5 Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 05.04.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 5556 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Е., К. Е. Е., Н. Г. Н., М. Г. К., Л. Г. С. и Д. Г. Ш. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 29.07.2015г. по в.гр.д.№737/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите по реда на чл.124, ал.1 ГПК срещу И. С. М. и [община] искове за признаване за установено, че Н. Е. Е. и К. Е. Е. по наследство от Г. Н. К. и на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1978г. до датата на предявяване на иска, са собственици на 768кв.м. от имот №000012 в землището на [населено място], [община]; Н. Г. Н. и М. Г. К. на основание наследствено правоприемство от Г. Н. К. и давностно владение, упражнявано в периода от 1978г. до датата на предявяване на иска, са собственици на 760кв.м. от имот с №000012 в землището на [населено място], [община]; Л. Д. С. и Д. Г. Ш. по наследство от Г. К. А. и по давностно владение, упражнявано в периода от 1989г. до датата на предявяване на иска, са собственици на 945кв.м. от имот с №000012 в землището на [населено място], [община]. С определение №657/18.12.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като Кюстендилският окръжен съд по съображение, че въззивната жалба е бланкетна, е приел, че не дължи служебна проверка на правилността на първоинстанционното решение, както и че не може да формира собствени правни изводи по съществото на спора и по правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди, като не е разгледал въпроса дали в случая не са нарушени императивни правни норми, в частност посочените като такива в писмените бележки. Поддържат, че въззивният съд не се е съобразил с даденото в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, съгласно което при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Считат, че въззивният съд е следвало да извърши такава проверка с оглед на обстоятелството, че първоинстанционният съд е приложил нормативен акт /Наредба №6/1978г., обн.ДВ.бр.32/25.04.1978г., издадена в изпълнение на ПМС №76/1978г./, който е обнародван и влязъл в сила след като на наследодателите е било предоставено правото на ползване, т.е. който е неприложим по делото и при положение, че този нормативен акт няма обратно действие. Поддържат също така, че неправилно съдът е приел, че двете удостоверения за предоставяне на право на ползване на Г. К. и Г. К. не са автентични, след като в производството пред въззивния съд автентичността е била установена. Навеждат довод за неправилност на извода на въззивния съд по основателността на претенцията за придобиване на правото на собственост по давност, като считат, че установеният в §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн.ДВ.бр.105/2006г./ мораториум не намира приложение в настоящия случай, тъй като процесните земеделски земи са станали общинска собственост по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ след изпълнението на процедурата по чл.45в ППЗСПЗЗ, както и че неправилно съдът е приел, че общината е придобила правото на собственост по реда на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. С. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.124, ал.1 ГПК са предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове за признаване право на собственост върху реално обособени части от недвижим имот с твърдението, че правото е придобито от предявилите иска лица по наследство и въз основа на изтекла придобивна давност. Поддържа се, че всеки от наследодателите е придобил правото на собственост върху съответната част от имота по реда на §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ след заплащане стойността на предоставената му за ползване земеделска земя. С постановеното от първоинстанционния съд решение предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Прието е, че подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, поради което въззивният съд следва да извърши проверка само за валидността и допустимостта на обжалваното пред него решение. Прието е, макар и само за пълнота, че първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства, обосновано е отговорил на всички направени от предявилите иска лица възражения, обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилния извод, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Посочено е, че изложените от първоинстанционния съд мотиви изцяло се споделят от въззивната инстанция, като събраните по реда на чл.266 ГПК доказателства /свидетелски показания и съдебно-графологическа експертиза/ не дават основание да се направи извод, различен от направения от първоинстанционния съд. Прието е също така, че няма основание да се направи констатация, че при постановяване на първоинстанционното решение е нарушена императивна правна норма. Касационното обжалване е допуснато с оглед на обстоятелството, че в обжалваното решение не са изложени съображения по приложението на Наредба №6/1978г., както и по приложението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, респ. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и изводите на първоинстанционния съд, че процесните земи не са имали земеделски характер, не са подлежали на реституция, доколкото към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ са били държавна, респективно общинска собственост. Според тълкуването на чл.269 ГПК, дадено в т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, тъй като ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. И доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложението на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ако първоинстанционният съд не е определил правилно приложимата материалноправна норма, въззивният съд е длъжен да стори това, дори въззивната жалба да не съдържа подобно оплакване. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.269 ГПК/. Макар подадената срещу първоинстанционното решение жалба да е бланкетна, въззивният съд е следвало да извърши проверка не само за неговата валидност и допустимост, но и дали първоинстанционният съд правилно е подвел твърдените от страните факти под приложимата правна норма както по отношение на поддържаното от предявилите иска лица придобивно основание, така и по отношение на въведените от ответниците по иска оспорвания и възражения. В. съд е изложил за пълнота мотиви, касаещи извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия по изясняване на спора от фактическа страна, но неправилно е приел, че няма основание да се направи констатация, че при постановяване на първоинстанционното решение е нарушена императивна правна норма. На първо място по причина, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведените от предявилите иска лица доводи за осъществяване в полза на техните наследодатели на придобивното основание, предвидено в §4а ПЗР ЗСПЗЗ – изводите му касаят само предоставянето на правото на ползване /и то при неправилно определяне на приложимия нормативен акт/, но не и наличието на предпоставките за придобиване правото на собственост с оглед вида на имота и неговото застрояване. В. съд не е извършил преценка дали правилно е определена хипотезата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, даваща правото на придобиване на собствеността /§4а, ал.1; §4а, ал.5; §4б ПЗР ЗСПЗЗ/, както и основанието, на което ответниците твърдят, че общината е придобила правото на собственост /чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ или чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ/, което пък обуславя и момента на придобиване на правото от общината, а оттам и основателността на въведеното основание за придобиване правото на собственост върху имотите по давност от наследодателите на предявилите иска лица. Основанието за придобиване правото на собственост от общината е релевантно и за определяне на нормата, относима към осъществяване на поддържаното от ищците придобивно основание, доколкото §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ предвижда възможност за придобиване право на собственост и върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява. Допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила има за последица липса на произнасяне по заявения за разглеждане спор, поради което по реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания за произнасяне по подадената въззивна жалба в рамките на заявения за разглеждане правен спор /с оглед въведените твърдения за осъществяване на придобивното основание от страна на предявилите иска лица и на наведените от ответниците оспорвания и възражения във връзка с това придобивно основание/ след извършване на проверка дали първоинстанционният съд правилно е определил приложимия материален закон. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 29.07.2015г. по в.гр.д.№737/2014г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Кюстендилския окръжен съд. Председател: Членове: