователна. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: При проследяване на законодателната уредба на осъществяваната от страна на държавата дейност по гражданска защита на населението се установява, че в течение на времето тя е преминавала към различни държавни ведомства и органи, като по настоящем се осъществява от ГД „ПБЗН” на МВР. Във всички тези случаи между тях е налице универсално правоприемство, включващо и такова по чл.87а от З. и чл.123 КТ - т.е. - при запазване на служебните и трудовите правоотношения със служителите в системата на гражданска защита, които са преминавали ех lege към различни държавни органи или учреждения – съответно техни органи по назначаване или техни работодатели /в този смисъл и Тълкувателно решение № 10/2014 г. по тълк. дело № 10/2013 г. на ОСГК на ВКС/. Тъй като преминаването на тези правоотношения е ставало не по волята на страните по тях, то е било уреждано с преходни правила към съответните нормативни актове, уреждащи правоприемствата и трансформациите. При съобразяване на горните обстоятелства следва да се има предвид, че когато служител на гражданска защита, получил по повод прекратяването на служебното му правоотношение с МВР обезщетение за прослуженото от него в ГД „ПБЗН”(респ. – ГД „ГЗ”) време, претендира по съдебен ред обезщетение за разликата, която му се дължи съобразно прослужени без прекъсване от него години в системата на гражданска защита - като служител по служебно или трудово правоотношение в посочените по-горе държавни учреждения – универсални праводатели (МИС, МДПБА, ДА „ГЗ” и др.), то искът му ще има своята правна квалификация не само по чл.252 и чл.253 от ЗМВР от 2006г. (отм.), а и по съответната разпоредба от Закона за държавния служител /З./ или от Кодекса на труда /КТ/, приложима към момента на прекратяване на служебното правоотношение с МВР, и съобразно твърденията за наличие на съответните предпоставки за възникването на вземането и за размера на обезщетението, изложени в исковата молба. Същевременно, волята на законодателя не е служителите, работили без прекъсване в системата на гражданска защита, да получат при прекратяването на последното им, служебно (по ЗМВР от 2006г., отм.) правоотношение, единствено и само обезщетението, полагащо им се съгласно чл.252 във вр. с чл.253 от този закон, като бъдат лишени от съответното обезщетение, което биха получили по КТ или по З., ако не бяха универсалните правоприемства, настъпили независимо от волята на страните. Обратното тълкуване би било в противоречие с целта на законодателя, посочена по-горе, и би създало необоснована разлика в третирането на служителите на гражданска защита /поставяйки ги в по-неблагоприятно положение/ спрямо другите служители по трудово, респ. – по служебно правоотношение, които не са били засегнати от подобни въведени със закон правоприемства и трансформации - и поради това са могли да довършат своя започнат съответен /трудов или служебен/ стаж до пенсионирането си по същото правоотношение и при същия работодал/орган по назначение, получавайки по този начин право на еднократно обезщетение /гратификация/ в съответствие със правилата на чл.222 ал.3 КТ или чл.106 З.. Поради това и при прекратяване на служебните правоотношения с МВР на тези служители от системата на гражданска защита се дължи освен обезщетението по чл.252 и чл.253 от ЗМВР от 2006 г. (отм.) и разликата – в съответния брой заплати, до пълния размер на съответното обезщетение, което те биха получили по З. или по КТ – в зависимост от вида на правоотношението им за периода до преназначаването им в МВР, при наличието на съответните предпоставки за възникването на вземането и за размера на съответното обезщетение съгласно съответната правна норма в цитираните общи закони /в този смисъл е налице и задължителна практика по чл.290 ГПК на ВКС, която настоящият състав напълно споделя - реш.330/17.11.2014г. по г.д.№.2780/14г., ІV ГО на ВКС, реш.№.211/12.12.14г. по г.д.№.7769/13, ІІІ ГО на ВКС/. Горното тълкуване е в съответствие и с един от основните принципи в правото - за равенство и недискриминация /чл.6 от Конституцията на Република България, чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи вр. с чл.1 Протокол 1/ - който изисква равно отнасяне към еднакви случаи, респективно допуска неравно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост от разликата между тях – като тогава разликата в третирането има за цел да премахне съществуващото неравенство и води до равенство по същество. По касационната жалба: Ищецът е работил в различни формирования на Гражданска защита на Република България, като е придобил право на пенсия през 2011г. докато е изпълнявал държавна служба през последните две години преди пенсионирането си – „старши спасител” в сектор „Пожарогасене и спасителна дейност” към „ОУ”Пожарна безопасност и защита на населението”, [населено място], при ГД „ПБЗН”-МВР. При прекратяване на служебното му правоотношение му е било изплатено на основание чл.252 ЗМВР обезщетение в размер на 2 заплати. Предходното му правоотношение - за периода 1.04.2001г.-28.12.2009г., е било трудово - заемал е длъжността „главен специалист, спасител” в дирекция „Гражданска защита” област В. Т. към Държавна агенция „Гражданска защита” – МС, и е било прекратено считано от 28.12.09г. – когато е възникнало служебното му правоотношение с МВР. При тези обстоятелства, доколкото се претендира заплащане на еднократно обезщетение /гратификация/ с оглед целия прослужен от ищеца в системата на гражданска защита стаж, предявеният от него иск има своето правно основание както в разпоредбата на чл.252 ЗМВР, така и в тази на чл.222 ал.3 КТ /разпоредбата на пар.57 от ПЗР към ЗИД ЗВР /обн. ДВ бр.44/122.06.12г./ е неприложима - тя няма обратно действие, а само занапред - поради което и е приложима само за заварени служебни правоотношение и няма действие спрямо такива, които вече са били прекратени преди влизането й в сила на 1.07.12г. - каквото е процесното/ /реш.330/17.11.2014г. по г.д.№.2780/14г., ІV ГО на ВКС, реш.№.211/12.12.14г. по г.д.№.7769/13, ІІІ ГО на ВКС/. Като се съобрази, че ако бе прослужил и последните две години преди пенсионирането си по трудовото си правоотношение /т.е. – по което ищецът е работил до възникването на служебното правоотношение с МВР и по което би се пенсионирал при условията на чл.222 ал.3 КТ ако не бяха настъпилите по силата на закона правоприемства и трансформации/, той би имал стаж при последния си работодател над 10г. – и следователно право на еднократно обезщетение при пенсиониране в размер на 6 заплати - с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, му се дължи обезщетение в размер на разликата между изплатеното /2 заплати/ и това, което би получил /6 заплати/, ако не бяха настъпилите по силата на закона правоприемства и трансформации. Така определеното обезщетение /4 заплати/ е в размер на 3390,48лв. /4х.847,62лв./. За тази сума искът е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба 22.08.2012г. до окончателното му изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 6780,96лв. - да се отхвърли. Предвид изложеното, въззивното решение трябва да се отмени и спорът – да се реши по същество от касационната инстанция на основание чл.281 т.3 вр. с чл.293 ГПК съобразно посоченото по-горе. На касатора се дължат общо и 2057лв. разноски по компенсация за всички инстанции съразмерно на уважената част от иска. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 27.01.14г. по г.д.№.3960/13 на Софийски градски съд, ІV Дс., вместо което постановява: ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерство на вътрешните работи, [населено място], [улица].171 А, да плати на П. Т. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].17В, ет.5, ап.14, на основание чл.252 ал.1 ЗМВР от 2006г. /отм./ и чл.222 ал.3 КТ 3390,48лв./три хиляди триста и деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва считано от 22.08.2012г. до окончателното изплащане – като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 6780,96лв., както и на основание чл.78 ал.1 ГПК 2057 /две хиляди и петдесет и седем лева/ разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: