7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр.София, 02.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Ванюша Стоилова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 4031 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мелница Сливен“ АД със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.К. К. срещу въззивното решение № 140 от 14.8.2019 г, постановено по гр.дело № 389/19 г на Сливенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1502/21.12.2018 г по гр.дело № 5398/18 г и решение № 293/13.3.2019 г на Сливенски районен съд като са уважени предявените от М. С. Т. срещу дружеството-касатор искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ и е допусната ОФГ в решението от 21.12.2018 г.
Подържа се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон.Длъжността, заемана от ищцата е единствена такава, поради което същата не е следвало да бъде съпоставена с работниците изпълняващи длъжността „отчетник”.Следователно не е нарушен императива на чл.329 ал.1 КТ.Отделно от това доказателства за оставането на ищцата без работа са приети едва при въззивния съд, който не е съобразил процесуалната преклузия по чл.266 ГПК.Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със законните последици.
Ответницата по касационната жалба оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор и депозирана писмена защита от процесуалния й представител адв. Г. Х..Счита, исковете са основателни и доказани, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено, ведно със следващите се от това законни последици.
С определение № 100 от 20.2.2020 г, постановено по гр.дело № 4031/2019 г, ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 140 от 14.8.2019 г, постановено по гр.дело № 389/19 г на Сливенски окръжен съд, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, които са обусловили решаващите мотиви на съда и са от значение за крайния изход на спора :
1/Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства.
2/Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в производството по предявен от ищеца иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
Въпрос № 1.
С решение от 17.7.2015 г по т.дело № 674/14 г на ВКС, ТК и решение № 210/8.10.2018 г по гр.дело № 4971/2017 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение е прието, че съдът следва да отговори на всички оплаквания във въззивната жалба като изложи собствени мотиви относно относимите към спора доказателства, възраженията и доводите на страните.Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства, обсъди въведените от страните доводи и възражения, като разрешаването на спора предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършването на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира собствени фактически и правни доводи по основателността на предявените искове.За да се произнесе въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите на решението му./ решение № 212/1.2.2012 г на ВКС по т.д. № 1106/2010 г на ВКС, Второ ТО./
Въпрос № 2.
Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл. 313 ГПК, във връзка с чл. 312, ал. 1 и ал. 2 ГПК и във връзка с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК " е налице практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 416/12.07.2010 г. по гр. д. № 531/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., и решение № 81 от 27.2.2014 г по гр.дело № 114/12 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с които е прието, че "В производството по дела, разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК - "Бързо производство", са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес. За разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, в първото заседание по делото в общия исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство, това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК - арг. от 312, ал. 3 ГПК, съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания, в срока по чл.312 ал.2 ГПК.Процесуалната преклузия не се отнася за доказателства за установяване на новонастъпили факти.Следователно допустимо е събирането на доказателства за оставането без работа за времето след изтичане на срока по чл.312 ал.2 ГПК, когато шестмесечния срок по чл.225 ал.1 ГПК изтича след този момент.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК, счита че оплакванията в същата са основателни по следните съображения :
С постановеното въззивно решение, съдът е приел, че уволнението на Т. от заеманата длъжност „началник-склад, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращение в щата е незаконосъобразно, тъй като липсва реално съкращение в щата, трудовите функции, изпълнявани от служителката не са премахнати, а продължават да съществуват и се изпълняват от лицата, изпълняващи длъжността „отчетник“, с които е следвало да бъде съпоставена по критериите на чл.329 КТ, тъй като длъжностите са идентични трудови функции- т.е нарушен е императива на тази норма.Искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен за сумата 3497, 60 лв, тъй като пред въззивната инстанция в проведеното съдебно заседание са представени доказателства за оставането на служителката без работа.
С отговора на въззивната жалба /л.12 от делото на Сливенски окръжен съд/ ответникът е подържал, че първоинстанционният не е разгледал и изобщо не се е занимал да даде отговор на доводите му, по депозирания писмен отговор на исковата молба /л.22 от делото на Сливенски районен съд/, че за работодателя не съществува задължение,а само право да извърши подбор, когато се съкращава единствената по щатното разписание длъжност на „началник-склад“, като се премахват изцяло ръководните функции, а част от изпълнителските такива преминават и се преразпределят към служителите, изпълняващи длъжности със частично сходни трудови функции.Този въпрос е останал необсъден от въззивния съд, чието процесуално задължение е да даде отговор на доводите и възраженията на страните и да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал.
Установено е по делото, че ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „началник-склад” по безсрочно трудово правоотношение.Със заповед от 7.8.18 г на компетентния орган е взето решение длъжността да бъде премахната и действително по утвърденото новото щатно разписание такава не съществува.Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради съкращение в щата, считано от 9.9.2018 г.Трудовите функции на длъжността „началник-склад” са : да организира приемането, съхраняването и предаването на продуктите в склада, да отговаря за правилното съхранение на готовата продукция, да организира и контролира товаро-разтоварната дейност, да води описи за приходи и разходи, да участва в инвентаризациите..По новото щатно разписание е запазена длъжността „отчетник”, чиито трудови функции се свеждат до извършване на продажби и съставяне на необходимите за това документи, отговорност за наличната в склада готова продукция, извършване на действия по заприходяването й, изготвяне на отчети, документиране на заявки и оферти, предоставяне на информация за цени и отстъпки и пр.
Наличието на действително извършено съкращение в щата се установява от съпоставката на представените старо и ново щатно разписание, видно от което е премахната единствената щатна бройка за длъжността „ началник-склад”.По новото щатно разписание са запазени щатни бройки за длъжността „отчетник”, но видно от съпоставката на длъжностните им характеристики трудовите функции на двете длъжности не се припокриват и не са идентични, тъй като наред с другите трудови задължения длъжността „началник-склад” включва и трудови функции по организиране на дейностите в склада и извършване на контрол по отношение на товарно-разтоварните дейности като цяло.Част от изпълнителските функции на премахнатата длъжност се изпълняват от заемащите длъжността „отчетник”, т.е касае се за частично сходни трудови функции.
Съгласно разпоредбата на чл.329 ал.1 КТ при закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и намаляване обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.За да е възможно упражняването на правото на подбор трудовата функция трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности.Извършеният подбор с лице, заемащо длъжност, която не се съкращава е право на работодателя, а не негово задължение/решение № 436/28.12.2012 г по гр.дело № 1086/2011 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение./По различен начин се поставя обаче въпросът при „задължението за подбор”.Тогава при съкращаването на част от повече еднакви длъжности, работодателят е длъжен да извърши подбор, иначе не би могъл да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа.
В разглеждания случай от данните по делото се установява, че е съкратена единствената щатна бройка за длъжността „началник-склад” в предприятието.По новото щатно разписание е запазена длъжността „отчетник” в звено „Пласмент”, по отношение на която съкращение не се провежда, поради което за работодателят не е било налице задължение да извърши подбор, а само негово право, което в случая той не е упражнил. Премахната е единствена щатна бройка, поради което за работодателя не е възникнало задължението на извърши съпоставка между качествата на ищцата и лицата, изпълняващи длъжността „отчетник”.Макар някои от трудовите функции на двете длъжностни да са близки и сходни, съществуват и различия, които са съществени и се изразяват в организаторските и контролни функции на длъжността „началник склад”.Длъжностите не са еднакви, следователно не се касае за идентични трудови функции, както неправилно и в противоречие с материалния закон е приел въззивния съд.Отделно от това и предвид отговора на втория процесуалноправен въпрос следва да се отбележи, че въззивният съд е процедирал в отклонение от изискванията на процесуалния закон относно приетите доказателства, касаещи основателността на претенцията по чл.225 ал.1 КТ.Във въззивното производство е възможно събирането не на всички доказателства, а само на тези, които въпреки проявената добросъвестност от страната, не са събрани от първата инстанция.Това са новооткритите, нововъзникналите доказателства за твърдени обстоятелства, както и всички допустими и необходими доказателства за установяване на новооткрити и нововъзникнали релевантни факти и обстоятелства, също и непосочените и несъбрани доказателства поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция.
В тази връзка и както е изяснено с решение № 111 от 4.5.2015 г по гр.дело № 1173/14 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 328/15.5.2014 г по гр.дело № 805/13 г на ВКС, Четвърто ГО ако страната е пропуснала да заяви обстоятелство или да посочи доказателство поради собственото си поведение, тя не може да поправи собственото си бездействие във въззивното производство.
По делото ищцата поради собственото си бездействие не е представила доказателства в подкрепа на твърдението си, че е останала без работа в периода от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Представените с въззивната жалба писмени доказателства за този период не могат да бъдат допуснати и събрани от въззивния съд за установяване на релевантните факти за посочения период от време.Оставането без работа за този период не е нов или неизвестен факт, като за установяването му не е имало затруднения за страната.Няма основания за допускане на доказателства и поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения-той правилно е указал разпределението на доказателствената тежести и сроковете за изпълнение на указанията на съда.Представените пред въззивния съд доказателства са допустими за установяване на новонастъпилите факти-оставането без работа за времето след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд.
При така установените факти въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Налага се изводът, че извършеното уволнението е законно, а предявеният иск за отмяната му по чл.344 ал.1 т.1 КТ и обективно съединените с него искове за възстановяване на работа по чл.344 ал.1 т.2 КТ и за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски, по приложен списък за процесуално представителство пред съдилищата в размер на 3200 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 140 от 14.8.2019 г, постановено по гр.дело № 389/19 г на Сливенски окръжен и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. С. Т. срещу „Мелница Сливен“ АД със седалище в [населено място] обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 3497, 60 лв.
ОСЪЖДА М. С. Т. да заплати на „Мелница Сливен“ АД със седалище в [населено място] разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК в размер на 3200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред съдилищата, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.