Р Е Ш Е Н И Е №146/2017год. София, 09.01.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 3190 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 30786 от 14.06.2016 г. на И. П. В. и Д. К. В. чрез пълномощника им адвокат П. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 2997/24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 6977 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна. В молбата е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като се поддържа, че решение № 2997/24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 6977 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна противоречи на решение от 9.04.2016 г. по гр.д. № 1981/2915 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1965/28.04.2015 г. по гр.д. № 7525/2011 г. на Районен съд-Варна. Ответниците по молбата Х. Л. Г. и Р. Х. Г. чрез пълномощника си адвокат В. П. изразяват становище за недопустимост на молбата за отмяна поради липса на правен интерес от подаването й, евентуално за неоснователност. С определение № 150 от 25.09.2017 г., постановено по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Възражението на ответниците Х. Л. Г. и Р. Х. Г. за недопустимост на молбата за отмяна е обосновано с тезата им, че за И. П. В. и Д. К. В. липсва правен интерес от исканата отмяна, тъй като с влязло в сила решение по гр.д. № 3410/2013 г. на Окръжен съд-Варна Х. Л. Г. и Р. Х. Г. са осъдени да им заплатят сумата 76 486 лв., представляваща стойността на етажа, предмет на иска по чл.108 ЗС по гр.д. № 2997/2008 г. на Районен съд-Варна, т.е. за молителите В. липсва правен интерес да искат по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК отмяна на решението по гр.д. № 6977/2007 г. на Районен съд-Варна, с което се признава право на собственост на основание чл.108 ЗС върху обект, за който молителите вече са обезщетени. Посочената теза е неоснователна. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т.4 от ГПК заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Следователно релевантно е единствено дали даден правен спор е разрешен противоречиво, независимо дали при пълно тъждество на спорните предмети по двете дела или при различен предмет на двете решения, които обаче са в съотношение на преюдициалност, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. Наличието на други правоотношения, дори и да са следствие от зачитане силата на пресъдено нещо на първото влязло в сила решение, е неотносимо при преценка допустимостта на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Неоснователно е и твърдението на Х. Л. Г. и Р. Х. Г., че молителите нямат качеството заинтересована страна, обосновано с тезата им, че с решение по гр.д. № 3410/2013 г. на Варненски окръжен съд е признато със си5лана пресъдено нещо правото на собственост на Х. Л. Г. и Р. Х. Г. за обект, който е предмет на искането за отмяна на решение № 2997/31.10.2008 г. по гр.д. № 6977/2007 г. на Варненски районен съд и молителите в настоящото производство са получили компенсация за изгубеното право на собственост, тъй като друг го е придобил. Посочената теза е неотносима при преценка дали молителите имат качеството „заинтересована страна“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Такава се явява всяко лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо по двете решения. В случая както молителите, така и ответниците са страни по гр.д. гр.д. № 6977/2007 г. на Варненски районен съд и по гр.д. № 7525/2011 г. на Варненски районен съд, а следователно И. П. В. и Д. К. В. се явяват заинтересована страна да искат отмяна в хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 3410/2013 г. на Варненски окръжен съд обхваща съществуването на облигационно вземане, произтичащо от хипотеза на неоснователно обогатяване и не е относима както при преценка наличието на правен интерес от подаване на молбата за отмяна, така и при преценка дали молителите са легитимирани да сезират съда с искането за отмяна. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. С т.5 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГК е направено тълкуване, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. С решение № 2997/24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 6977 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна е уважен предявения от Х. Л. Г. и Р. Х. Г. против И. П. В. и Д. К. В. ревандикационен иск по отношение на втори жилищен етаж от сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица] площ от 100 кв.м., изградена в УПИ XI кв.8 по плана на 27 микрорайон на [населено място], придобит в режим на съпружеска имуществена общност по силата на реализирано право на строеж, учредено с договор № 672/1.10.1990 г. на ОНС-В.. С решение № 149 от 9.02.2016 г. по гр.д. № 1981/2915 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1965/28.04.2015 г. по гр.д. № 7525/2011 г. на Районен съд-Варна е допуснато извършването на съдебна делба на жилищна сграда с идентификатор10135.5502.60.1 с административен адрес [населено място],[жк], [улица] между съделителите и при права в съсобствеността: 1/3 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общноост за И. П. В. и Д. К. В., 1/3 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общноост за Х. Л. Г. и Р. Х. Г. и 1/3 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за А. Г. Г. и И. Р. Г.. Налице е между И. П. В. и Д. К. В. от една страна и Х. Л. Г. и Р. Х. Г. от друга страна противоречиво разрешаване на въпроса относно собствеността на самостоятелен обособен обект от сградата, находяща се в [населено място],[жк], [улица], т.е. осъществена е хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. На основание чл.307, ал.4 ГПК съдът следва да отмени неправилното решение, като прецени правнорелевантните факти, представените за установяването им доказателства и приложимия материален закон, като без правно значение е дали неправилното решение е постановено първо или второ. В случая следва да се отмени като неправилно решение № 2997/24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 6977 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна. При постановяването му са били представени договор № 672 от 1.10.1990 г., с който ОНС-В. учредява на Х. Л. Г. право на строеж върху държавна земя за изграждане на жилище в режим на етажна собственост със застроен площ от 1000 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.м. и нотариален акт № 3, том IV, рег. № 7948, дело № 603/2007 г., с който Х. Л. Г. и Р. Х. Г. са признати за собственици въз основа на учредено право на строеж и договор за групов строеж на втори жилищен етаж от сградата в [населено място], кв.А., [улица] гараж № 3 с площ 25 кв.м. От представените по гр.д. № 7525/2011 г. на Районен съд-Варна писмени доказателства е видно, че е отстъпено право на строеж върху държавна земя за изграждане на жилища в режим на етажна собственост: на А. Г. Д. и И. Р. Д. с договор № 672/08.08.1990 г. за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж 25 кв.м.; на Х. Л. Г. с договор № 672/01.10.1990 г. за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж 25 кв.м. и на И. П. В. с договор № 672/08.08.1990 г. за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж 25 кв.м. На 14.01.1992 г. е сключен договор за групов строеж между суперфициарите, като от експертно заключение е установено, че е изграден избен и партерен и първи етаж, а предвидените по проект втори и трети жилищен етажи и мансарден тавански етаж не са изградени. За да бъде придобит в индивидуална собственост самостоятелен обект в сграда, построена въз основа на договор за групов строеж е необходимо след построяването на сградата да бъде извършена делба /доброволна или съдебна/ между сключилите договора за групов строеж лица, които се явяват съсобствениците на правото на строеж към момента на завършване на строителството или към момента на извършването на делбата. След като между суперфициарите, сключили договора за групов строеж, не е извършена делба, то построената сграда, включително и самостоятелния обект в нея, за който Х. Л. Г. и Р. Х. Г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, е съсобствена между тях, поради което правилно се явява решение № 149 от 9.02.2016 г. по гр.д. № 1981/2915 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1965/28.04.2015 г. по гр.д. № 7525/2011 г. на Районен съд-Варна за допускане на съдебна делба. С оглед изхода на настоящото производство ответниците по молбата за отмяна следва да възстановяват на И. П. В. и Д. К. В. направените разноски в размер на 2044.00 лв., представлавящи заплатени държавни такси от 244.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 1800 лв. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, влязлото в сила решение № 2997/24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 6977 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна. ОСЪЖДА Х. Л. Г. и Р. Х. Г., [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплатят на И. П. В. и Д. К. В., [населено място], кв.А., [улица] разноски за настоящото производство в размер на 2044.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: