Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №  237                                                    Гр.София, 26 април  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и трети април,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 170/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   С решение № 35/ 10.02.10 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 5 състав по В. Н. Д.815/09 г. е потвърдена присъда от 06.07.09 г., постановена от Софийски Градски съд /СГС/, НО, 25 състав по Н. Д.1293/09 г. С последната подсъдимият М. П. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.129,ал.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, като е оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл.199,ал.1,т.3 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното наказание по влязла в сила присъда на 07.03.08 г., постановена по Н. О. Х. Д.4014/04 г.по описа на СРС-лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На основание чл.61,т.2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим в затвор и по двете наказания. Подсъдимият М. С. Д. е оправдан изцяло по повдигнатото му от СГП обвинение за извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.3,пр.2 вр.чл.198,ал.1,пр.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63,ал.1,т.3 НК. Срещу така постановеното решение на САС е постъпила жалба от подсъдимия Д с развити оплаквания за допускане на съществено процесуално нарушение още на фазата на досъдебното производство и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се или присъдата /вероятно се имат предвид съдебните актове/ да бъде отменена и делото да бъде върнато на фазата,на която е допуснато нарушението-досъдебното производство, или да бъде изменена присъдата /вероятно се има предвид решението/,като се намали размерът на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея основания. Представителят на ВКП намира, че съдебният акт на САС следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и аргументите по нея, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на проверката по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Пред касационната инстанция е релевирано като допуснато дотолкова според защитата съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, че се извежда тежко ограничаване на процесуалните права на подсъдимия /което не може да бъде отстранено/ и в частност на правото му на защита- касационно основание по чл.348,ал.3,т.1 вр. ал.1,т.2 НПК. Видно от приложените във втори том на досъдебното производство материали, на 10.03.09 г.е било повдигнато финално аткуализирано обвинение на Д. в присъствието на назначен му от органа на досъдебното производство служебен защитник, на основание чл.94,ал.1,т.3 и 6 НПК. Обвиняемият е бил разпитан, като не е давал обяснения и са му били предявени материалите по разследването. Спорът пред ВКС е породен от факта, че касаторът към въпросния момент е разполагал с упълномощен от него професионален защитник, по никъкав начин не е желаел назначаване на служебен защитник, отказал е да подпише поднесените му протоколи с участието на такъв, което действие е било изявено пред положили подписите си върху обсъжданите протоколи поемни лица-свидетели на този отказ. За да се направи стриктна преценка относно обстоятелството дали в действителност е осъществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия в качеството му на обвиняем, трябва да се направи анализ на данните по досъдебното производството за това дали органът по разследване е положил всички възможни усилия, за да демонстрира съблюдаване на правото на защита на Д. Първото предявяване на разследването е с дата 12.01.09 г. То е протекло в присъствие на упълномощения от обвиняемия адвокат Н, която е направила доказателствени искания. На 05.01.09 г. наблюдаващият производството от СГП е поискал удължаване на срока на разследване с оглед уважаване искането на защитата по прецизно издирване на посочен свидетел. На л.6 от т.2 от досъдебното производство е приложено становището на зав.отдел при ВКП по удължаване срока на досъдебното производство с два месеца, считано от 10.01.09 г. След изпълнение на указанията на представителя на СГП и разпит на поисканото от защитата на Д. лице Р. И. , разследващият полицай при 2 РПУ е преценил, че трябва да пристъпи към последно повдигане на обвинение на този обвиняем и към предявяване на разследването, опредметяващите документи за които процесуални действия бяха посочени по-горе. В тази връзка на л.23 от т.2 на досъдебното производство е приложен констативен протокол от 06.03.09 г., изготвен от името на водещия разследването, по съдържанието на който се прави извод за уведомяване на защитника на Д. с посочен номер на мобилен телефон, за необходимостта от извършване на следствени действия с негово участие и призоваването му за дата 10.03.09 г.- последният възможен ден от удължения с два месеца срок на разследване. На разговора и изготвянето на констативния прококол е присъствувал подписалият се като свидетел Д. На л.24 от т.2 на досъдебното производство е приложен втори констативен протокол, изготвен от разследващия полицай Д. , съгласно който са правени многократни опити за свързване с адвокат Н на 10.03.09 г., тя е изпратила текстово съобщение от един от мобилните си номера, че се намира в съдебно заседание /10.01 ч./. Този номер, както и друг такъв, на който е била търсена, са отчитали изключване или е липсвал отговор при свободен сигнал. Последният опит за свързване с упълномощения защитник на Д. е осъществен в 17.14 ч. За тези действия освен водещия разследването, в констативния протокол се е подписал и свидетел Н. Изложеното дотук е дало повод за незабавно назначаване на служебен защитник на обвиняемия, в присъствието на който е повдигнато актуално последно обвинение и са предявени материалите по разследването. Най-ранният час на осъществените действия със служебен защитник са били 18.10 ч. на 10.03.09 г./л.28 и 29 от т.2 на ДП/, като предяваването на разследването е осъществено в 18.40 ч./л.30 от т.2 на ДП/. Събраните в хода на досъдебното производство материали, по преценка на тази инстанция, са били с такъв обем и характер, че запознаването на професионален защитник с тях за времето малко след 17.14 ч.до 18.10 ч., се явява абсолютно възможно. Разследващият полицай е положил усилия за призоваване на упълномощения от Д. защитник, който е манифестирал нежелание за явяване, без да е посочил уважителни причини. Същевременно, процесуалните права на третирания обвиняем са охранени чрез назначаване на служебен защитник, единствено с оглед провеждане на заключителни следствени действия, и то след уважаване на отправено по-рано от защитата на Д. искане за събиране на допълнителен доказателствен материал. Отказът на касатора да подпише предявените му протоколи е на посочено от него основание „неграмотност” и същият е удостоверен с подписа на две поемни лица. Не е отразено възражение срещу конкретния служебен защитник на някоя от погласените в разпоредбата на чл.91,ал.3 НПК предпоставки или предвид различна, известна на касатора, пречка. Следователно, процесуалните права на последния в хода на досъдебното производство по начина, по който е посочено в касационната жалба, не са били ограничени. Професионалната защита на Д. е било осигурена в пълен обем, поради което не се наблюдава нарушение на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1, т.2 НПК. В тази връзка не може да се говори за задълбочаване на проблема, а не за негово разрешаване, с разглеждане на делото по същество от две съдебни инстанции. Всъщност, съгласно чл.7 НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното има подготвителен характер. Отделно от това, конкретно посочените като незаконосъобразни действия на водещия разследването не са оказали никакво влияние върху набавяне на доказателствената маса и нейната преценка от решаващия орган- съда. Обсъжданите дотук съображения касаят принципни положения и са относими основно към преценката на съдията-докладчик по силата на разпоредбата на чл.248,ал.1,т.3 НПК в стадия от съдебното производство „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. Съдията-докладчик от СГС при изготвяне на разпореждането за насрочване на делото и вземане на решение по визираните в закона въпроси, по които дължи произнасяне, макар и мълчаливо, е достигнал до изводи като гореобсъжданите и не е констатирал тежкия твърдян от защитата процесуален порок. Същото се отнася и за разглеждащия по същество делото първостепенен съд, както и за второстепенния такъв. В съответствие с доводите на тази инстанция, съдебните действия не са укирими и изначално опорочени.   Второто оплакване, изложено пред ВКС, се субсумира под нормата на чл.348, ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Всички посочени в жалбата аргументи, обосноваващи според подсъдимия и защитата тезата за достатъчно на брой смекчаващи отговорността обстоятелства, следващи да повлияят при определяне на наказанието лишаване от свобода, са взети предвид от втората инстанция и детайлно са вградени в мотивировката на съдебния акт. Обстоятелството, че подсъдимият е бил пиян, не е сред тях,тъй като същото не може да бъде възприето като несъставомерен субективен елемент в насока на облекчаване положението на касатора. Алкохолното опиване е фактор,който е допринесъл за по-безпроблемното осъществяване на престъплението,тъй като е притъпило волевите задръжки на дееца. То стои извън обществено-политическите и психологическите характеристики на личността на Д. , ценими като утежняващи или облекчаващи отговорността обстоятелства. По-нататък, съдействието, оказано на органа по разследването и перфектното процесуално поведение на дееца са приети от съдилищата елементи, които обаче не могат да се противопоставят в достатъчна степен на извода за съответствие на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, на степента на обществена опасност на деянието с неговите специфики, както и на самя деец. По-нататъшно снизхождение спрямо последния би означавало да не се постигнат заложените в чл.36 НК цели на наказанието. Ето защо тази инстанция намира за неоснователно възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/10.02.10 г.,постановено от САС, НО,5 състав по В. Н. Д.815/09 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/