Р Е Ш Е Н И Е № 141 [населено място], 23.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 31 май през 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №15/2016 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на П. П., Апостол А. и Л. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/по гр.д. №786/15 г., с което на осн. чл.209, ал.1,пр.3 ГПК,отм. е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на цитираната в определението по чл.288 ГПК практика на ВКС за задължителната сила на указанията на касационната инстанция и за правомощията на въззивния съд при повторното разглеждане на върнатото му по реда на инстанционния контрол дело. Жалбоподателите поддържат касационната жалба и молят въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно по подробно изложените в жалбата съображения и исковете им да бъдат уважени, така както са предявени с уточняващата молба пред АС. Ответниците по жалба Е. С. и Р. Д., както и Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] не изразяват становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираната в определението за допускане на обжалването практика на ВКС по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №1062/09 г. на второ г.о., по т.д. №25/13 г. на второ т.о., по т.д. №805/11 г. на второ т.о. и по гр.д. №3417/13 г. на второ г.о., е посочено, че задължителността на дадените от ВКС указания при отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане обхващат не само материалния, но и процесуалния закон, вкл. относно съда, който трябва да се произнесе по спора. Този извод произтича от логическото и граматическо тълкуване на нормата на чл.294, ал.1 ГПК, в която е използвано родовото понятие „закон”. Указанията по тълкуването и прилагането на закона имат за цел да насочат въззивния съд към извършването на необходимите съдопроизводствени действия за правилното решаване на спора. Отклоненията от тях рефлектират върху правилността, а не върху допустимостта на постановения от въззивния съд съдебен акт. По основателността на жалбата: С постановеното при първото касационно разглеждане на делото решение по гр.д. №7075/13 г. на ВКС, четвърто г.о., е обезсилено първото въззивно решение по спора и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане с дадени указания.Те са за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба, чрез уточняване на основанието и петитума на иска по чл.92 ЗЗД – за неустойка в размер на 42 600 лв., уговорена в т.4 от договора за продажба на имота по нот. акт №80/98 г. Според ВКС е останало неясно вследствие на кое поведение на продавачите се иска прилагане на клаузата на т.4 от договора за продажба на имота. Тази неяснота е довела до липса на определеност кое е неизпълнението, за което длъжникът отговаря, предвид обстоятелството, че уговорката длъжникът да дължи обезщетение /неустойка/ за вреди, без да е виновен за неизпълнението, по характера си не е неустоечна, независимо от това как е наречена от страните. В случай, че след отстраняване на нередовностите с уточняване на основанието и петутима на иска ищците поддържат наличието на уговорка за плащане на неустойка, съдът следва да укаже на ответната страна да уточни позицията си за прекомерност на неустойката. В съответствие с тези указания въззивният съд е дал възможност на ищците да уточнят основанието и петутима на паричния си иск. С молба от 15.04.15 г. ищците са уточнили, че претенцията им в размер на 42 600 лв. е за обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението на продавача по чл.183 ЗЗД и т.4 от договора за продажба - към датата на сключване на договора трети лица са имали права върху процесния имот, макар продавачите в т.3 от договора да са заявили, че трети лица нямат каквито и да било права върху имота. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че ищците нямат право да претендират обезщетение, молят сумата от 42 600 лв. / представляваща двоен размер на продажната цена/ да им се присъди като неустойка за това, че към датата на сключване на договора за продажба трети лица са имали права върху имота, т.е. заявеното от продавачите в т.3 от договора не се е оказало истина. При това уточнение на исковата молба въззивният съд е приел, че е сезиран с главен иск по чл.188 ЗЗД и евентуален по чл.92 ЗЗД. Исковата молба се счита за поправена от завеждането й, а първоинстанционният съд, произнасяйки се по нередовна искова молба е разгледал само евентуалния иск за неустойка, без да се произнесе по иска с пр. осн. чл.188 ЗЗД, разграничен като главен с направеното в изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба уточнение. Такова произнасяне е недопустимо и с оглед триинстанционния характер на исковото производство по ГПК от 1952 г., отм. и необходимостта първата инстанция да разгледа главния иск по чл.188 ЗЗД, първоинстанционното решение е обезсилено и делото – върнато на първоинстанционния съд , за да се произнесе по предявените като главен и евентуален искове, в съответната на съединяването поредност. Тези изводи са незаконосъобразни - според приетото в ТР №1/17.07.01 г.,т.4 ОСГК отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл.98 и 99 ГПК, отм. при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитумът или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл.116 и 117 ГПК. В цитираното и от касаторите ТР №1/4.01.01 г., т.9 е посочено, че променените функции на втората инстанция, по действуващата уредба на ГПК, производството пред която е продължение на първоинстанционното по разглеждане спора по същество, изключват предявяването на нови искове или изменение на предявения иск пред въззивната инстанция. Предвиденото в чл. 116 и 117 ГПК изменение на иска по основание, петитум и страни се отнася само до производството пред първата инстанция, а не до въззивния съд. Обратното би означавало превръщането му в спор, с който съдът не е бил сезиран като решението на въззивния съд ще доведе до едноинстанционно разглеждане на новопредявения иск. Поради това пред въззивния съд не са допустими тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. Ищецът не би могъл да изтъкне във въззивната инстанция нов юридически факт като ново основание на иска си в сравнение с този, посочен от него в исковата му молба, нито да насочи иска към нов ответник вместо или наред с първоначалния. Не е допустимо поради това последващо обективно или субективно съединяване на искове пред въззивната инстанция, изразяващо се в предявяване на нов иск с ново основание или петитум между същия ищец и ответника, а така също предявяване на иск срещу нов ответник, конституиран като другар на първоначалния. В случая по реда на предприетото от ищците по указание на съда уточняване на исковата молба се е стигнало до недопустимото пред въззивния съд предявяване на нов иск за обезщетение по чл.188 ЗЗД, с който е евентуално съединен предявеният с първоначалната искова молба иск за неустойка по чл.92 ЗЗД, вр. с т.4 от договора за продажба. В. съд е следвало да констатира в съответствие с приетото в ТР №1/2001 г., т.4, недопустимостта на евентуално съединяване на искове пред въззивната инстанция, с което указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба всъщност не са изпълнени и да даде възможност на ищците да конкретизират по реда на чл.100, вр. с чл.98, б.”г” и „д” ГПК, отм. пред въззивния съд дали искат присъждането на паричната сума от 42 600 лв. като обезщетение по чл.188 – 189 ЗЗД, вр. с т.4 от договора за продажба или като неустойка по чл.92 ЗЗД, вр.с т.4 от договора. В. решение е неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане с дадените по –горе указания. Затова и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд С. по гр.д. №786/15 г. от 14.06.15 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: