Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр.София, 13.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА Членове: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Даниела Цветкова и прокурор Станева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3622/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез гл.юрк. Г. В. срещу решение № 590/03.06.2021 г. по гр.д.№ 191/2021 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 260081/05.11.2020 г. по гр.д.№ 366/2019 г. на Окръжен съд София в частта, в която е отхвърлен иска на В. С. К. за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 8000 до 15 000 лева, като е уважил иска по чл.2а ЗОДОВ със законната лихва от 30.10.2015 г. до изплащане на сумата. Обжалването е допуснато по въпроса за критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден принципно в т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в която се посочва, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Цитираното тълкувателно постановление представлява задължителна съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона, чиито указания се прилагат последователно в практиката на Върховния касационен съд в смисъл, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, въз основа на които съдът преценява дали предоставените на Комисията /КПКОНПИ/ правомощия са упражнени в рамките на закона и има ли неблагоприятни последици от тези действия върху личния и семеен живот на проверяваното лице. С оглед на дадения отговор на повдигнатия материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата отговаря за всички причинени вреди от действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, на основание чл.2а ЗОДОВ. Правилно също съдът е установил фактическите обстоятелства по делото – по искане на Комисията са наложени обезпечителни мерки и са предприети действия за отнемане на имущество на майката на ищеца (призната за виновна с влязла в сила присъда) и свързаните с нея лица /съпруг и три деца/, за общо 350 839,45 лева. По отношение на ищеца, повторно е наложена обезпечителна мярка на 28.06.2013 г. /възбрана върху жилището му/ и са проведени седем заседания преди производството да бъде прекратено поради отказ от иска на Комисията /в сила от 29.10.2015 г./. При тези данни, обосновано съдът е достигнал до извод, че предприетите действия на КПКОНПИ неоправдано засягат правата на ищеца, поради което му се дължи обезщетение за негативните емоционални преживявания като служител в МВР. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е определил дължимото обезщетение, като е приел, че неимуществените вреди на проверяваното лице са били със значително по-висок интензитет поради засягане на професионалната му реализация. Неимуществените вреди от действията на органите и на длъжностните лица по специалния закон не са съизмерими с причиняването на вреди от незаконно проведено наказателното преследване срещу лицето, обвинено в извършване на престъпление, тъй като дейността на разследващите органи, прокуратурата или съда засягат не само личната и имуществена сфера на пострадалия, но и неговата личност. В тази връзка, доводите на касатора, че когато длъжностните лица на КПКОНПИ извършват документална проверка, въз основа на която се правят изводи, дали е налице основание за отнемане на незаконно придобито имущество от проверяваните лица, самата проверка и резултатите от нея имат вътрешно служебен характер, от която не могат да произтекат вреди, вкл.за ищеца, тъй като Комисията не носи отговорност за изпълнението на вменените й със закон правомощия, не могат да бъдат споделени изцяло. Когато органите и длъжностните лица по ЗПКОНПИ са сезирани с искане да бъде извършена проверка на определени лица, провеждане на производство по отношение на тях несъмнено следва да се основава на закона, поради което сама по себе си проверката не представлява увреждащо действие, освен ако чрез нея не се засягат личния, семеен или професионален живот на проверяваните, т.е. само при необоснована преценка на КПКОНПИ, че има основание за образуване на производство по специалния закон, в това число за налагане на обезпечителни мерки, следва да се ангажира отговорността на държавата по чл.2а ЗОДОВ, тъй като действията на Комисията в тези случаи не съответстват на преследваната от закона цел. В случая, степента на въздействие върху ищеца в личен план не може да се приеме за значително, когато твърденията за причинените неимуществени вреди са в рамките на обичайните в подобни случаи и липсват доказателства за по-тежко засягане на личната сфера. От неправомерните действия на КПКОНПИ безспорно са причинени вреди, поради което съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при съобразяване с доказаните по делото факти за причината, поради която е образувано производството /влязла в сила присъда спрямо майката на ищеца, а не спрямо него/; продължилото повече от 3 години производство, преди да бъде прекратено поради отказ от иск на Комисията и липсата на причинно-следствена връзка с влошаването на слуха на ищеца. Обезщетението за неимуществени вреди, в този смисъл, следва да бъде определено не само въз основа на външните проявления в психическото и емоционално състояние на ищеца, които неизбежно съпътстват производството по ЗПКОНПИ, но и с оглед социално-икономическите условия в страната и преките последиците върху начина му на живот. При съвкупната преценка на тези обстоятелства и значително ограничения обем негативни изживявания, настоящият състав на ВКС приема, че съдът неправилно е определил допълнително обезщетение за неимуществени вреди с още 7000 лева, поради което в тази част въззивното решение следва да се отмени, а претенцията на ищеца да бъде отхвърлена /в останалата част до 8000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила/. От Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез гл.юрк. Г. В. са поискани разноски, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 590/03.06.2021 г. по гр.д.№ 191/2021 г. на Апелативен съд София в частта, в която е уважен иска на В. С. К. против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, за обезщетение на неимуществените вреди над сумата 8000 лева до присъдените 15 000 лева, със законната лихва от 30.10.2015 г. до изплащане на сумата, като са присъдени разноски 505 лева пред въззивната инсатниция и 1405 лева - пред първата инстанция и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения иск на В. С. К. против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, за обезщетение на причинени неимуществени вреди от 7000 (седем хиляди) лева, през периода от 30.05.2012 г. до 29.10.2015 г., ведно със законната лихва от 30.10.2015 г. до изплащане на сумата и в частта за разноските от 505 (петстотин и пет) лева пред въззивната инстанция и 1405 (хиляда четиристотин и пет) лева - пред първата инстанция, на основание чл.2а ЗОДОВ. ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН [ЕГН]`да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.