Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 524   София,   15 февруари  2010 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на четвърти декември две хиляди и девета година и в състав:                                                              Председател: Иван М.Недев                                                                         Членове: Евелина Стоянова                                                                                            Ружена Керанова при секретар Румяна Виденова ...……………    и с участието на прокурора Искра Чобанова .............. изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 627/2009 год.             Производството е касационно жалба от подсъдимия Р. М. Р. чрез защитника му – а. против въззивна присъда № 160/17.ІХ.2009г. по внохд 148/2009г. на ОС-В. Търново с доводи за всички касационни основания. Съображенията са, че неправилно въззивното производство и постановената нова присъда са задочни – не е получил въззивните жалба и протест, за заседанията пред окръжния съд не е призоваван; че авторството не е доказано; че не е извършил приписваното му престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.129,ал.2, предл.V-то и ал.1 НК; за явната несправедливост на наказанието няма аргументи. Частният обвинител Ж. Н. не изразява становище. Прокурорът поддържа присъдата да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл.347 НПК ВКС в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. С присъдата, предмет на настоящето производство е отменена първоинстанционната оправдателна и вместо това подсъдимият Р. М. Р. е признат за виновен и осъден по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.129,ал.2, предл.V-то и ал.1, чл.36 и чл.54 НК на 1(една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години за това, че на 29.ІХ.2007г. към 17ч. в гр. В. Търново по хулигански подбуди причинил на Ж. В. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на присъдата са неоснователни. В съгласие с правилата по чл.317 във вр. с чл.269,ал.3,т.1 и чл.329,ал.2 НПК делото е разгледано и присъдата постановена без присъствието на подсъдимия, след като е безспорно, че той е напуснал посочения от него адрес за призоваване без да уведоми съда за нов. Констатирано е и че обвинението не е за тежко престъпление, както и че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина. Присъдата е постановена при спазване основния принцип на процеса – по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, като съдът е посочил кои възприема за достоверни и защо. Изводите не противоречат на правилата на формалната логика и взаимна връзка на отделните факти. При приетите за установени по несъмнен начин обстоятелства правните изводи на съда съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му – подс. Р. М. Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.129,ал.2, предл.V-то и ал.1 НК – по хулигански подбуди причинил средна телесна повреда на постр. Ж. В. Н. Без причина, демонстративно и безпардонно той проявил пълно незачитане на личността на пострадалия и несъобразяване с установения обществен ред, нанасяйки му силни удари в лицето на публично място – след кръстовището на бул.„България” и ул.„Т. Балина” в гр. В. Търново, а след това нагло и грубо го набутал в колата му, след което несмущаван от нищо със своята се отдалечил от местопрестъплението. Деянието граничи с това по чл.325,ал.2 НК, но такова обвинение няма.становеното увреждане на здравето на пострадалия е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2, предл.V-то НК – причинено е постоянно разстройство на здравето – затруднено дишане, което не е опасност за живота на пострадалия. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. След като жалбоподателят и защитата му не изтъкват съображения във връзка с това оплакване, съдът не счита за необходимо подробно обсъждане. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивна присъда № 160/17.ІХ.2009г. по внохд 148/2009г. на ОС-В. Търново. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове: