Р Е Ш Е Н И Е № 516 Гр. София, 20 януари 2009 г.   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 ноември 2008 год., в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА   При участието на секретаря Кристина Павлова И в присъствието на прокурора Искра Чобанова Изслуша докладваното от председателя Г. И. Наказателно дело № 496/2008 год.   Производството е по глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия З. Е. А. от гр. Лом, той и касатор в настоящето производство, против решение № 138 от 23 май 2008 г., постановено по внохд № 1378/07 г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се доводи за отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. По същество се прави искане да бъде оправдан по обвинението и при условията на алтернативност да се намали наказанието, определено му от въззивната инстанция. В срока по чл.351, ал.3 НПК от гражданските ищци и частни обвинители или техен повереник не са постъпили възражения против касационната жалба. Прокурорът даде заключение, че въззивната инстанция не е допуснала претендираните нарушения. Авторството на касаторът, като извършител на престъплението по чл.115 НК е установено по несъмнен начин, определеното наказание не е явно несправедливо, поради което счита, че решението следва да остане в сила. Върховният касационен съд, разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаните касационни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 10.04.07 г. по нохд № 101/2006 г. Монтански окръжен съд е признал подс. З. А. за виновен в това, че: - на 16.11.2005 г. в град Лом, по хулигански подбуди, умишлено умъртвил Л. М. М. , поради което и на основание чл.116, ал.1, т.11 вр. с чл.115 и вр. с чл.54 НК го осъдил на деветнадесет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален усилено строг режим. Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати на гр. и., Н. , М. и Б. П. Т. и на А. Л. М. със съгласието на неговия настойник причинените от престъплението неимуществени вреди със законните последици. С обжалваното решение присъдата е изменена, като въззивният съд е преквалифицирал извършеното убийство от чл.116, ал.1, т.11 НК по чл.115 НК и вр. чл.54 НК е намалил размера на наказанието лишаване от свобода на петнадесет години, което подс. З. А. да изтърпи при първоначално строг режим. В останалата част присъдата е потвърдена. Релевираните с касационната жалба доводи, са със съдържанието заявено пред въззивната инстанция срещу доказаността на обвинението в частта, относно авторството на извършеното престъпление. Поддържа се, че касаторът е действал в състояние на невменяемост. Такова било положението и по отношение на основната свидетелка И, която страдала от шизофрения. Счита, че съдът е допуснал нарушение, като е разпитал оперативния работник ст. лейтенант И. Т. И. в качеството на свидетел. Въззивната инстанция, по повод на така претендираните нарушения на процесуалните правила, след като е извършила цялостна проверка на присъдата е направила мотивирани откази да възприеме тезата на защитата за недоказаност на обвинението по отношение на касаторът, както и лансираната версия, извършител на убийството да е св. Д. Като е съобразил представеното от тройната съдебнопсихиатрична експертиза заключение въззивният състав е отхвърлил и претендираната невменяемост на касаторът. Експертното заключение, че към момента на извършване на деянието при него е установена „лека умствена изостаналост у емоционално нестабилна личност – импулсивен тип”, не е подложено на съмнение и не е оспорено по отношение компетентността на експертите, обективност и пълнота на заключението, за да бъде назначавана допълнителна или повторна експертиза.становеното от експертизата състояние е позволило на съда да направи изводът, че касаторът е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, т.е., че интелектуалните и волеви способности са били запазени, а употребения алкохол е обусловил само занижаване прага на волевите задръжки. В тази част отсъстват конкретни възражения от касаторът или неговият защитник, липсват и други доказателствени източници, които да разколебават изводите за правилност на експертното заключение, поради което настоящият състав приема, че нарушение на чл.153 НПК не е допуснато. Понеже друг вид експертиза, освен посочените при оспорване на първоначалното заключение, не са предвидени съдът не е имал основание да назначава и изслушва, претендираната с жалбата, петорна експертиза, относно психическия статус на касаторът. Въззивния състав не е бил длъжен да назначава такава експертиза и за установяване психическото здраве на св. К, за която експертите са категорични, че по време на деянието, свидетелката която е страдала от шизофрения, е била в състояние на пълна ремисия и възможности правилно да възприема и възпроизвежда факти от обективната действителност. Затова, като е съобразил, че показанията на св. К в частта с които е установила обстоятелства за инкриминираното деяние и касаторът, като негов извършител, са подкрепени и от други гласни доказателствени източници и експертиза на веществени доказателства, въззивният състав не е допуснал нарушение, приемайки за достоверно установеното от свидетелката по фактите, включени в предмета на доказване. Понеже и в настоящето производство не се правят възражения, с които да се обосновава искане за допълнителна или повторна експертиза, респ. нарушения на чл.153 НПК, следва да се направи извод за лишен от право и фактическо основание довод, за допуснато нарушение, което да налага отмяна поради наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. На л.л. 6 и 7 от мотивите към въззивното решение съдът подробно е обсъдил поддържаното от касаторът алиби и след съпоставяне с останалата доказателствена съвкупност е направил обоснован и убедителен отказ да приеме версията му за лично неучастие в извършване на деянието, респ. за неправдоподобност на твърдението, св. Д да е бил този който е нанесъл ударът с ножа във врата на пострадалата, причинявайки по този начин нейната смърт. Поради отсъствие на процесуални нарушения при установяване на фактическите положения, относно авторството на деянието, съответно несъстоятелност на предложеното от касатора алиби и изчерпателния анализ на доказателствения материал извършен от въззивния състав, при решаване на въпросът за достоверността на доказателствените източници, вкл. обясненията на касаторът, дадени от него в качеството на подсъдим, не се налага настоящето производство да се преповтарят съжденията на предходните инстанций в тази част. Все във връзка с претендираната негодност на доказателствени източници следва да се отбележи, че решаващият съд не е допуснал нарушение, като е разпитал в качеството на свидетел, ст. лейтенант И. И. , оперативен работник от местното поделение на МВР, защото по начало с разпоредбата на чл.118 ал.1 т.т.1 - 3 НПК не е изключен от кръга на лицата, за които е наложено ограничението да бъдат свидетели по делото. Макар и служител от МВР св. И, не е участвал в друго процесуално качество по това дело, не е извършвал и не са му били възлагани да извършва действия по разследването на досъдебното производство. За престъплението по чл.115 НК е предвидено наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода. При наличното съотношение между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства наказанието лишаване от свобода, намалено от въззивната инстанция на петнадесет години не е явно несправедливо. С жалбата или от защитата не се сочат несъобразени с решаващата тежест смекчаващи обстоятелства, които да не са съобразени от въззивният състав, за да се извърши допълнително намаляване по размер на лишаването от свобода. При това положение се налага изводът, че визираното в чл.348, ал.5, т.1 НПК несъответствие между тежест на наказанието и тежест на престъплението с оглед на неговата степен на обществена опасност и тази на личността на неговия извършител не е налице, поради което настоящият състав счита, че следва да се изтърпи в размера, определен от въззивната инстанция. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 138/23.05.2008 г., постановена по внохд № 1378/07 г. на Софийски апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: