7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 361 София, 21.07.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 1053 /2022 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Ц. П. против въззивно решение № 1789 от 30.11.2021 г. по в.гр.д. № 2461/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262422 от 04.08.2021 г. по гр.д. № 20020/2019 г. на Варненския районен съд. С последното, касаторът П. Ц. П. е осъден да заплати на Етажната собственост в сграда [населено място], к.к. „Св. св. К. и Е.”, ул.”..-ма”, чрез управителя „Макси консулт” ЕООД сумата 5680.02 лв., представляваща неизплатено за времето от 01.01.2016 г. до 01.07.2017 г. възнаграждение за поддръжка на общите части, съобразно площта на притежавания от ответника апартамент, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 20.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, и обезщетение за забава в размер на 436.16 лв.. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че етажната собственост не се представлява от „Макси консулт” ЕООД. Твърди се недопустимост на решението и защото производството по делото не е спряно, въпреки че е налице преюдициален спор относно законосъобразността на решенията, взети на общото събрание от 22.02.2021 г., включително и за избор на управител, за което е висящо гр.д.№ 4609/2021 г. Поради това, че по това дело е постановено окончателно решение от Окръжният съд, с което е отменено решението за избор на „Макси консулт” ЕООД за управител, иска обезсилване на решението. По същество се твърди противоречие с процесуалните правила – чл. 146 ГПК, защото доклада на първата инстанция е бил непълен относно предмета на спора, подлежащите на доказване факти, а въззивната инстанция не е констатирала този порок и приетото от нея е в противоречие с ТР № 1/2013 г. Затова се твърди нарушение на правото на защита на касатора. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК, като се твърди недопустимост на решението предвид приетото в ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Наведено е и основанието чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: какъв е порока на възивно решение, което е постановено без да е спряно производството по делото въпреки наличието на висящо производдтво, решението по което е преюдициално за разрешаване на спора. Твърди се противоречие на въззивното решение с т.8 от ТР № 1/17.07.2001 г.по тълк.д.№ 1/2001 г. и т.9 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОДСГК на ВКС. Формулиране са и още следните въпроси: 2. Налице ли е преюдициалност на спора с предмет оспорване на решение за избор на управител на етажната собственост по отношение на предявен иск от етажната собственост? 3. Следва ли съдът да извърши служебна справка относно това кой представлява ЕС към момента на провеждане на открито съдебно заседание при предявен иск за заплащане на дължими такси за поддръжка на общите части на сградата? 4. До къде се простира служебното начало при разпределение на доказателствената тежест, допускане на доказателства и даване на указания от съда при въззивното разглеждане на делото? 5. При констатиране на пропуск или недостатък на доклада на първоинстанционния съд, следва ли въззивния да даде указания за ангажиране на доказателства? 6.Може ли въззивният съд да променя подлежащите на доказване факти и ако го направи, следва ли да даде изрични указания за ангажиране на доказателства? 7. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционния съд не е посочил, като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад? 8. Следва ли съдът да приеме възражение за пасивна процесуална легитимация, направено едва в писмената защита и в тази хипотеза следва ли съдът да възобнови съдебното дирене, като даде възможност на противната страна за защита? По тези въпроси се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС и казуални решения по чл. 290 ГПК. Ответникът по касация – етажната собственост, представлявана от „Макси консулт” ЕООД оспорва допускането до касационен контрол, тъй като въззивното решение е съобразено със съдебната практика, а цитираните решения са неотносими. Оспорва се и наличието на предпоставка за спиране на производството по този спор, тъй като не е налице преюдициалност, защото управителя е избран още през 2017 г. и решението за избора е стабилизирано, а решението е постановено при второ въззивно разглеждане на спора. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: На общото събрание /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ с [населено място], к. к. "Св. Св. К. и Е.", ул. "...– ма", номер 3, комплекс "Макси", проведено на 02.05.2011 г., видно от протокола, по т. 3 е възложено на МАКСИ КОНСУЛТ ЕООД извършването на дейности по поддръжка на общите части на сградата и целия комплекс срещу месечно възнаграждение от 0, 875 евро без ДДС или 1, 71 лв. без ДДС на 1 кв. м. от притежаваната от всеки етажен собственик площ на обект в сградата, както следва: Дейностите, които дружеството-изпълнител е следвало да извърши са: 1./организиране на вътрешния ред в сградата, общите части, експлоатация на съоръженията и охранителната система на комплекса; 2./техническо поддържане на общите инсталации и съоръжения в сградата и подземен паркинг, другите общи части, площадките, паркинга, зелените площи и басейна; 3./представителство на собствениците пред организации, доставящи режийни услуги; 4./ поддръжка на асансьора в сградата; 5./организиране и поддържане на 24 – часова охрана на комплекса; 6 /пропускателен режим и видео наблюдение. На същото ОС на ЕС е взето решение правомощията на управител да се изпълняват от МАКСИ КОНСУЛТ ЕООД, което е етажен собственик - притежава самостоятелни обекти в сградата - ЕС. Ответникът е придобил на 08.12.2014 г. апартамент № 31 с площ от 153, 93 кв. м. и от момента на придобиване е сключил и индивидуален договор със същото дружество за поддръжка на общите части в същия комплекс за срок от една година или до 08.12.2015 г. Искът е предявен на 20.07.2017 г. Ищец е етажната собственост /ЕС/, представлявана от "МАКСИ КОНСУЛТ" ЕООД, съгласно изрично приетото в отменително решение № 19922.11.2019 г. От представените решения на ОС на ЕС не се установява към датата на предявяване на иска да е избран друг управител, различен от "МАКСИ КОНСУЛТ" ЕООД. По делото са представени два протокола на ОСЕС от една и съща дата – 25.02.2019 г. / в хода на производството пред РС при второто разглеждане/, с които за управители са избрани различни лица – ответникът по иска П. Ц. П. и В. Н. Х., като физическо лице. Той е представляващ "МАКСИ КОНСУЛТ" ЕООД. Образуваната прокурорска преписка за съставяне на документ с невярно съдържание е прекратена. По делото е представен протокол от ОС на ЕС от 22.02.2021 г., с което "МАКСИ КОНСУЛТ" ЕООД, представлявано от В. Х. е избрано за управител на ЕС. Това решение е оспорено с иск по чл. 40 ЗУЕС, по което е било образувано гр.д.№ 4609/2021 г. Искането за спиране на производството по предявеният иск по чл.38, ал.1 ЗУЕС до приключване на производството по чл. 40 ЗУЕС е оставено без уважение от двете инстанции по същество. Същото искане се прави пред настоящата инстанция. РС е приел, че ЕС се представлява от "МАКСИ КОНСУЛТ" ЕООД чрез управителя В. Х. за срок от две години по решение взето на общо събрание на 22.02.2021 г., което към момента на приключване на производството не е било отменено с влязло в сила решение. П. е, че предявеният иск по чл. 40 ЗУЕС не спира изпълнението на решението, поради което в настоящото производство ищецът – ЕС на сграда, находяща се в [населено място], к. к. "Св. Св. К. и Е.", ул.....-ма, № 3 се представлява надлежно. Тъй като решението на ОС по т.3 от 02.05.2011 г. не е атакувано по реда на чл. 40 ЗУЕС и не е отменено, то обвърза собствениците на самостоятелни обекти в него независимо кога са придобили обектите от ЕС и е подлежало на изпълнение. Обвързва и ответника, придобил собственост на имот в етажната собственост на 08.12.2014 г. Съдът се е позовал и на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, установяващ задължението на собствениците да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а размерът им, съгл. чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС се определя от ОС на ЕС. В случая решението на ОС на ЕС от 02.05.2011 г. е всеки етажен собственик да заплаща по 1, 71 лв. на 1 кв. м. площ на притежаваният обект от ЕС за извършване на поддръжка на общите части на комплекс „Макси“ от Макси Консулт ЕООД. Преценени са като неоснователни всички възражения на ответника в отговора на исковата молба относно законосъобразното свикване на общите събрания на етажната собственост и законосъобразността на решенията, предвид непротиворечивата съдебната практика, според която след влизане в сила решенията на ЕС, те са задължителни за етажните собственици, включително и за тези, които са гласували против и не може извън срока по чл. 40 ЗУЕС да се преценява тяхната законосъобразност. Тъй като основанието, от което произтича претендираното вземане е решение на ОС на ЕС от 02.05.2011 г., а не индивидуалният договор, сключен с П. П. на 08.12.2014 г., като ирелевантно към спора са прецени възраженията на ответника относно неизпълнение му от "МАКСИ КОНСУЛТ" ЕООД. По тези съображения е уважен иска за сумата от 5 680, 02 лв. /2, 05 лв. с ДДС за 1 кв. м., 153, 93 кв. м. за 18 месеца/ и за обезщетение за забава за периода от 01.02.2016 г. до 20.07.2017 г., в размер на 436, 16 лв. Въззивната инстанция е потвърдила решението, като също е приела, че основанието на задължението е решението на ОС на ЕС от 2011 г., което е в сила, а не индивидуалният договор от 2014 г., защото не може етажен собственик пряко да отговаря за задължения за подръжка и управление на ЕС. Допълнено е, че ЕС се представлява по дела пред съд от управителя, съгласно чл. 23, ал.4 ЗУЕС. Касаторът твърди недопустимост на решението поради това, че етажната собственост не се представлява от „Макси консулт” ЕООД. По делото няма доказателства обаче, че към момента на предявяване на иска – 20.07.2017 г. това дружество да не е било управител. Безспорно е, че то е етажен собственик и по отношение на него не се прилага приетата със ЗИДЗУЕС /ДВ бр. 57/26.07.2011 г./ разпоредба на чл. 19, ал.8, респективно изменението й в редакцията ДВ бр. 26/01.04.2016 г. Отмяната на решението за избор на „Макси консулт” ЕООД за управител от 22.02.2021 г. има отношение за представителната власт на дружеството от този момент за напред /т.е. евентуално би имало значение в изпълнението/, а не към момента на предявяване на иска и приключване на първоинстанционното и въззивното решение. Сумите се дължат на етажната собственост, а не на „Макси консулт” ЕООД, поради което е неотносимо за задължението предмет на иска, решението по иска по чл. 40 ЗУЕС за решенията от общото събрание на ЕС от 21.02.2021 г. Поради това, съдът приема, че не е налице вероятна недопустимост на решението и първите два въпроса не обуславят допускане на касационно обжалване. Затова е неотносимо към спора и ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС – не е налице преюдициялност. Отделно от това, съгласно т.8 от това ТР, ВКС не може да спира производтвото на висящи по него касационни дела във фазата по произнасяне по касационната жалба. С т.9 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС е уточнено, че и ВКС може да спре производството по висящо пред него дело при наличие на висящ преюдицшиален спор пред него или пред друг съд, но само ако е отменено решението и делото е внесено за разглеждане от ВКС по същество по чл. 218и, ал.2 ГПК /отм/, сега чл. 295, ал.2 ГПК. Настоящото производство не е в тази фаза, а делото по чл. 40 ЗС не е висящо и е приключило. Както вече се посочи, решението по него има действие за напред и е неотносимо към обжалваният съдебен акт. Затова ВКС не може да постанови спиране на настоящото дело. Редакцията на чл. 44 ЗУЕС от (Обн. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 1.05.2009 г.) е предвиждала да се води регистър на управителните органи на ЕС в Общината. След изменението на чл. 44 ЗУЕС (И.. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) не се води задължителен регистър в общината за избор на управител на етажната собственост. Такъв се води задължително само на сдруженията на собствениците. Отделно от това, съдът е отправял запитване до общината за обявени управители на етажната собственост пред нея, от където е установено, че от 25.02.2019 г. са обявени едновременно двама управители на етажната собственост – ответникът и управителя на „Макси консулт” ЕООД - В. Х.. Поради това третият формулиран въпрос не обуславя допускане до касация. Разяснения относно това в кои случай въззивната инстанция следва да изготви доклад и да укаже доказателствената тежест са дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – да е направено изрично оплакване за непълнота на доклада и въззивният съд да е установил такава или при неправилна правна квалификация, когато първата инстанция не е дала точни указания за подлежащите на доказване факти. В настоящия случай не е констатирана непълнота на доклада, а мотивите на въззивната инстанция не съдържат извод ответникът да не е доказал определен правоизключващ факт. Той се е позовал на неизпълнение на задълженията по индивидуалният договор от 2014 г. от „Макси консулт” ЕООД, но както вече се посочи, задължението е към ЕС и произтича от закона и решението на ОС на ЕС от 2011 г. за определяне размера на месечната такса, а не от договора между управителя и етажен собственик. Този договор е ирелевантен. Отделно от това, границите на служебното начало зависят от предявеният иск и предмета на доказване и страните по него, поради което по този въпрос не може да бъде обобщена съдебната практика. Границите на служебното начало са посочени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай не се касае за приложение на императивна правна норма или за страна, за интересите на която съдът е задължен да следи служебно, поради което съдът не констатира противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не се допуска касационен контрол по въпросите от четвърти до седми включително. Относно пасивната процесуална легитимация /тази на ответника/ не е имало спор. Активната процесуална легитимация на етажната собственост е безспорна по иска по чл. 38, ал.1 ЗУЕС и е изрично подчертана в отменителното решение на ВКС по гр.д.№ 4331/2018 г. на ІІІ гр.о. Спорът е бил за представителната власт на „Макси консулт” ЕООД по отношение на ЕС и то след предявяване на иска. По този въпрос е събран обилен доказателствен материал от РС, но, както вече се посочи, той е бил противоречив относно това кой представлява ЕС след 25.02.2019 г., поради изготвяне на протоколи от ОС на ЕС от 25.02.2019 г. с противоречиво съдържание. Предвид висящата прокурорска преписка за изготвяне на документ с невярно съдържание, производството по настоящия спор е било спряно. Затова и заявеният „отказ от иска“ от П., представящ се като представляващ ЕС по иска срещу него като етажен собственик не е приет от съда. Към този момент като управител, т.е. представляващ ЕС се е легитимирал и В. Х. като физическо лице. Поради това, че спорът не е за пасивната и активна процесуална легитимация на страните, а за представителната власт на „Макси консулт” ЕООД, последният въпрос не е свързан с мотивите на обжалваното решение и не определя изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване. В обобщение не са налице наведените основания за допускане до касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1789 от 30.11.2021 г. по в.гр.д. № 2461/2021 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. Ц. П. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: