Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

83

 

гр. София, 09.03..2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ

                                                                        СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА

                                                                                

при секретаря Т. Кьосева

и в присъствието на прокурора 

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 863/09г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 1* от 26.11.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 31.10.08г., постановено по в.гр.д. № 905/08г. на Варненския окръжен съд. Със същото въззивният съд е оставил в сила решение № 664 от 29.02.08г. по гр.д. № 839/07г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. А. А. против О. с. „З” - А. и О. А. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на К. Лефтеров К. да възстановят собствеността си върху нива с площ от 4,000 дка, находяща се в землището на с. К., община А., м.”П” при посочени в решението съседи.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. А. А. от гр. В. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.

Ответниците О. с. “З” А. и О. А. не вземат становище по жалбата.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено наследодателят на ищцата да е владял процесния имот в продължение на 20 години и до включването на имота в ТКЗС през 1958г. да го е придобил по давност П. е също, че представената по делото опис-декларация на наследодателя, в която са описани подлежащите на групиране в кооперативни блокове негови имоти, между които и процесния, не може да послужи като доказателство за признаване собствеността върху тях.

Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон.

По иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че претендираните от него имоти са били негова собственост или на неговия наследодател към момента на обобществяването на земята. За установяването на това право следва да бъдат представени писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права, като нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 09.09.1944г., протоколи за извършени съдебни и доброволни делби, постановления за възлагане на имоти на публична продан и др. Правото на собственост върху земеделска земя съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ може да се доказва и с документи с несамостоятелна доказателствена сила (протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и др.). В разглеждания случай от представеното по делото писмено доказателство - опис-декларация (емлячна партида № 71) на наследодателя на жалбоподателката К. Лефтеров К. (Кирчев), починал на 23.10.1975г., е установено, че същият е бил член на ТКСЗ в с. К. и е внесъл в стопанството шест ниви и едно лозе, между които и процесният имот в м.”П” с площ от 4, 000 дка. Предвид предвидения в закона облекчен режим на доказване правото на собственост, включително с молби-декларации за членство в ТКЗС и доколкото представеното писмено доказателство има същото значение, се налага изводът, че претендираният с исковата молба имот към момента на обобществяването на земята е бил негова собственост. Тъй като наследниците му са пропуснали да подадат заявление пред поземлената комисия за възстановяване правата си върху имота в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ предявеният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е допустим и основателен. Съгласно чл.291 ГПК за правилна следва да се посочи практиката, според която молбите декларации за членство в ТКЗС са годно доказателство за установяване право на собственост върху земеделски земи и в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което на наследниците на Г. В. К. бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

 

Р Е Ш И :

 

 

О т м е н я въззивно решение № 1* от 31.10.08г., постановено по в.гр.д. № 905/08г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява:

П р и з н а в а на наследниците на К. Лефтеров К. (Киров), починал на 23.10.1975г., б.ж. на гр. В., правото на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 4, 000 дка, находяща се в землището на с. К., О. А., местност “П” със стари граници: Никита Я. , М. С. и път по предявения от Н. А. А. от гр. В. против О. с. “З”- А. и О. А. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: