Р Е Ш Е Н И Е № 813/2010 С., 07.09. 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 256 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на С. А. Муетодиева от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд /ПОС/ от 17.ХІ.2009г. по гр.д № 499/2009г. в частта, с която по отношение на С. М. и С. С. И. е прогласена нищожността за 1/6 ид.част на договора за покупко-продажба, предмет на нот.акт № 60/2005г. и нот.акт за поправка № 61/2005г., както и в частта за присъдените разноски. Касационната жалба съдържа пространни оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба А. М. М. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответникът С. С. И. от [населено място], задължителен необходим другар със С. Ас.М. поради възмездното придобиване от последната на процесния имот по време на брака им, не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационно обжалване на решението в посочената част е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 942 от 13.ІХ.2010г. по въпроса за приложението на чл.26 ал.2 пр.2 и чл.31 ал.1 от ЗЗД - нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение в частта, срещу която е допуснато касационно обжалване, ПОС е отменил решението на ПРС в отхвърлителната му част за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ дворно място и построена в него едноетажна масивна жилищна сграда, подробно описани, сключен между А. М. лично и като пълномощник на съпругата си Л. М. – като продавачи – и С. М. – като купувач /по време на брака й със С. И./, предмет на нот.акт № 60/10.ІХ.2005г. и нот.акт за поправка № 61/16.ІХ.2005г., в частта му за 1/6 ид.част от имота и вместо него е постановил друго, с което е прогласена нищожността за 1/6 ид.част на договора за покупко-продажба на посочения имот на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие на упълномощителката при изготвяне на пълномощно № 1521/18.VІІІ.2005г. За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, че към 18.VІІІ.2005г. поради тежкото си здравословно състояние упълномощителката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си и че това обуславя липсата на воля, на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, а не по смисъла на чл.31 ал.1 от ЗЗД, което прави пълномощното и договора въз основа на него нищожни. Направен е и извод, че правният интерес на ищеца с оглед личното му участие в сделката за собствената му ½ ид.част от имота и наследствената му част от частта на починалата му съпруга /1/6/ е само относно тази 1/6 ид.част. В решения № 148/10.ІІІ.1997г. по гр.д. № 1192/1996г. на ВКС І ГО, № 488/07.Х.2003г. по грд № 11/2003г. на ВКС ІІ ГО и № 2/23.ІІІ.2004г. по гр.д. № 466/2003г. на ВКС ІІ ГО е прието, че сделката /договорът/, сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, подлежи на унищожаване, а не е нищожна, хипотезата по чл.26 ал.2 от ЗЗД има предвид съзнателна липса на съгласие. Настоящият състав на ВКС на РБ намира за правилна практиката, обективирана в посочените решения. Според изричната разпоредба на чл.31 ал.1 от ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, а не нищожен поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика. Действително фактическият състав и при двете хипотези включва опорочено съгласие за сключването на договор. В първия случай, обаче, съгласието е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило, макар и формално да е било дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргументи и от чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.5 от ЗЛС тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение. За разлика от тези случаи липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не дължащи се на някое от посочените заболявания – малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е основал извода си за нищожност на упълномощаването на ищеца за сключване на атакувания по настоящото дело договор, направено от Л. М., респективно за нищожност и на договора, единствено на твърдяното и несъмнено установено с представените доказателства, вкл. чрез съдебно-психиатрична експертиза, обстоятелство, че упълномощителката при съставяне на пълномощното не е могла да разбира свойството и значение на постъпките си и да ръководи действията си вследствие на тежкото й здравословно състояние. Видно е от присихатричната експертиза, че в резултат на остър мозъчно-съдов инцидент и минали органични промени Л. М. е страдала от съдова деменция – мултиинфарктна деменция, дементен синдром със сензомоторна афазия и с амнестична дезориентация и изразено интелектуално-паметово снижение, че отразеният психоорганичен упадък, с разпад на психичната дейност и емоционално-волевата активност и количествените промени в съзнанието, които поражения са тежки и трайни, с необратим характер на мозъчните увреди, нарушават възможността й да възприема правилно околната обстановка и ситуативно обусловени взаимоотношения, при което може да се приеме наличието на напреднал дементен процес, с тежък психоорганичен упадък, в резултат на който тя към 18.VІІІ.2005г. /датата на изготвянето на пълномощното/ не е могла да разбира и да ръководи действията си. Напредналият дементен процес като една от изразните форми на слабоумието е представлявал предпоставка за поставянето на упълномощителката под запрещение. Следователно волеизявлението си тя е направила в състояние, обуславящо унищожаването му на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД, но то не може да се квалифицира като нищожно поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД по съображенията, изложени в отговора на въпроса, релевиран като основание за допускане на касационно обжалване. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 от ГПК решението в атакуваната му част и в частта за разноските, включително и срещу С. И. като задължителен необходим другар /чл.172 ал.2 от ГПК /отм./, респективно чл.216 ал.2 от ГПК/, следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Предявеният иск за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 60/10.ІХ.2005г., е неоснователен. Тъй като упълномощаването на ищеца за сключването на договора, извършено от Л. М. като формално дееспособна, но в състояние, при което тя не е могла да разбира свойството и значението и да ръководи действията си, не е нищожно поради липса на съгласие, а е подлежало на унищожаване, договорът не е сключен при липса на съгласие. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на касаторката следва да бъдат присъдени 702.50лв. разноски съобразно представения списък на разноските. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника по касация А. М. не се следват такива. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Пернишкия окръжен съд № 297 от 17.ХІ.2009г. по гр.д. № 499/2009г. в частта, с която е прогласена нищожността за 1/6 ид.част на договора за покупко-продажба, предмет на нот.акт № 60/10.ІХ.2005г. и нот.акт за поправка № 61/2005г., както и в частта за присъдените разноски, и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. М. от [населено място] срещу С. А. М. и С. С. И., и двамата от [населено място], [община], искове за прогласяване нищожността поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД за 1/6 ид.част на договора за покупко-продажба на дворно място с площ 360 км.м, представляващо парцел ІХ-2624 кв.368 по плана на [населено място] – Пригаров район, заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 81 кв.м, предмет на нотариален акт № 060, т.1 рег. № 1631 д. № 059/2005г. и на нотариален акт за поправка № 061 т.1 рег. № 1674 д. № 60/2005г. на нотариус М. М. с район на действие Пернишкия РС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 462. ОСЪЖДА А. М. М. от [населено място] да заплати на С. А. М. от [населено място], [община], 702.50лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: