Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№9
гр. София, 10.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1440 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 215 от 16.10.2018г. по гр.д. № 292/2018г. на Кюстендилски окръжен съд, с което отчасти е отменено и отчасти е потвърдено решение № 312 от 27.04.2018г. на Кюстендилски районен съд по гр.д. № 338/2018г., при което като резултат е постановено следното: 1/ допусната е съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на [населено място], целия с площ 280 кв.м., в урбанизирана територия, с ниско застрояване, между съделителите М. С. С. и Р. С. М. при равни квоти; 2/ допусната е съдебна делба на първия жилищен етаж с площ 92 кв.м. от застроената в горепосочения поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ****, както и на сграда с площ 19 кв.м., с идентификатор ****, представляваща допълващо застрояване, между същите двама съделители М. С. и Р. М. при равни квоти, като е отхвърлен иска за делба на тези обекти спрямо В. А. Д. и В. А. Р. ; 3/ отхвърлен е иска за делба на втория етаж от посочената жилищната сграда, както и на едноетажна сграда с идентификатор ****, представляваща гараж с площ 24 кв.м. между четиримата съделители.
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
В. А. Д. и В. А. Р. обжалват постановеното срещу тях отхвърляне на иска - както досежно допуснатите до делба обекти между другите двама съделители, така и цялостното отхвърляне на иска за делба на втория жилищен етаж и гаража. Намират решението в тези части за неправилно и искат отмяната му, като бъде допусната делбата с тяхно участие.
М. С. С. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория жилищен етаж от къщата и на гаража. Намира, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при мотивиране на съдебния акт, както и нарушения на материалния закон при уважаване на възражението на ответника за придобиване на тези обекти по давност.
Ответникът по двете жалби Р. М. ги оспорва.
С определение №440 от 29.10.2019г. е допуснато касационно обжалване по два правни въпроса на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По жалбите и на двете страни обжалването е допуснато поради противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК по въпроса дали презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана в отношенията между сънаследници когато фактическата власт на един от тях е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване от наследодателите. По касационната жалба на В. А. Д. и В. А. Р. касационното обжалване е допуснато по въпроса за задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за съдебна делба, предявен от М. С. против нейния брат Р. М. и децата й В. Д. и В. Р.. Предмет на делбата е поземлен имот с построената в него двуетажна жилищна сграда /сутерен и два жилищни етажа/, застроена на 92 кв.м.; едноетажна сграда - гараж и едноетажна сграда - допълващо застояване. Ищцата и ответника Р. М. са наследници по закон на родителите си С. М., починал 2004г. и Т. М., починала 2015г. Поземленият имот е бил собственост на родителите на С. М., които през 1972г. са учредили на сина си С. и на снаха си Т. право на пристрояване и надстрояване на съществуващата къща. С. М. е единствен наследник на родителите си. След неговата смърт съпругата му Т. М. е съставила саморъчно завещание от 27.07.2006г., с което завещава „недвижим имот и парцел цялата ми полагаема част от къщата и гаража” на внуците си В. и В., ответници по иска за делба.
Ответникът Р. М. е оспорил иска за делба на втория етаж от жилищната сграда и на гаража. Твърди, че заедно със съпругата си е установил владение през 1990г., като родителите му С. и Т. предоставили на семейството му втория етаж; той го довършил, оттогава живее в него, поддържа го и го подобрява, като до смъртта на наследодателя С. М. го е придобил по давност. По отношение на гаража също твърди, че през 1989г. наследодателите му предоставили владението и той е станал негов собственик по давност. Саморъчното завещание на майка си оспорва с твърдение, че към момента на смъртта си завещателката е загубила правото си на собственост поради придобиването му от ответника. Твърди недействителност на завета поради липса на индивидуализация на завещания имот.
Приетата техническа експертиза установява, че жилищната сграда се състои от сутерен и два жилищни етажа. В сутерена са разположени пет мазета, а всеки от двата жилищни етажа се състои от едно пълноценно жилище, отговарящо на чл. 40 ЗУТ.
Събрани са свидетелски показания във връзка с възражението за давност на ответника.
Установено е от приложената справка от службата по вписванията, че наследодателката Т. Д. М. е притежавала възстановени земеделски имоти, с които се е разпоредила приживе; няма данни за други притежавани недвижими имоти в урбанизирана територия.
Кюстендилски районен съд е допуснал делбата на първия жилищен етаж и сградата от 19 кв.м. между М. С. и Р. М. при равни дялове; отхвърлил е иска за делба на втория етаж от жилищната сграда и на гаража като е приел, че са придобити по давност от ответника М.; отхвърлил е иска за делба на дворното място, приемайки че то е обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС спрямо сградата; отхвърлил е иска за делба на всички имоти спрямо ответниците В. и В. по съображения, че завещанието е без предмет досежно обектите, придобити по давност от Р. М., както и че заветът е недействителен съгласно чл.19, ал.1 ЗН, тъй като липсват индивидуализиращи белези на завещаното имущество.
Въззивният съд е сезиран с две жалби - от М. С. и от В. А. и В. Р.. С постановеното решение Кюстендилски окръжен съд е приел, че жалбата на ползващите се от завещанието е неоснователна, а жалбата на ищцата е частично основателна. Споделил е изводите на първоинстанционния съд за уважаване възражението на ответника за придобиване по давност на втория жилищен етаж и гаража. Счел е, че показанията на свидетелите И. Г., М. Г. и А. А. установяват, че през 1990г. когато ответникът се оженил, родителите му отстъпили владението на недовършения и необитаван втори етаж и на гаража. От този момент нататък действията на ответника са демонстрация на двата елемента на придобивната давност - непрекъсната и несмущавана фактическа власт и намерение за своене спрямо двата обекта. Ответникът е купувал материали и довършил етажа, след което се настанил да живее в него, където живее и до днес; ремонтирал е и гаража и го ползва за автомонтьорска дейност повече от 20 години. През това време нито родителите му, нито сестра му М., са смущавали владението му. Последната не е доказала, че извършваните от ответника действия не са били владелчески, а съизволителни. Според съда, действията по привеждане на втория етаж в годност за обитаване и пригаждането на гаража като авторемонтна работилница представляват фактическа власт с намерение за своене, след като от 1990г. никой не е оспорвал правата му върху тези два обекта. Показанията на свидетелите Б. и Г. съдът не е ценил, защото свидетелстват за факти след изтичане на давностния срок, а и противоречат на изнесеното от свидетелите, участвали в строителната дейност на Р. М.. Фактът, че ответникът е декларирал като своя собственост само 1/2 ид.ч. от обектите, съдът е намерил за несъществен. Поради това е отхвърлил иска делба на втория етаж и гаража.
По отношение на първия етаж е приел, че е налице съсобственост по наследяване при равни права между ищцата и ответника Р. М., без да обсъжда правата на другите двама ответници, произтичащи от завещанието. Спрямо поземления имот е изложил аргументи, че няма пречка да се включи в делбата, тъй като етажна собственост не е възникнала и мястото не представлява обща част на жилищната сграда по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. Затова е допуснал до делба и него, както и сградата от 19 кв.м., която има обслужващ характер.
По развитите доводи в жалбата на В. А. и В. Р. /срещу приетата от районния съд недействителност на завещанието поради липса на предмет и индивидуализация на имуществото/ въззивният съд не е изложил никакви съображения.
По основанието за касационно обжалване.
Правният въпрос е: презумпцията на чл.69 ЗС счита ли се за опровергана в отношенията между сънаследници когато фактическата власт на един от тях е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване/заем за послужване от наследодателите. В Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК се приема, че по начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Ако основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. В такъв случай, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение - т.нар преобръщане на владението. В Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013г. на I г.о. се разглежда хипотеза, в която фактическата власт имот е придобита на основание договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение. В този случай презумпцията по чл.69 ЗС се счита за оборена; тя намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си. В същия смисъл са: Решение № 291 от 09.08.2010г. по гр. д. № 859/2009г. на ІІ г.о., Решение № 41 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2015 г., I г.о., Решение № 115 от 28.10.2016г. по гр.д. № 977/2016г. на ІІг.о., Решение № 118 от 21.05.2013г. по гр.д. № 1535/2013г. на ІІг.о. и др.
Тази практика се възприема от настоящия състав и следва да намери приложение в настоящия случай.
По процесуалния въпрос в жалбата на В. А. и В. Р. за задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения. В практиката на Върховния касационен съд - Решение № 77 от 17.03.2015г. по гр.д. № 2040/2014г. на ІV г.о., Решение № 403 от 23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на ІV г.о., Решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 11096/2010г. на ТК, ІІ т.о., Решение №68 от 24.04.2013г. по т.д. № 78/2012г. на ІІ т.о., Решение № 120 от 04.04.2013г. по гр.д. № 964/2012г. на ІV г.о., Решение №94 от 28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ІV г.о. неотклонно се приема, че въззивният съд следва да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, както и е длъжен да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени възражения и доводи на страните и да даде отговор на наведените в жалбата доводи. Това задължение не отпада, дори когато по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
По касационните жалби.
Първо, по жалбите на двете страни срещу признатото на ответника Р. М. право на собственост по давност върху втория етаж от сградата и гаража.
Уважавайки наведеното от този ответник възражение за придобиване по давност, съдът е отклонил от разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК и горепосочената практика на ВКС по приложението на презумпцията на чл.69 ЗС когато фактическата власт е получена на основание, което признава правата на собственика. Твърди се от ответника в отговора му на исковата молба, че владението върху втория етаж е предадено доброволно от родителите му на него и съпругата му след като се оженили, за да има къде да живеят. Свидетелите на ответника сочат, че през 1990г.-1991г. родителите на Р. му казали да си оправи етажа и да се премести там /св. Г./; че родителите не са възразявали срещу извършването на ремонт, напротив били съгласни /св. Г., А. / и че оттогава Р. и семейството му живеят на този етаж. Според свидетелите на ищцата майката на Р. и М. - Т. до смъртта си /2015г./ е ползвала както първия етаж, така и стая на втория етаж. По отношение на гаража свидетелят А. сочи, че Р. бил автомонтьор и баща му му дал един гараж; свидетелят Г. сочи, че Р. ремонтирал гаража и го ползва от 20 години.
При тези доказателства следва да се приеме, че фактическата власт на ответника както върху втория етаж, така и върху гаража, е установена със съгласието на собствениците - негови родители, които са го допуснали да ползва тези обекти за задоволяване на жилищните си нужди и за автомонтьорската си дейност. Този начин на установяване на фактическа власт изключва владението, а представлява държане. Въз основа на така даденото съгласие/разрешение/ ответникът е упражнявал фактическа власт приживе на родителите си. След смъртта на бащата през 2004г. няма данни да е извършил действия спрямо сънаследниците /майката и сестрата/, с които да е демонстрирал намерение за своене, за да се превърне държането във владение, още повече че до смъртта си през 2015г. майката е ползвала част от втория етаж, както сочат свидетелите. Изложеното налага извод за неоснователност на възражението за придобиване на втория етаж и гаража по давност. Тези обекти са съсобствени и подлежат на делба.
По жалбата на В. А. и В. Р. срещу тяхното изключване от делбата.
Въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС по процесуалния въпрос, което обуславя неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът изобщо не е изложил съображения защо те не следва да участват в делбата. Според първоинстанционния съд основание за това е недействителността на завещанието поради нарушение на чл.19, ал.1 ЗН, както и невъзможността да се индивидуализира завещания имот. Кюстендилски окръжен съд по никакъв начин не е обсъдил оплакванията в жалбата на тези съделители за допуснато от районния съд нарушение на закона при направения извод за недействителност на завещанието. В резултат е потвърдил отхвърлянето на иска за делба спрямо тези съделители, без наличие на конкретни мотиви за това.
Несъстоятелни са съображенията в първоинстанционния съдебен акт, че липсва конкретизиран предмет на завещанието. Вярно е, че в текста му завещаваното имущество не е детайлно описано и индивидуализирано, не е посочено и местонахождението на имота, но съдържащите се в завещанието характеристики са достатъчни, за да се определи предмета на завещанието. Явно е, че се касае до недвижим имот - парцел и притежаваната част от къщата и гаража. Според събраните доказателства завещателката не притежава друг парцел с къща и гараж към момента на откриване на наследството - имала е земеделски земи и други поземлени имоти, с които се е разпоредила приживе също в полза на внуците си. Така че, процесният имот е единственият парцел с къща и гараж, от който завещателката притежава идеална част. Затова завещанието е действително. Горното тълкуване на волята на завещателката е в пълно съответствие с указанията в Решение № 855 от 11.12.2010г. по гр.д. № 1497/2009г. на І г.о., а не му противоречи, както счита ответника по жалбите. Що се отнася до чл. 19, ал.1 ЗН - след като завещателката е собственик на идеални части както от поземления имот, така и от сградите, то това изключва прилагането на посочената норма. Отделно, при извършеното от въззивния съд уважаване на възражението за давност на ответника, е имало основание за прилагане на чл. 19, ал.1 ЗН спрямо втория етаж и гаража, но не и за първия етаж и дворното място. Поради това делбата следва да се допусне с участието на заветниците В. и В., които въз основа на завещанието получават притежаваните от Т. М. идеални части от поземления имот и сградите.
Относно дяловете на съделителите в съсобствеността.
Поземленият имот е лична собственост на наследодателя С. М., тъй като е получен по наследство от баща му С. Г. Н. /М./. Затова дяловете на тримата му наследници са равни - 1/3 за Р. М., 1/3 за М. С. и 1/3 за съпругата Т. М.. Последната 1/3 след смъртта на Т. М. се разделя между заветниците В. Д. и В. Р. като всеки от тях получава по 1/6 част. Затова делбата на поземления имот следва да се допусне при квоти: по 2/6 ид.ч. за Р. и за М. и по 1/6 ид.ч. за В. и В.. При същите дялове следва да се допусне делбата и на гаража и на сградата, представляваща допълващо застрояване. Г. е построен от С. Н. /М./ видно от протокол за строителна линия от 1969г./, а стопанската сграда няма данни кога и от кого е построена, но предвид обслужващия й характер тя следва режима на собственост на дворното място.
По отношение на жилищната сграда. Имотът, закупен от С. Г. Н. /М./ с нотариален акт от 18.05.1951г. е бил застроен, както е посочено в нотариалния акт. През 1972г. С. Н. /М./ е учредил на сина си С. и снаха си Т. право на надстрояване и пристрояване - да пристроят две помещения в сутерена и две помещения в първия етаж; да надстроят нов втори етаж над съществуващата част от къщата и над пристройката. Приетата техническа експертиза описва състоянието на сградата понастоящем: сутеренът на сградата съдържа три мазета в старата част на жилищната сграда и две мазета в пристройката; достъпът до пристроените помещения е от двора; на първия и втория етаж има по едно пълноценно жилище, състоящо се от дневна, две спални, кухня, баня с тоалетна и преддверие; жилищата отговарят на изискванията на чл. 40 ЗУТ. Според вещото лице извършеното пристрояване и надстрояване отговаря на одобрения архитектурен проект, с изключение, че не е изпълнена вътрешна връзка между старите и пристроените помещения в сутерена, а на етажите не са изпълнени предвидените в проекта отделна от банята тоалетна и дрешници. При това положение, в резултат на извършеното пристрояване и надстрояване следва да се приеме, че избените помещения в старата част на жилищната сграда представляват принадлежност на първия етаж, а пристроените две мазета са принадлежност към надстроения втори етаж на къщата.
Първият етаж от къщата е представлявал лична собственост на наследодателя С. М. като наследство от баща му. Пристроените две стаи са присъединени към съществуващата стара постройка, така че съставляват един обект, при което пристроеното следва режима на собственост на главната вещ - чл. 97 ЗС. Затова дяловете на страните в първия етаж са същите, както в поземления имот - по 2/6 ид.ч. за Р. М. и М. С. и по 1/6 ид.ч. за В. Р. и В. Д..
Вторият етаж от къщата е построен по време на брака на С. и Т. М. въз основа на учреденото право на надстрояване; той представлява самостоятелен обект и е имал статут на съпружеска имуществена общност. След смъртта на С. М. съпругата му е собственик на 4/6 ид.ч., а двете деца - Р. и М. - на по 1/6 ид.ч. Частта на Т. М. понастоящем е притежание на В. Д. и В. Р. по силата на завещанието, така че те притежават по 2/6 ид.ч. При тези дялове следва да се допусне делбата на втория етаж от жилищната сграда, заедно с пристроените две избени помещения в сутерена.
Горните изводи налагат отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на ново такова, с което да се допусне делба на поземления имот, двуетажната жилищна сграда, гаража и допълнителната сграда между четиримата съделители, при дяловете, посочени по-горе.
В полза на жалбоподателите следва да се присъдят сторените от тях разноски. Жалбоподателката М. С. е направила разноски в размер на 1065лв. съгласно приложения списък, а жалбоподателите В. А. Д. и В. А. Р. са направили разноски в размер на 480 лв. видно от представения от тях списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 215 от 16.10.2018г. по гр.д. № 292/2018г. на Кюстендилски окръжен съд и вместо него постановява:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на [населено място], целия с площ 280 кв.м., в урбанизирана територия, с ниско застрояване, с адрес: [населено място], [улица], заедно с построените в него: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, застроена на 92 кв.м., състояща се от сутерен, първи етаж и втори етаж; едноетажна сграда с идентификатор ****, представляваща гараж с площ 24 кв.м. и едноетажна сграда с идентификатор ****, с площ 19 кв.м., представляваща допълващо застрояване, между съделителите М. С. С., Р. С. М., В. А. Д. и В. А. Р. при следните дялове:
- относно поземления имот, първия етаж на жилищната сграда, заедно с принадлежащите му три избени помещения в сутерена на старата част на сградата, гаража и сградата-допълващо застрояване: по 2/6 ид.ч. за Р. С. М. и М. С. С. и по 1/6 ид.ч. за В. А. Р. и В. А. Д.;
- относно втория етаж на жилищната сграда, заедно с принадлежащите му две избени помещения в пристроената част на сутерена: по 1/6 ид.ч. за Р. С. М. и М. С. С. и по 2/6 ид.ч. за В. А. Д. и В. А. Р..
ОСЪЖДА Р. С. М. да заплати на М. С. С. сумата 1065/хиляда шестдесет и пет/ лева разноски по делото, а на В. А. Д. и В. А. Р. да заплати 480/четиристотин и осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: