1 Р Е Ш Е Н И Е № 531 гр.София, 15.06.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни, две хиляди и десета година в състав: Председател:Надежда Зекова Членове: Веска Райчева Светла Бояджиева при секретаря Б. Л. като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N1357 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 23.04.2009г. по гр.д.№С-9 / 2009г., с което Софийски градски съд, е уважил предявените от К. М. Т. искове срещу Министерство на отбраната на РБ с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – Министерство на отбраната на РБ поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да се отмени, като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответникът К. М. Т., чрез пълномощника си поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с определение от 09.12.2009 на въззивното решение в частта му, с която са уважени предявените от К. М. искове срещу МО на РБ с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, по материалноправния въпрос за тълкуване на понятието “подбор”, като право на работодателя, когато като критерий за извършването му е включено изискването за изпълнение трудовите задълженията на граждански лица, работещи в МО, по начин като военнослужащите, включително и при “удължено работно време”. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 19.11.2008г. по гр.д.№21119/2008г. на Софийски РС, е уважил предявените от К. М. Т. искове срещу Министерство на отбраната на РБ с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед №181/30.05.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, е незаконно и го е отменил, като е възстановил ищеца на заеманата отпреди уволнението работа “началник военен отдел” и му е присъдил обезщетение за оставането без работа в резултат на незаконното уволнение. Съдът е изложил съображения, за това че съкращаването на щата е реално, като от 20 броя граждански лица, от които е извършван подбор, ищецът е бил поставен на 17 място, при необходимост да бъдат съкратени девет лица, но съдът е приел, че основният критерий при подбора е бил за това дали лицата спазват трудовата дисциплина, касаеща при необходимост да полагат извънреден труд или не. При тези данни съдът е приел, че подборът е извършен незаконосъобразно, по критерий, който не е предвиден в чл.329 КТ, което води до признаване на уволнението за незаконно. Върховният касационен съд е приел, че касационното обжалване е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело относно точното тълкуване на понятието “подбор”, като право на работодателя, когато като критерий за извършването му е включено изискването за точното изпълнение на трудовите задълженията на граждански лица, работещи в МО, при спазване и на изискването за работа при “удължено работно време”, който въпрос е от значение за точното приложение на закона. В отговор на така поставения въпрос настоящия съдебен състав намира, че тълкуването на понятието “подбор” налага да се приеме, че същият е право на работодателя да прецени кои служители да остави на работа измежду тези, на които длъжностите се съкращават, като при упражняването му е задължително да се съобрази посочените в чл.329 КТ критерии - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа и не трябва да е налице злоупотреба с права от негова страна. В този смисъл е и разрешението дадено в задължителната практика на ВКС намерила израз в решение от 31.05.2010г. по гр.д.№1359/2009г. на ВКС. Разпоредбата на чл.271, ал.2 на ЗОВС/отм./ предвижда, че трудовите правоотношения с гражданските лица в Министерството на отбраната, в Б. армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение с гражданско лице, работещо в структура на МО, при съкращаване на щата, е задължително да се извърши подбор съобразно посочените в чл.329 КТ критерии - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Но в преценката на работодателя, за това кой работи по-добре може да се включи и оценка за това, кой е изпълнявал по-добре трудовите си задължения, изискващи при необходимост да се полага и “извънреден труд”. При така даденото тълкуване на правните норми настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени при спазване разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК. Настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като отхвърли предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Въззивният съд правилно е приел при анализ на доказателствата по делото, че съкращаването на щата е реално, тъй като от 20 броя граждански лица е следвало да бъдат съкратени девет. Неправилно обаче съдът е приел, че извършеният подбор, при който ищецът – ответник по жалба е бил поставен на 17 място, е незаконосъобразен, тъй като е приложен критерий, който не е предвиден в чл.329 КТ, което е довело и до признаване на уволнението за незаконно. В случая оценяването е извършено според професионалната квалификация и ниво на изпълнение на работата, като правилно като преценка по този втори критерий е отчетена и ангажираността на служителя при полагане на извънреден труд. Работодателят е извършил подбор по критериите посочени в разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ и ищецът е избран да бъде съкратен, тъй като останалите са имали по-добра квалификация и са работили по-добре. Право на работодателя е да определи кой работи по-добре, а съдът извършва само проверка за законност на уволнението като провери били ли са налице всички факти, съдържащи се в хипотезата на конкретното основание, при условията на което работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. При тези данни следва да се приеме, че предпоставките за уволнението посочени в заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищецът са налице и уволнението е законно, поради което не следва да се отменя, а предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на обуславящия иск се явяват неоснователни и претенциите за възстановяване на ищецът на заеманата отпреди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица на основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ в размер на 3334,86 лева. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я В А решение от 23.04.2009г. по гр.д.№С-9 / 2009г. на Софийски градски съд в частта му, с която са уважени предявените от К. М. Т. искове срещу Министерство на отбраната на РБ с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: О Т Х В Ъ Р Л Я предявените от К. М. Т. искове срещу Министерство на отбраната на РБ с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за отмяна уволнението, извършено със Заповед №181/30.05.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ като незаконно, за възстановяването му на заеманата отпреди уволнението работа “началник военен отдел” и за заплащане на сумата 3334,86.лева обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение, ведно с лихви за забава. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: