Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 584

гр. София, 06.11.2020 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2824 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Био Фреш“ ООД, [населено място], област Пловдив чрез процесуален представител адв. С. Т. А. срещу решение № 1588 от 28.06.2019г. по т. дело № 1969/2019г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С въззивното решение е постановено следното:
1/ отменено е частично решение № 2240 от 08.11.2018г. по т. дело № 3173/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав и вместо това е признато за установено по предявен от „Рефан България“ ООД срещу „Био Фреш“ ООД иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО /сега отм./ във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./, че „Био Фреш“ ООД извършва нарушение на притежаваните от „Рефан България“ ООД национална търговска марка № 78008 – триизмерна, и национална търговска марка № 86121 – триизмерна, чрез използването на знаци глицеринови сапуни в овална форма на цвят на цвете роза или стилизирано цвете със следните баркодове и наименования: № 3800200964075 – „Роза топка“ 30 гр. през периода от 20.06.2012г. до датата на исковата молба, и № 3800156007208 – „Реджина Флорис“ през периода от 10.03.2014г. до датата на исковата молба, чрез производството, предлагането за продажба и реклама на посочените стоки;
2/ ответникът „Био Фреш“ ООД е осъден на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./ да преустанови посоченото нарушение на горепосочените притежавани от „Рефан България“ ООД национална търговска марка № 78008 – триизмерна, и национална търговска марка № 86121 – триизмерна;
3/ първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е признато за установено по предявен от „Рефан България“ ООД срещу „Био Фреш“ ООД иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм./ във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./, че „Био Фреш“ ООД извършва нарушение на притежаваните от „Рефан България“ ООД регистрирани триизмерни национални търговски марки рег. № 78008 – в клас 3 от Ницската класификация, и рег. № 86121 – в клас 3 от Виенската класификация, клас 4 и клас 21, чрез използването в търговската си дейност на следните знаци: глицеринови сапуни в овална форма на цвят на цвете роза или стилизирано цвете, с баркодове и наименования, както следва: № 3800200964075 – 35 гр., № 3800156000629 – „Роза топка голяма“, № 3800156005006 – „Роза кръг 3“, № 3800200969667 – „Роза Суприйм“, № 3800200964099 – „Роза кръг“, които знаци са сходни на процесните марки и което използване се изразява в действия по производство, предлагане за продажба и реклама на посочените стоки – сапуни; ответното дружество е осъдено на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./ да преустанови посочените нарушения на правото върху процесните триизмерни търговски марки чрез използването на знаци с баркодове и наименования, както следва: № 3800156000629 – „Роза топка голяма“, № 3800156005006 – „Роза кръг 3“, № 3800200969667 – „Роза Суприйм“; ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 76а ЗМГО /отм./ сума в размер 13 138 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение, причинени в резултат на изцвършените нарушения на правата на регистрираните триизмерни марки на ищеца, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 514,54 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение;
4/ „Био Фреш“ ООД е осъдено да заплати на „Рефан България“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски пред СГС в размер 3 105,46 лв. и разноски пред САС в размер 2 060 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли да се обсъдят всички доводи на страните и представените в тази насока доказателства? – противоречие с решение № 164/04.06.2014г. по гр. д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 315/25.10.2013г. по гр. д. № 1301/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 265/10.09.2012г. по гр. д. № 703/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Допустимо ли е събиране на доказателства във въззивна инстанция, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
3. Задължителен ли е анализът на степента на отличителност на защитените марки и тяхната разпознаваемост от потребителите при преценката за вероятност от объркване на потребителите или е достатъчно да се докаже само сходство между по-рано регистрираните марки и използваните знаци? – противоречие с решение № 121/16.12.2014г. по т. д. № 2718/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
4. Сходният обект на изображение /напр. „птица“, „ябълка“, „грозд“, „роза“/ достатъчно основание ли е, за да съществува вероятност за объркване у потребителя? – по този въпрос касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липса на практика на ВКС.
5. Относно основанието за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК касаторът излага, че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено при грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Ответникът „Рефан България“ ООД, [населено място], област Пловдив /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. А. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че съдът е взел предвид и е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, които имат значение за решението по делото; формулираните във въззивната жалба седем въпроса са нови, не са поставени пред първоинстанционния съд и не се касае до отказ от първоинстанционния съд за събиране на доказателства; по отношение на третия въпрос – в хода на съдебното производство са събрани доказателства, установяващи анализ на всички фактори от делото Sabel, установени са сходство на знаците, идентичност на стоките, на търговските канали, на релевантните потребители, които обосновават вероятността от объркване и асоцииране. Относно четвъртия посочен въпрос ответникът поддържа, че липсва произнасяне по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита, че въззивното решение не е очевидно неправилно.
Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в нея са изложени касационни основания по чл. 281 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че ищецът е притежател на национална търговска марка № 78008 – триизмерна, за стоки и услуги от клас 3 препарати за почистване – сапуни, парфюмерия, етерични масла, козметика, с дата на заявяване 15.10.2010г., дата на регистрация 09.11.2011г. и срок на действие до 15.10.2020г., както и на национална търговска марка № 86121 – триизмерна, за стоки и услуги от клас 3, 4 и 21, с дата на заявяване 16.07.2012г., дата на регистрация 26.09.2013г. и срок на действие до 16.07.2022г.
Възражението на ответника по исковата молба /настоящ касатор/, че знаците на ищеца не се ползват с отличителност, така че да могат да бъдат обект на защита като търговски марки, е прието за неоснователно, предвид влязлото в сила решение № 3008/09.03.2018г. по адм. дело № 9498/2016г. на ВАС, 7 отделение, с което искането на „Био Фреш“ ООД за заличаване на процесните търговски марки на ищеца е отхвърлено като неоснователно поради необоснованост на оплакванията на „Био Фреш“ ООД за липса на отличителност на знаците, регистрирани с търговски марки 78008 и 86121. Съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 302 ГПК, съгласно която влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд, и е заключил, че не са налице предпоставките за заличаване на марките по чл. 26, ал. 1 ЗМГО /отм./ във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО /отм./, вкл. че марките се ползват с отличителност. Изводът за отличителност на знаците на ищеца е направен и въз основа на приетите по делото заключения на единичната и тройната СМЕ, като е посочено, че съдът съобразява решението по дело С-251/95, Sabel/Puma на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съгласно което при липса на проведено доказване в друг смисъл, се приема, че знакът по регистрираната търговска марка се ползва с нормална отличителност. Въззивният съд е изложил, че предлагането на пазара в нарушение на марките на ищеца на стоки със същите знаци от трети лица е без значение за отличителността на регистрираните търговски знаци, противно оплакванията на ответника /настоящ касатор/ във въззивната жалба.
Възражението на ответника по исковата молба за ползване на знаците на правно основание - регистрирани на негово име промишлени дизайни и търговски марки, е прието за неоснователно. Съдебният състав въз основа на събраните свидетелства за регистрация е установил, че са регистрирани следните промишлени дизайни и търговски марки: промишлен дизайн № 7675, регистриран на 13.07.2012г. със заявка от 21.03.2012г.; промишлен дизайн № 7755, регистриран на 28.01.2013г. със заявка от 19.09.2012г.; промишлен дизайн № 7911, регистриран на 07.10.2013г. със заявка от 09.04.2013г.; промишлен дизайн № 7991, регистриран на 12.02.2014г. със заявка от 16.07.2013г.; промишлен дизайн № 8064, регистриран на 15.05.2014г. със заявка от 21.04.2014г.; търговска марка № 83622, регистрирана на 14.03.2013г. със заявка от 27.01.2012г.; търговска марка № 83623, регистрирана на 14.03.2013г. със заявка от 27.01.2012г.; търговска марка № 84086, регистрирана на 12.04.2013г. със заявка от 27.01.2012г., и търговска марка № 88818, регистрирана на 03.07.2014г. със заявка от 27.01.2012г. Въз основа на заключението на съдебно-марковата експертиза /СМЕ/, изготвено от вещо лице П., и дадените от него обяснения в открито съдебно заседание на 15.10.2018г. въззивната инстанция е приела, че две от процесните стоки /стока 2 и стока 5/, които ищецът твърди да нарушават правата му по процесните търговски марки, не се различават съществено съответно от промишлен дизайн № 7675 и промишлен дизайн № 8064. Останалите стоки се различават съществено от регистрираните от ответника промишлени дизайни и търговски марки. Поради това, че всички гореизброени регистрации на промишлени дизайни и търговски марки, притежавани от ответника, са с дата на заявката и на регистрацията по-късни от тези на ищеца по процесните търговски марки 78008 и 86121, чиято защита е предмет на делото, съдебният състав е приел, че спорът следва да бъде разгледан при съблюдаване на основополагащия принцип за приоритет на по-ранната регистрация на марките на ищеца, като по-късно регистрираните права на ответника /настоящ касатор/ върху промишлени дизайни и търговски марки не могат да имат за последица ограничаване абсолютните права на ищеца, произтичащи от регистрацията на марките – чл. 10 ЗМГО във връзка с чл. 13 ЗМГО.
Въз основа на заключенията на единичната и тройната СМЕ въззивният съд е установил идентичност на стоките, за които са регистрирани двете търговски марки на ищеца, и очертаните с исковата молба стоки, предлагани от ответника в търговската му дейност.
По отношение на прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./ съдебният състав е посочил, че съобразява даденото от СЕС в множество решения задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21.12.1988г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки /89/104/Е./, предвид транспонирането й в националното законодателство с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО /отм./, а именно: Решение на СЕС по дело С-251/95, Sabel/Puma; Решение на Общия съд от 25.03.2010г. по присъединени дела Т-5/08 – Т-7/08; Решение на Първоинстанционния съд от 09.07.2003г. по дело T-162/01, Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills, Recueil, стр. II-2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика; Решение на СЕС от 12.06.2007г. по дело С-334/05, СХВП/Shaker, Сборник, стр. I-4529, точка 35 и цитираната съдебна практика; Решение на СЕС от 22.06.1999г. по дело С-342/97, Lloyd Schuhfabrik Meyer, Recueil, стр. I-3819, точка 22; Решение на Първоинстанционния съд от 16.03.2005г. по дело Т-112/03, L’Oreal/СХВП — Revlon, Recueil, стр. II-949, точка 61; Решение на Първоинстанционния съд от 13.12.2007г. по дело Т-134/06, Xentral/СХВП — Pages jaunes, Сборник, стр. II-5213, точка 70; Решение на СЕС 29.09.1998г. по дело C-39/97, Recueil, стр. I-5507, точка 24, както и решение 121/16.12.2014г. по т. д. № 2718/2013г. на ВКС, ТК, І т. о.
Въззивната инстанция е посочила, че въз основа на регистрираните изображения на марките на ищеца и представения снимков материал на ползваните от ответника знаци и заключенията на двете СМЕ приема, че регистрираните изображения на марките на ищеца и ползваните от ответника знаци не са идентични.
При преценка наличието на сходство между регистрираните марки на ищеца и ползваните от ответника знаци въззивният съд се е позовал на разясненията по горецитираната практика на СEС, че при извършване на преценка дали има сходство съдът трябва да се фокусира върху цялото излъчване, което процесните марки оставят и че не е допустимо да се изолира един елемент от графичното триизмерно оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики /елементи/. Съдебният състав е кредитирал изводите по приетите по делото единична и тройна СМЕ и формирания в тях извод, че е налице сходство между регистрираните от ищеца триизмерни марки, наподобяващи цвят на цвете роза или друго цвете, и ползваните от ответника знаци, доколкото изводите са формирани при вземане предвид на всичките елементи на марките/знаците и общото впечатление, което ще оставят същите при възприемането им от потребителя. Посочил е, че изображението на триизмерните марки на ищеца съдържа ясно различима визия на леко разтворен цвят на роза или на друго цвете с отличителни белези – овална, почти сферична форма с не много дълбок релеф, очертаващ цвета, като листенцата на цвета са концентрично разположени и имат леко вълнообразен контур; тези отличителни белези на триизмерните марки на ищеца се откриват и във формата на процесните стоки - сапуни, произвеждани, предлагани от ответника за продажба и рекламирани от същия в търговската му дейност, като единствено в обекти от 5 до 8 е налице несъществено различие в разположението на листенцата на цвета, което обосновава извод у вещите лица по отношение на последните знаци - тяхното визуално сходство с марките на ищеца е по-ниско, докато за стоките от 1 до 4 визуалното сходство е високо. Въззивният съд е приел, че независимо от наличието на известно разминаване в оформлението на знаците - в разположението на листенцата на цвета, тези елементи не могат да бъдат разпознати като имащи конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, поради което съществува вероятност от объркване, доколкото останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно.
Въззивната инстанция е установила наличие и на концептуално сходство между марките на ищеца и знаците на ответника, доколкото посланието на същите е миещи препарати - сапуни под формата на цвете и свързването на продуктите с аромата на последните цветя.
При извършване на дължимата съобразно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./ преценка за наличие на сходство в регистрираните от ищеца марки и ползваните от ответника знаци в тяхната цялост съдебният състав е посочил, че отчита доминиращите и отличителни елементи на последните, поради което е направил извод, че същите следва да бъдат характеризирани като сходни.
Оплакванията във въззивната жалба на ответника, че продуктът, описан от ищеца под номер 2 в исковата молба и молбата – уточнение от 16.03.2018г., не е изследван от вещите лица по СМЕ, са приети за неоснователни. Съобразно даденото уточнение от ищеца продукт 2 е глицеринов сапун с баркод № 3800156007208, предлаган на пазара от ответника под наименованието на артикула „Реджина Флорис“. Продуктът е идентифициран от ищеца и с изображението му в исковата молба и приложен снимков материал. В решението е посочено, че видно от приложения към исковата молба на л. 36 и л. 37 от преписката снимков материал за закупена от ответника стока, продуктът с баркод № 3800156007208 е с форма на цвят роза – розов цвят, и е идентичен с разгледания от вещите лица по СМЕ като стока 2 от заключението им. Посоченият от ищеца продукт „Роза топка“, разгледан от вещите лица като продукт 3, е със снимков материал на л. 38, 39 и 40 и е различен на вид и с различен баркод. Въззивният съд е изложил съображения, че ако ответникът е намерил заключението по СМЕ за необосновано и грешно в тази му част, то е следвало да го оспори и поиска повторна експертиза в сроковете по ГПК – заседанието по приемане на експертизите, и е недопустимо да заявява искане в посочения смисъл едва с въззивната жалба.
Във въззивното решение е прието наличие на опасност от объркване на потребителите, доколкото с оглед минималните разлики в знаците, впечатлението, което марките оставят у средния потребител на такъв вид услуги – козметични продукти сапуни, би могло да доведе до тяхното объркване и свързването на знаците на ответника с марките на ищеца, както и изводът, че се предлагат от един производител или свързани лица. Изложени са съображения, че ищецът не е доказал по-високата отличителност на защитените марки, но същата е приета от съда за нормална такава, което сочи на нормална вероятност от объркване на клиентите; предлаганите от ответника стоки с използване на защитената марка на ищеца са такива от ежедневна необходимост и на ниска цена, поради което нормалното внимание на клиентите при тяхното пазаруване не предполага детайлното им разглеждане, което увеличава вероятността от объркването им и свързването на знака, ползван от ответника, с марките на ищеца.
Въз основа на изложените аргументи въззивната инстанция е направила извод за наличие на предпоставките за уважаване на предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм./ във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./ и чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./ по отношение на всички, заявени с исковата молба знаци, ползвани от ответника в търговската му дейност в нарушение правата на ищеца по процесните две търговски марки.
За да направи извод за основателност на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./, въззивният съд е приел, че претендираните вреди от нарушението на правата на ищеца върху процесните търговски марки, изразяващи се в неполученото лицензионно възнаграждение, което би било получено, ако ответникът бе зачел правата му по регистрираните марки и бе поискал правомерно ползването на знака с разрешението на ищеца и сключен лицензионен договор, са пряка последица от използването от ответника на знаците, регистрирани от ищеца като търговски марки.
По отношение на размера на вредата съдебният състав е възприел неоспорените от страните заключения на СМОЕ, ССчЕ и ДССчЕ и въз основа на тях е констатирал, че всички процесни продукти на ответника, нарушаващи правата на ищеца върху процесните марки, са произвеждани от ответника в процесния период и предлагани за продажба, като общият брой на произведените стоки за процесния период е 705 374 броя, а средният пазарен размер на лицензионното възнаграждение върху тях възлиза на 13 138 лв., за който размер е уважен предявеният иск по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./.
Оплакванията на ответника, че неправилно лицензионното възнаграждение е определено върху произведените стоки, а не върху реално продадените такива, са приети за неоснователни по аргумент, че лицензионно възнаграждение се дължи за всяко използване на търговската марка, включително производството и предлагането, и за продажба – чл. 22 ЗМГО. Обезщетението за нарушението – ползването на търговските марки на ищеца без неговото съгласие, се дължи върху доказаното използване – производство на процесните сапуни и предлагането им за продажба, без да се държи сметка колко реално е продал ответникът.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като в правомощията на касационната инстанция е да уточни и конкретизира посочения от касатора релевантен правен въпрос.
Формулираните от касатора процесуалноправни и материалноправен въпроси са релевантни, тъй като са от значение за делото, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
Първият процесуалноправен въпрос е обвързан с оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил релевираните от него доводи във връзка с погрешното идентифициране от първоинстанционния съд на стоките, произвеждани от ответника – касатор със следните баркодове и наименования: № 3800200964075 „Роза топка“ 30 гр. и № 3800156007208 „Реджина Флорис“. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Във въззивната жалба ответникът /въззивник/ е направил оплакване, че първоинстанционният съд погрешно е идентифицирал знаците, използвани от „Био Фреш“ ООД за означаване на собствената му продукция от глицеринови сапуни, за които ищецът твърди нарушение, и е възприел неправилно обектите, подлежащи на анализ – допусната грешка при идентификацията на стока № 2, анализирана в съдебно-марковите експертизи, неправилно определена като сапун „Реджина Флорис“ с бар код 3800156007208, вместо сапун сапун „Роза кръг – 3“, който е идентифициран от съда като стока № 3 с бар код 3800156005006; в действителност изображенията на стоки № 2 и № 3 в заключенията на СМЕ са на едни и същи продукти /сапун „Роза кръг – 3“, произведен в различен цвят/. Посоченото оплакване и въведените от страните във връзка с него доводи са обсъдени от въззивната инстанция. Доколко извършената преценка на идентификация на стоките е обоснована и в съответствие с исковата молба и направените уточнения е въпрос, относим към правилността на обжалвания съдебен акт.
Вторият процесуалноправен въпрос също не отговаря на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 266 ГПК и константната съдебна практика във въззивното производство могат да се събират следните групи доказателства: 1/ доказателства за новооткрити или новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция; 2/ доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани; 3/доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Въззивният съд в съответствие с константната практика на ВКС при разглеждане на въззивната жалба и произнасянето по доказателственото искане за допускане на съдебно-маркова експертиза е извършил преценка относно неговата относимост, допустимост и необходимост и с определение от 25.04.2019г. не е допуснал исканата от въззивника-ответник съдебно-маркова експертиза, като е съобразил разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК и липсата на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при недопускане на исканата от ответника в открито съдебно заседание на 15.10.2018г. допълнителна съдебно-маркова експертиза.
Третият правен въпрос „задължителен ли е анализът на степента на отличителност на защитените марки и тяхната разпознаваемост от потребителите при преценката за вероятност от объркване на потребителите или е достатъчно да се докаже само сходство между по-рано регистрираните марки и използваните знаци“ се отнася до критерия за „вероятност от объркване на потребителите“, посочен в чл. 13, ал. 1 т. 2 ЗМГО /отм./, с оглед асоцииране на по-рано регистрирана марка, и факторите, които следва да се вземат предвид, за да се установи наличието на този критерий. Настоящият съдебен състав счита, че по посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка на даденото разрешение и съответствието му с практиката на СЕС, обективирана в Решение от 11.11.1997г. по дело С-251/95, SABEL BV срещу Puma AG, Rudolf Dassler Sport., ECLI:EU:C:1997:528, Решение от 22.06.1999г. по дело С-342/97, Lloyd Schuhfabrik Meyer & Co. GmbH срещу Klijsen Handel BV., ECLI:EU:C:1999:323 и други съдебни актове на СЕС.
Посоченото от касатора решение № 121/16.12.2014г. по т. д. № 2718/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същото е неотносимо – в него е даден отговор на друг правен въпрос, а именно: „Дали защитата по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана, и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични?“
Посоченият от касатора въпрос „сходният обект на изображение /напр. „птица“, „ябълка“, „грозд“, „роза“/ достатъчно основание ли е, за да съществува вероятност за объркване у потребителя“ е относим към критерия за „вероятност от объркване на потребителите“, посочен в чл. 13, ал. 1 т. 2 ЗМГО /отм./, и факторите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени вероятността от объркване, поради което същият ще бъде разгледан от касационната инстанция в касационното решение.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита, че преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 342,76 лв. /40 лв. + 40 лв. + 262,76 лв./.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1588 от 28.06.2019г. по т. дело № 1969/2019г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 342,76 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.