О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 381 София, 21.06.2022 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1663/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Г. от [населено място], срещу решение № 519 от 20.05.2021г. по гр. д. № 3848/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 4620 от 29.07.2020 г. по в. гр. д. № 11592/2019 г. на Софийски градски съд, I-2 състав в частта, с която предявеният от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 03.12.2017 г. е отхвърлен за разликата от 16 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по съображения, че същото не репарира в максимална степен болките и страданията от получените от произшествието травматични увреждания. Според касатора, решаващият състав не е съобразил всички значими за случая обстоятелства, в т. ч. сложността и последиците от травмите, продължителността на лечението, а също не е взел предвид икономическите условия в страната и действащите лимити на застрахователно покритие към момента на увреждането. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на преценените от касатора като значими за изхода на делото въпроси: „1. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия; 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси“. Като релевантна за така поставените въпроси практика на ВКС са посочени съответно: ППВС № 4/68 г. – за първия въпрос и решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на II т. о. и решение № 4 от 08.03.2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на II т. о. – за втория въпрос. Ответникът – ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 27.07.2021 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд, съобразявайки, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 8000 лв., е приел, че спорът пред него се съсредоточава върху това дали при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, както и дали приносът на пострадалия е по-висок от определения от СГС - 50%. И по двата въпроса решаващият състав е споделил изцяло изводите, до които е достигнала първата инстанция. Въззивният съд е приел, че определеното на ищеца обезщетение за причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди в размер на 32 000 лв. отговаря на критерия „справедливост“, установен в чл. 52 ЗЗД. Този извод е направил, като е отчел обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователно покритие към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2017 г.; вида и тежестта на получените от ищеца травматични увреждания – контузия на гръдния кош; контузия на белите дробове с частичен пневмоторакс вдясно; счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица; контузия и излив на кръв в дясната колянна става; сравнително краткия възстановителен период от около 3 месеца, през първите 30 дни от който болките са били значителни; последиците от уврежданията, изразяващи се в дефицит в обема на движенията на дясната колянна става, както и обстоятелството, че пострадалият е в нетрудоспособна възраст (на 65 години при настъпване на злополуката). С оглед категорично установеното от съдебно-техническата експертиза, че пострадалият пешеходец е предприел пресичане на пътното платно на място, където не е разрешено за движение на пешеходци и е изключително рисковано и опасно - пешеходецът е започнал преминаване на пътното платно след обособената пешеходна пътека на булеварда; в тъмната част на денонощието; с добра метеорологична видимост, като е преминал през трите ленти за насрещното движение на процесния автомобил, преминал е впоследствие и върху лявата пътна лента за посоката на автомобила и без да спира, е навлязъл върху средната пътна лента, по която се е движел делинквентът, решаващият състав е преценил, че при настъпване на процесното застрахователно събитие пострадалият пешеходец, чрез своето противоправно поведение, е допринесъл във висока степен за настъпване на вредоносния резултат, тъй като появата му в тъмната част на денонощието на оживено пътно платно, по което не се очаква да преминават пешеходци, е довела в значителна степен до невъзможността делинквентът да предприеме в по-ранен момент действия за предотвратяване настъпването на процесното ПТП. С оглед на това, е направил извод, че приносът и на двамата участници в произшествието – на водача на автомобила и на пешеходеца – е еднакъв, каквато е преценката и на първата инстанция. Върховен касационен съд, в настоящия му състав, намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Двата поставени от касатора въпроса нямат характер на обуславящи за изхода на конкретното дело съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод следва, от една страна, от обстоятелството, че въпросите са поставени абстрактно, без да са отнесени към мотивите на обжалвания акт, а от друга страна – от това, че са относими към неговата правилност, която обаче е предмет на самия касационен контрол, но не е основание за допускането му. В действителност, поставените от касатора въпроси се свеждат до това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. В случая въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора и съобразявайки релевираните във въззивните жалби и на двете страни оплаквания, доводи и възражения, е определил размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като е извършил самостоятелна и задълбочена преценка на приетите за релевантни обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол. Отделно от това, по отношение на поставените от касатора въпроси не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният акт не е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Точно обратното, именно в съответствие със задължителните указания в ППВС № 4/68 г. и с последователната практика на ВКС, формирана при действието на чл. 290 ГПК, решаващият състав е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразявайки всички значими за конкретния случай обстоятелства, включително лимитите на отговорността на застрахователите и икономическите условия в страната към момента на произшествието. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 519 от 20.05.2021г. по гр. д. № 3848/2020 г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА Б. Д. Г. от [населено място], [улица] да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 100 (сто) лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: