4 Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 21 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 825/ 2010г. Производството е за възобновяване, по чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения И. С. Т., от[населено място], за възобновяване на НОХД № 107/ 2008г., по описа на Районен съд-[гр.Кнежа], и отменяване на постановената по същото дело влязла в сила присъда № 126 от 19. 06. 2008г. Молителят, лично и своя редовно упълномощен защитник поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Изтъква, че не е знаел за разглеждането на делото от районния съд, и не е участвал в наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е основателно, тъй като същият не е участвал в процесуалните действия по делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящият съдебен състав намира искането за възобновяване за процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, по смисъла на чл. 423, ал. 1 НПК, в установения от цитираната норма срок- макар атакуваната присъда да е постановена на 19. 06. 2008г., а искането за възобновяване да е депозирано пред първоинстанционния съд на 23. 12. 2010г., по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденият е знаел за присъдата в един по- ранен момент от този, посочен от него в самото искане, а именно- 16. 11. 2010г. В този смисъл настоящата инстанция приема, че искането е в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е основателно. Съображенията за това са следните: С присъда № 126 от 19. 06. 2008г., постановена по НОХД № 107/ 2008г., Районният съд-[гр.Кнежа признал подсъдимия И. С. Т., от[населено място], за виновен в извършено от него престъпление, квалифицирано по чл. 343в, ал. 2 НК, и във вр. чл. 54 НК, го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при общ първоначален режим. Присъдата не е била обжалвана и протестирана, поради което същата е влязла в сила, при условията на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК. Данните по делото сочат, че срещу осъдения Т. е започнало досъдебно производство за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, образувано с постановление на прокурор от Районна прокуратура-[гр.Кнежа] от 7. 08. 2007г. По време на досъдебното разследване, местонахождението му не е могло да бъде открито, което е станало причина наказателното производство да бъде спряно, а впоследствие- възобновено. Неоткриването на дееца, въпреки всички издирвателни мероприятия, осъществени и след възобновяването на производството, е наложило привличането му в качеството на обвиняем да бъде извършено задочно, с участието на назначен служебен защитник. Предявяването на дознанието също е извършено в отсъствие на обвиняемото лице, т.е. само на служебния защитник- адв. Р. М.. В съдебната фаза на процеса Т. също не е участвал. Положените и от първостепенния съд усилиятой да бъде открит и призован, също не са дали резултат. На подсъдимия не е бил връчен препис от обвинителния акт, и така делото е разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, отново с участието на назначен служебен защитник. От всичко казано до тук става ясно, че съдебната фаза на процеса е приключила с постановяването на атакуваната присъда, изцяло без участието на осъдения. Предвид гореизложеното, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно. Нормата на чл. 423, ал.1 НПК регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а именно: депозирането й в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и осъденият да не е участвал в наказателното производство. По аргумент от ал. 2 на цитираната процесуална норма, се налага изводът, че искането е основателно всякога, извън случаите, когато след спазване на всички гарантиращи правата му процедури по призоваване и връчване на съдебните книжа, задочно осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, или се е укрил. Последното означава, че ако по собствена воля, знаейки за воденото срещу него наказателно производство, деецът се е отклонил, и е препятствал провеждането му, въпреки стриктно съблюдаваните от съответния орган по ръководство и решаване на делото в различните фази на наказателния процес процедури, включително тези, гарантиращи собствените му процесуални права, той не може да се ползва от благоприятния за себе си резултат на института на възобновяване на наказателното дело, регламентиран с нормата на чл. 423 НПК. В конкретния случай обаче, от данните по делото става ясно, че осъденият Т. изобщо не е знаел, че срещу него се води наказателно производство, и то още от самото му начало, в досъдебната фаза. В съдебната фаза не са му били връчени книжата, по реда и при условията на чл. 254, ал. 4 НПК и до приключването му с постановяването на влязлата в сила присъда, той е бил в неведение за предприетите спрямо него процесуални действия на наказателно преследване. При тези данни, искането на И. Т. е основателно, което налага възобновяване на делото, свързаната с това отмяна на влезлия в сила съдебен акт, и връщане на делото в стадия, когато е започнало задочното производство- чл. 425, ал. 2 НПК. В конкретния случай делото следва да се върне на досъдебното производство, в стадия на разследването. Предвид решението си за възобновяване на наказателното производство, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице, каквато до настоящия момент не е била взета. Като съобрази, че към настоящия момент Т. изтърпява наказанието си по влязлата в сила присъда, обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, кумулативно с целите на мерките по чл. 57 НПК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, включително, че молителят И. С. Т. е осъждан многократно, ВКС прие, че е налице реален риск от укриване и извършване на престъпление. Това налага по отношение на същия следва да бъде определена най- тежката мярка за неотклонение- „задържане под стража”, която единствена би могла да обезпечи регламентираните от закона цели и законосъобразното протичане и приключване на наказателното производство срещу него. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 2, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 107/ 2008г., по описа на Районен съд-[гр.Кнежа], ОТМЕНЯВА постановената по същото дело присъда № 126 от 19. 06. 2008г., като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане- на досъдебното производство, от стадия на разследването. ОПРЕДЕЛЯ по отношение на молителя И. С. Т., от[населено място], мярка за неотклонение „задържане под стража”, на основание чл. 423, ал. 4 НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :