Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№479

гр.София, 28.05.2020 год.


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4473 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД, чрез процесуален представител адв.Й., срещу решение от 16.04.2019г., постановено по в.гр.д.№12921/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 20.06.2017г. по гр.д.№28842/2015г. на Софийски районен съд предявеният от Е. В. Х. иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ е уважен за още сумата 5222,25лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2012 г. до 2014 год., дължимо за още 55 дни, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.05.2015 г./ датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи също така, че въззивното решение е очевидно неправилно защото „решаващият състав на СГС се е произнесъл свръхпетитум“.
Ответникът по касационната жалба Е. В. Х., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение предявеният от Е. В. Х. срещу “БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ е уважен за още сумата 5222,25лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2012 г. до 2014 год., дължимо за още 55 дни, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.05.2015 г./ датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд е изложил съображения, че платеният годишен отпуск е субективно право на работника или служителя, което се упражнява чрез волеизявление на последния, обективирано в писмена молба, съответно на насрещната страна по трудовото правоотношение - работодателя, обективирано в писмена заповед – чл.173 КТ. Посочил е, че от разпоредбата на чл.173 КТ следва, че субективното право на платен годишен отпуск се упражнява по определен в закона ред, който включва както писмено волеизявление на работника или служителя, с което се отправя искане за ползване на отпуска и в което се посочват видът, размерът, календарният период от време за ползване на искания отпуск /освен в изрично предвидените случаи, в които платеният годишен отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника или служителя, какъвто не е настоящия случай/, така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото правоотношение /работодателя/, с което се разрешава отпускът. Въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, включително и от допълнително заключение на вещо лице по допусната съдебно- счетоводна експертиза, прието, като неоспорено от страните, е безспорно установено обстоятелството, че ищецът е подавал само две молби за ползване на 16 работни дни платен годишен отпуск до ответника по делото за исковия период от време/ от 2012 г. до 2014 г. вкл./, а също така, че освен за тези 16 работни дни, в случая липсва писмено волеизявление на ищеца, с което да е отправено искане до ответника за ползване на отпуск за останалите полагащи му се работни дни платен годишен отпуск за исковия период от време, в които изрично да е посочен видът, размерът и календарният период от време за ползване на отпуск. Въззивният съд е посочил, че при липса на подадена и подписана от ищеца молба за ползване на платен отпуск, ответникът не е следвало да издава заповеди за ползване на същия.
Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е вероятно недопустимо в обжалваната част като постановено свръх петитум, като доводите на касатора в тази насока не кореспондират със съдържанието на исковата молба. Съдът не намира да е налице и соченото основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Липсва обосновка от касатора на посоченото основания за допускане на касационно обжалване, а и настоящият съдебен състав не намира да е налице такова. Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по правния въпрос: „налице ли е писмено изявление за ползване на платен годишен отпуск, отправено по електронна поща“, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос е относим към правния спор. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по поставения правен въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.04.2019г., постановено по в.гр.д.№12921/2017г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора “БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 104,45лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: