Р Е Ш Е Н И Е № 4 София,04.02.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 23/2013г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 700 от 03.05.2012 г. по т. д. № 3359/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд,VІ-7 състав решение № 580 от 07.06.2010 г. по т. д. № 2090/2008 г. в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 193, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” № 0019752/16.12.2005г. за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 92 370 лв., представляваща стойността на откраднат лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 31.10.2008 г. – до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода за дължимост на присъденото застрахователно обезщетение, като счита, че същият е резултат от извършеното от решаващия състав тълкуване на чл. 38 във връзка с чл. 33.3 от Общите условия на [фирма] в противоречие с нормата на чл. 20 ЗЗД и установената по приложението й задължителна съдебна практика, изключваща възможността за тълкуване на ясните договорни клаузи и за подмяна на изразената от страните воля. С определение № 721 от 29.10.2013 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната му част е допуснато по въпроса за приложението на чл. 20 ЗЗД във връзка със запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните, по отношение на който е прието за осъществено основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки, депозирани в съдебно заседание на 21.01.2014 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди обжалваното пред него решение на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 193, ал. 1 КЗ е уважен за сумата 92 370 лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” № 0019752/16.12.2005 г. за претърпени имуществени вреди, представляваща стойността на откраднат лек автомобил марка „Мерцедес”, въззивният съд, чрез препращане към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, е приел за осъществени законовите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, а именно – наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско” № 0019752/16.12.2005 г. за процесния лек автомобил, обвързващо ищеца [фирма], [населено място] по силата на изрично сключен добавък № 1 от 16.03.2006 г. и настъпване на покрит застрахователен риск – извършена кражба на застрахования автомобил на 24.11.2006 г., установена от представените по делото удостоверение рег. № ЗМ-2736 от 22.07.2008 г. на П. РПУ на МВР-София и Постановление от 14.09.2006 г. на Софийска районна прокуратура. Като неоснователно въззивната инстанция е преценила възражението на застрахователя, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ищцовото дружество не го е уведомило за съществено по отношение на риска обстоятелство и по-конкретно – че по време на действието на процесния застрахователен договор е бил издаден дубликат на свидетелството за регистрация на застрахования автомобил, което задължение следва от клаузата на чл. 33.3 от Общите условия на застрахователя. Съдебният състав е приел, че неизпълнението на посоченото задължение не може да обоснове отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, като се е позовал на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 КЗ, според която неточно обявеното или премълчано обстоятелство трябва да е оказало въздействие за настъпването на събитието, респ. върху възможността да бъдат предотвратени вредите от него, в частност – невъзможността да бъде открито откраднатото имущество, преценявайки, че такава връзка в случая липсва. Като аргумент, подкрепящ този извод, е посочен начинът на формулиране на клаузите на Общите условия на застрахователя, в които неуведомяването му за издаването на дубликат на регистрационния талон не е посочено като събитие с интензитет, равен на условията за сигурност, изброени в чл. 16.25, 16.27 и 16.28, а като такова е включено само оставянето на регистрационния талон в автомобила. Настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е тълкувал клаузите на Общите условия относно задължението на застрахования за обявяване на значими за покрития застрахователен риск обстоятелства в противоречие с изискванията на чл. 20 ЗЗД и формираната по приложението на същия задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 81 от 07.07.2009 г. па т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о. За да установи волята на страните, съдът се е позовал на разпоредбите на в чл. 16.25, 16.27 и 16.28 от Общите условия, обвързващи ищеца по силата на презумпцията по чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ с оглед подписания от него добавък № 1 от 16.03.2006 г., а е игнорирал ясната и недвусмислена уговорка по чл. 33.3 от същите, вменяваща категорично задължение на застрахования да уведоми писмено застрахователя за всички съществени промени и обстоятелства, водещи до увеличаване на покрития риск, сред които изрично са посочени изгубването или кражба на свидетелството за регистрация, логична последица от които е съответно издаването на дубликат от този документ. Определянето на това обстоятелство като съществено по смисъла на чл. 188, ал. 2 КЗ следва от факта, че при сключването на застрахователния договор за същото е поставен въпрос от застрахователя, видно от представеното по делото предложение-въпросник. Неоснователен в тази връзка е доводът на ищеца, че не е знаел за така поставения въпрос и за посочения въпросник. С подписването на добавъка към застрахователната полица същият е встъпил в едно съществуващо застрахователно правоотношение и поради това следва да се счита обвързан от всички извършени до този момент действия от предишния собственик на автомобила във връзка със сключването на договора за застраховка, в т. ч. и от обстоятелствата, приети за съществени за покрития риск. Установеното в чл. 33.3 от Общите условия задължение за уведомяване на застрахователя при изгубване, респ. кражба на свидетелството за регистрация като едно от обстоятелствата, водещи до увеличаване на покрития риск, следва да бъде преценявано с оглед предвидените в самия закон /чл. 207, ал. 1 КЗ/ задължения на застрахования за предотвратяване настъпването на риска и размера на вредите и за отстраняване на източниците на опасност, в съответствие с изричните предписания на застрахователя. Неизпълнението на посочените задължения е свързано с различни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 2 КЗ, застрахователят може: да прекрати застрахователния договор, ако не е настъпило застрахователно събитие; да намали съответно дължимото застрахователно обезщетение, ако е настъпило застрахователно събитие; да откаже заплащане на застрахователно обезщетение в случай, че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължението по чл. 207, ал. 1 КЗ и това изрично е предвидено в договора. В случая, застрахователят се е позовал именно на правото да откаже изплащане на застрахователното обезщетение. Този отказ обаче следва да бъде преценен като неоснователен. Само по себе си, изгубването, респ. кражбата на свидетелството за регистрация, наложило съответно издаването на дубликат на същото, не представлява обстоятелство, причинило или способствало настъпването на застрахователното събитие. Още повече, като се отчете факта, че в конкретния случай дубликатът е издаден на 30.05.2006 г. (очевидно кражбата на свидетелството за регистрация е преди тази дата), докато застрахователното събитие (кражбата на застрахования автомобил) е настъпило на 24.11.2006 г., т. е. след около 6 месеца. С оглед на това и при липсата на други ангажирани доказателства, не може да бъде направен извод, че настъпването на застрахователното събитие се явява следствие от неизпълнението на задължението по чл. 33.3 от Общите условия от страна на ищеца и че за ответника-застраховател се е породило правото да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Същият би могъл единствено да намали дължимото обезщетение в съответствие с предоставената му за това възможност в чл. 207, ал. 2, пр. 2 КЗ. Доколкото обаче застрахователят не се е възползвал от това свое право, видно от разменената между страните кореспонденция, нито е направил подобно възражение и искане в производството по предявения срещу него иск, обсъждането на този въпрос е недопустимо и в касационното производство. Поради всички изложени съображения, настоящият състав намира, че независимо от допуснатото нарушение на закона при тълкуване на Общите условия, крайният правен извод на въззивния съд за основателност на претенцията до размер на присъдената сума 92 370 лв. е правилен. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 738 лв., чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие от 23.08.2012 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 700 от 03.05.2012 г. по т. д. № 3359/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд,VІ-7 състав решение № 580 от 07.06.2010 г. по т. д. № 2090/2008 г. в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 193, ал. 1 КЗ за сумата 92 370 лв. –застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” № 0019752/16.12.2005г. за претърпени имуществени вреди, представляваща стойността на откраднат лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 31.10.2008 г. – до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет. 12, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 7, Адвокатско дружество „С. и Д.”, да заплати на [фирма], [населено място],[жк], Б. парк София, сграда 11 А, ет. 3, офис 304, разноски за настоящото дело в размер на сумата 1 738 /хиляда седемстотин тридесет и осем/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: