Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * съпричиняване при трудова злополука * груба небрежност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

София, 08.02. 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 174/2012 година.



Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – Пазарджик по гр. д. № 560/2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука – приспадане на изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, намаляване размера на обезщетението поради груба небрежност на пострадалия и необсъждане на всички обстоятелства, свързани с увреждането и последиците от него.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Пазарджик с решение по гр. д. № 560/2011 г. е отменил решение на Панагюрския районен съд по гр. д. № 704/2010 г. в частта, с която е отхвърлен искът на И. Д. за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 850 лв., присъдена от районния съд, до размер на сумата 1043.26 лв. и е осъдил ответника по иска [фирма], [населено място] да заплати на Д. сумата 193.26 лв.. Така общият размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди е 1043.26 лв., като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Панагюрския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът до предявения размер 9000 лв. С въззивното решение по гр. д. № 560/2011 г., окръжният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за разноските и осъдил Д. да заплати на ответното дружество сумата 878.47 лв. разноски за двете инстанции.
Решаващият съд е приел, че за неимуществените вреди на ищеца от трудова злополука се следва обезщетение в размер на 1500 лв., която сума е намалил с изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 256.74 лв. и със сумата 200 лв. тъй-като ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, като е проявил груба небрежност и така определил крайния размер на обезщетението 1043.26 лв..
Жалбоподателят, ищец по делото, И. Л. Д. от [населено място] моли да бъде отменено решението в частта за отхвърляне на иска и му бъде присъдено обезщетение в размер на 9000 лв..
Ответникът [фирма], [населено място] и третото лице, негов помагач [фирма], [населено място] не са взели становище по съществото на касационната жалба.
При проверката по реда на чл. 293 ГПК касационният съд счита жалбата за частично основателна.
В нарушение на закона - чл. 51, ал. 1 ЗЗД и задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., въззивният съд е приспаднал от дължимото обезщетение за неимуществени вреди, сумата, която е изплатена на ищеца като обезщетение за временна неработоспособност. Това плащане касае имуществените вреди на ищеца, които не са предмет на спора по делото. Необосновано е въззивното решение в частта, с която е прието съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради допусната от него груба небрежност – чл. 201, ал. 2 КТ. Съдът се е позовал на показания на двама свидетели, които са установили, че Д. по своя инициатива е предприел действия на поставяне и прибутване на щангата от едната страна на ролката без да има нареждане от ръководителя на бригадата и без да е синхронизирал действията си с другите работници, които са действали от другата страна на ролката. Тези обстоятелства съдът е квалифицирал като проява на груба небрежност. Изводът му не е съобразен с всестранна и цялостна оценка на конкретната фактическа обстановка при настъпване на инцидента и мотивите на ищеца, които са определящи за неговото психическо отношение, т. е. дали е действал в състояние на груба небрежност - самонадеяност или при обикновена, несъзнавана небрежност. Съдът неточно е преценил показанията на свидетелите У. и К.. Първият не е очевидец на случилото се и само е предположил, че Д. е поставил щангата неправилно. В обратния смисъл са показанията на св. К., извършвал операцията по смяна на ролката, който е потвърдил, че Д. е поставил щангата по посока на движението на ролката, т. е. в синхрон с прибутването, които са извършвали и другите трима работници, включително самия свидетел. Същият установява, че по принцип тази операция са извършва от четирима работници, в момента те са били само трима работници и Д. се е включил за да помага като четвърти човек. От показанията на св. У. следва, че помощните действия на ищеца с щангата са били нужни и целесъобразни, защото придвижването на ролката не е идеално по права линия, възниква затягане и посукване и се налага прибутване с щангата. При тези данни, касационният съд счита, че няма данни за проявена самонадеяност от страна на ищеца и не е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение по чл. 201, ал. 2 КТ.
При определяне размера на дължимото обезщетение решаващият съд не е преценил поотделно и в съвкупност всички вреди, причинени на ищеца, изразяващи се в нарушения на физическото и психическото му здраве. Съдът се е позовал на данните от медицински бележки, че на ищеца е причинена повърхностна травма на дясната скула, чието лечение е продължило 15 дни и към момента на гледане на делото, раната е напълно излекувана. Необосновано съдът е пренебрегнал показанията на св. Г. Д., че ищецът чувства мястото на раната като изтръпнало или безчувствено, че е затормозен психически от видимия белег на лицето му, особено при контакти с други хора. Съдът е посочил, че няма медицинско заключение за тези обстоятелства, с което е нарушил чл. 195, ал. 1 ГПК относно възможността съдът служебно да назначи вещо лице. Като има предвид изложеното касационният съд счита, че размерът на обезщетението от 1500 лв., определен от въззивния съд, не може да компенсира всички неимуществени вреди на ищеца и дължимото обезщетение следва да се опреди в размер на 3000 лв. С въззивното решение е присъдена сумата 1043.26 лв. и с настоящото решение следва да се присъди разликата до 3000 лв. или сумата 1956.74 лв., със законната лихва от деня на увреждането 21. 05. 2010 г.. С оглед изменението на обезщетението и уважената част от иска следва да се отмени изцяло въззивното решение в частта за разноските и се постанови нов диспозитив по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът по делото е направил разноски в размер общо на 1253 лв. /253 лв. пред районен съд, 700 лв. пред окръжен съд и 300 лв. пред касационен съд/ и следва да му се присъдят разноски в размер на 418 лв.. Ответникът [фирма] е направил разноски общо в размер на 1214 лв. /614 лв. пред районен съд и 600 лв. пред окръжен съд/ и му се дължат разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 810 лв. След компенсация между двете задължения следва, че ищецът дължи на ответника сумата 392 лв. за разноски по делото. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати и следващата се държавна такса. Съобразно крайния размер на присъденото обезщетение 3000 лв. се дължи 120 лв. държавна такса. С първоинстанционното решение на Панагюрския районен съд, потвърдено в тази част от въззивния съд, е осъден ответникът да заплати 50 лв. държавна такса. С настоящото решение следва да бъде осъден да заплати разликата или сумата 70 лв. за държавна такса.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 07. 10. 2011 г., поправено с решение от 13. 06. 2012 г. по гр. д. № 560/2011 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решението на Районен съд Панагюрище по гр. д. № 704/2010 г. В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на И. Д. за разликата над сумата 1043.26 лв. до размер на сумата 3000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Л. Д. от [населено място] сумата 1956.74 лв. / хиляда деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, със законната лихва върху тази сума, считано от 21. 05. 2010 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решението от 07. 10. 2011 г. по гр. д. № 560/2011 г. на Окръжен съд Пазарджик В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ ИЗЦЯЛО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Л. Д. да заплати на [фирма] сумата 392 /триста деветдесет и два/ лева разноски по делото по компенсация.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 07. 10. 2001 г. по гр. д. № 560/2011 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решението на Районен съд Панагюрище по гр. д. № 704/2010 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на И. Д. срещу [фирма] за разликата над сумата 3000 лв. до предявения размер 9000 лв.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на държавата по сметка на ВКС сумата 70 /седемдесет/ лева държавна такса.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: