3 Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 3 август2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание пети юни две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ПЛАМЕН ТОМОВ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №789 по описа за 2015 година Производството е за възобновяване на внохд.№125/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца ,образувано по искане на осъдения И. К. И.. В съдебно заседание ,искането с доводи за нарушение на закона се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура ,намира доводите за настъпила реабилитация по право неоснователни и правилен отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 НК ,както с оглед предмета на престъплението -103 200 лв., така и обстоятелството че наказанието е твърде снизходително. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.04.2015 г. постановено по внохд.№125/2014 г. на Окръжен съд гр. Враца е изменена присъда по нохд.№281/2014 г. на Районен съд гр. Враца ,като е определен първоначален строг режим ,за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от една година и три месеца ,наложено на осъдения И. К. И..В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда И. е признат за виновен в това ,че на 11.04.2013 г. в [населено място] в товарен автомобил и вилна сграда ,като извършител в съучастие с под.Р. (помагач) , и две неустановени лица държал акцизни стоки без бандерол –цигари на стойност 103 200 лв.-големи размери,поради което и на основание чл.234 ал.2 т.3 вр. с ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК вр. с чл.58 а ал.4 НК вр. с чл.55 ал.1т.1 НК , е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и три месеца ,с приложението на чл.66 ал.1 НК. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И. : Защитата на осъдения възразява ,срещу „неправилното” разбиране на въззивния съд за това,че реабилитация по право не може да настъпи повторно , ако осъдения е вече реабилитиран по право за престъпления извършени от него като непълнолетен.Подробни аргументи са изложени и по отношение на „неправилното” приложение на чл.88 а НК, където въззивния съд е приел,че начален момент на срока на давността за изпълнение на наказанието започва да тече от момента , в който наказанието става изпълнимо (влизане на присъдата в сила).Всички доводи са за това че неправилно въззивния съд е отменил приложението на чл.66 ал.1 НК ,като е приел ,че И. е осъждан към момента на извършване на престъплението по чл.234 ал.2 НК . Доводите са неоснователни. Законосъобразно въззивния съд е приел , че осъдения И. е реабилитиран по право за престъпленията предмет на разглеждане по нохд.№384/1985 г. на РС Враца и нохд.№488/1986 г. на същия Районен съд,които са в съвкупност и извършени от него като непълнолетен .Приел е също ,че престъпленията по нохд.№921/2000 г. на Районен съд гр. Враца и нохд.№1277/2000 г.,на Районен съд гр. Варна също са в съвкупност ,извършени са от И. като пълнолетен , и са в сила първото от 2.05.2007 г.,а второто от 27.05.2009г,но по отношение на тях е налице забраната по ал.2 на чл.86 ,а сроковете по чл.88 а ал.1 НК не са изтекли ,въпреки че е зачетен предварителен арест и наказанията са „изтърпени” почти десет години преди влизане в сила на съдебните актове. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение споделя съображенията на въззивния съд , довода за „неправилно” четене на чл.86 ал.2 НК не намира опора в разпоредбата ,която категорично сочи,че „реабилитация по право не настъпва за престъпление извършено от пълнолетно лице,което е било веднъж реабилитирано”.Повторна реабилитация, съобразявайки чл.86 ал.1т.4 НК , би могла да настъпи за осъдения непълнолетен и за престъпление извършено от него след като е вече реабилитиран ,ако е бил непълнолетен към момента на извършване на новото престъпление ,но не и ако е навършил пълнолетие. Няма как да бъде споделено и виждането на защитата за сроковете по чл.88 а ал.1НК,обратното би значело да се приеме ,че зачитането на фактическия арест по делото или по други дела ,е „изтърпяване” на наказанието , което не е наложено.Зачитането на арест по реда на чл.59 НК или изтърпяване на наказание по чл.25 ал.2 НК ,няма значение на „изтичане срока на наложеното с присъда,намалено с работа или помилване наказание” по чл.86 ал.1т.2 НК.Нормата няма как да има предвид незаконосъобразното (извън всякакви срокове) приключване на наказателно производство ,както е в случая. Освен изложеното ,за наличие на законни пречки за отлагане изтърпяването на наказанието определено на осъдения ,въззивния съд правилно е съобразил и обстоятелството ,че очевидно целите на наказанието няма как да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването му , и съображенията са убедителни. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното въззивно решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила ,а искането на осъдения изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№125/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца ,с което и изменена присъда по нохд.№281/2014 г. на Районен съд гр. Враца ,по отношение на осъдения И. К. И.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :