Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. София, 10 март 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1950/2014г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. К. Т., подадена чрез упълномощените му адвокати срещу решение от № 98 от 05.11.2014г. на Бургаски апелативен съд /АС/, по внохд №19/2014г., с което е потвърдена обявената по нохд №327/2011г. на Окръжен съд /ОС/- Сливен присъда.
В депозираната касационна жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон, довели до постановяване на осъдителен съдебен акт, при необезпеченостност на обвинителната теза, и при престъпна несъставомерност на инкриминираните деяния.
В подкрепа на визираните касационни основания се излагат съображения за формирано вътрешно убеждение на контролираната инстанция в противоречие с дадените в решение №455 от 07.02.2014г. на ВКС, І-во н.о., по к.д.№1008/2013г. задължителни указания и при процесуално неиздържана дейност по проверка и оценка на доказателствата, изразяваща се в „едностранчивото им, избирателно и тенденциозно обсъждане и тълкуване”, и в грубо пренебрегване на назначените и изслушани от АС-Бургас основна повторна и допълнителна тройна съдебно-счетоводна и икономическа експертизи. Поставя се акцент на неверния извод на решаващия орган за пълно съвпадение на съдържимите се в изготвените в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на наказателния процес констатации и изводи на вещите лица за „значимите за спора обстоятелства”, и след подробен коментар на възпроизведени цитати от експертните заключения пред въззивната инстанция, съпроводен със собствен прочит на обективираната в тях воля, се аргументира несъответност на очертаната в атакувания акт фактология с доказателствения материал.
Мотивира се и липса на изискуемите се от нормата на чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 от НК обективни и субективни признаци на престъпното посегателство, като се обръща особено внимание на приетата от съда недоказаност на налично реално изпълнение на задълженията, поети от съконтрахентите по сключените сделки, отразени в приложените по делото и изследвани фактури – индиция за базирана единствено на „документална необоснованост” обективна отговорност на П. Т., което е недопустимо.
Предлага се упражняване на касационните правомощя по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, чрез отмяна на въззивното решение на Бургаски АС и оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, вр.чл.26 от НК.
В съдебно заседание на 26.02.2015г., подсъдимият Т. и неговите договорни защитници поддържат касационната жалба и пледират за уважаване на направените с нея процесуални искания.
Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на атакувания акт.
Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №35/13.07.2012г., по нохд №327/2011г., Сливенски ОС е признал подсъдимия П. К. Т. за виновен в това, че за времето от 14.08.2009г. до 13.10.2009г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и представител на [фирма], избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери /35 797,32 лева/, дължими по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по чл.125, ал.l от ЗДДС, поради което на основание чл.255, ал.3 вр. ал.l, т.2, предл.l, вр. с чл.26 и чл.55, ал.l, т.l от НК му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, оправдавайки го за инкриминирания период от 01.08.2009г. до 13.08.2009г.
Подсъдимото лице е признато за виновно и в осъществено престъпно деяние по чл.255 ал.3, вр. ал.1, т.2, предл.l, вр. чл.26 от НК, за времето от 14.07.2009г. до 31.03.2010г., в [населено място], консумирано в качеството му на собственик и представител на [фирма], чрез неплащането на данъчни задължения в особено големи размери /173 149,83 лева/, потвърждавайки неистина в справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и в годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, с произтичащите от това санкционни последици - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и конфискация на имуществото, като е оправдано по обвинението за периода от 01.07.2009г. до 13.07.2009г.
В съответствие с изискванията на чл.23 от НК, първостепенният съд е определил на П. Т. едно общо най-тежко наказание - ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено, при условията на чл.66, ал.1 от НК с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, към което по чл.23, ал.3 от НК е присъединена санкцията конфискация.
Със същия съдебен акт е осъден и П. А. А. за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което са му наложени наказания – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с правоприлагане на условното осъждане за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, и конфискация.
Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимите лица, чрез уважаване на предявените от държавата граждански искове за сумите, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди от неплатени данъчни задължения, ведно със законната лихва.
По жалби на подсъдимите лица е инициирана съдебна проверка по внохд №246/2012г., финализирала с решение №35 от 15.04.2013г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена.
С постановен по к.д.№1008/2013г. съдебен акт №455 от 07.02.2014г. на ВКС, І-во н.о., въззивното решение е отменено изцяло, като наказателното и гражданско производство срещу П. А. е прекратено, поради настъпила смърт на лицето, и делото върнато за ново разглеждане на Бургаски АС, в относимата към П. Т. част, приключило с атакувания акт №98/ 05.11.2014г., по внохд №19/2014г.
Жалбата на подсъдимия П. Т. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При реализиране на възложената от закона компетентност, настоящият съд не констатира очертаните от защитата съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановеното от контролираната инстанция решение и оправдаване на подсъдимия.
Бургаски АС не е дерогирал императивните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК при осъществената от него доказателствена дейност, и стриктно изпълнил дадените задължителни указания на ВКС, за обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства, релевантни към основния факт в наказателното производство - извършване на инкриминираните престъпления и неговото авторство, с последващ задълбочен анализ на доказателствената маса, и изготвяне на съдебен акт, съобразен с предписанията на чл.339 от НПК.
След проведено допълнително съдебно следствие, въззивната инстанция обстойно и прецизно е обсъдила събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза на процеса доказателства, приобщени чрез обясненията на подсъдимия П. Т. и свидетелските показания на В. Г., С. Б., Н. Н., В. А., А. П., П. С., Н. Щ., А. Т., Р. А., В. Б.-П., С. М., А. М., Д. Д., С. Д., И. Ж., В. Б., И. М. и Т. Н.; и чрез писмения доказателствен материал /удостоверения за регистрация на търговски дружества, договори, декларации и справки-декларации, фактури, дневници за покупко-продажби, аналитични регистри, разпечатки от касови книги и оборотни ведомости, касови ордери, извлечения от банкови сметки, ревизионни доклади, ревизионни и съдебни актове/; като същите са проверени с юридически усет чрез съпоставяне със съдебните почеркови и счетоводни експертизи /еднолична икономическа експертиза (т.5, л.л.15-98 от ДП), основното и допълнително заключение по повторната тройна съдебно-икономическа експертиза (т.1, л.л.353-407 и т.2, л.л.35-40 от нохд №327/2011г.), графическа експертиза (т.5, л.л.2-11 от ДП ), повторна графическа експертиза ( т.l, л.л. 337-346 от нохд №327/2011г.), повторна тройна икономическа експертиза с основно и допълнително заключение (л.л.83-111 и л.л.153-161 от внохд №19/2014г.)/.
Процесуалната стойност и сила на инкорпорираните чрез визираните гласни и писмени доказателствени средства фактически данни са ценени от решаващия орган при съблюдаване на техния източник, характеристиките на съдържанието и наличната корелация помежду им, и с експертизите в хода на разследването.
В обсега на очертаната доказателствена съвкупност правилно са интерпретирани издадените на подсъдимия Т. ревизионни актове, явяващи се повод за образуване на наказателното производство, като е направен и изискуемия се от ВКС коментар на въпросите, свързани с тяхната отмяна, при съобразяване с правната им същност и предназначение, и с произтичащите юридически последици от влизане в сила на съдебните решения, с които са финализирали административните дела, инициирани по възникналите между [фирма] и [фирма], и ТД на НАП-Бургас спорове.
Ревизионен акт №[номер]/12.07.2010г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП, [населено място], срещу [фирма], /населено място/, с който не бил признат данъчен кредит за месец юли 2009г., по фактура №6/31.07.2009г. в размер на 1083,32 лева; за месец август 2009г. по фактура №10/31.08.2009г. в размер на 25 454,00 лева; и за месец септември 2009г. по фактури №№38 и 39 от 30.09.2009г. в размер на 9 260 лева, е потвърден с влязло в сила решение на Административен съд /АС/ - Бургас.
Ревизионен акт № /номер/19.03.2010г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас срещу [фирма] /населено място/, с който не бил признат данъчен кредит за месец юни 2009г., по фактура №3/29.06.2009г. в размер на 60 250,00 лева и за месец юли 2009г., по фактури №4/16.07.2009г. и №5/31.07.2009г., общо в размер на 100 868,00 лева, е потвърден с влязло в сила съдебно решение и жалбата на [фирма] е отхвърлена.
Единствено ревизионен акт №/номер//28.04.2010г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас срещу [фирма]-/населено място/, с който не бил признат данъчен кредит за месец август 2009г., по фактура №9/28.08.2009г. в размер на 7 656 лева; и за месeците септември и октомври 2009г., като последните два периода не са включени в обвинението, е отменен в частта, с която в тежест на [фирма]- /населено място/ било установено данъчно задължение за ДДС за месец август 2009г., в размер на 7 656 лева.
Последното не опровергава формираните изводи на Бургаски АС за доказателствена обезпеченост на значимата по делото конкретика. Административното и наказателно производство в областта на данъчните правоотношения са автономни и независими. Резултатите, обективирани в рамките на административния процес не обвързват компетентните органи в сферата на наказателното правораздаване.
Дори в административното данъчно производство да не се установят данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратно - при констатирани по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление.
Ревизионният акт е индивидуален административен акт, издаван от съответния орган по приходите, който има само декларативно, а не конститутивно действие, доколкото не създава същинско данъчно задължение, а признава вече съществуващо право на държавата да получи данъчно вземане или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми. Неговата основна функция като правен инструмент е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо - чрез утвърждаване на заявеното от данъчно задълженото лице или чрез някои от формите на контрол и намеса, регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, в случаите на констатирани несъответствия, липса на декларация или на документация, т.е. да послужи като изпълнителен титул. В този смисъл ревизионният акт не следа да се третира като юридически факт по отношение на данъчното задължение. /Тълкувателно решение №1/07.05.2009г., по т.д.№1/2009г. на ОСНК на ВКС на РБ/.
Действително спецификата на инкриминираната по разглеждания казус престъпна дейност, по необходимост свързва доказателствената съвкупност в наказателното производство с осъществената от данъчната администрация ревизия през визирания период. В разрез с основни принципи на наказателния процес обаче е да се допусне смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с тези относими към данъчния деликт, обуславящи ангажиране на административна отговорност. Съдът е длъжен да изследва фактите от кръга на подлежащите на установяване по чл.102 НПК със способите и средствата на НПК, без да презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, като не би могъл да направи това и досежно който и да било друг източник на доказателства /чл.14, ал.2 от НПК/, което контролираната инстанция е взела предвид по настоящото дело и обезпечила с убедителна аргументация.
След внимателен преглед на относимата към инкриминираното данъчно задължение от 7 656,00 лева счетоводна документация на [фирма] – /населено място/ и [фирма], съконтрахенти по сделката за 250 куб.м бетон марка "Б-15", 4 100 кг заготовка арматура ф12 и 5 250 кг тръба черна 3/4, и [фирма], [населено място] - предходен доставчик на стоките; и компетентна преценка на свидетелските показания на управителя на последния посочен търговски субект- В. Г., който е категоричен, че не знаел да е собственик на процесното дружество, тъй като е "купувал много фирми", но не ги регистрирал той, не е сключвал никакви сделки от името на [фирма] и не е подписвал фактури”, въззивният съд е извел заключение, че фактура №9/28.08.2009г. не удостоверява реална доставка.
С проявен професионализъм са анализирани от решаващия орган и изготвените в досъдебната и съдебна фаза икономически експертизи.
Обективираните в счетоводната експертиза на Н. Г. (т.5, л.15-98 от ДП); повторната тройна счетоводна експертиза на Р. Ч., Й. Д. и В. С., назначена в хода на съдебното следствие пред Сливенски ОС; и допуснатата в изпълнение на дадените с касационно решение №455/07.02.2014г. указания повторна тройна счетоводна експертиза на икономистите Г. Д., Х. Х. и Т. А., компетентни мнения на вещите лица са еднопосочни по отношение на редовността на изследваните фактури; вида и размера на дължимите и укрити от П. Т., в качеството на едноличен търговец и управител на ЕООД данъци за инкриминираните периоди.
Те са категорични, че процесните фактури с доставчик [фирма] - /населено място/ и купувач [фирма], както и тези с доставчик [фирма] - /населено място/ и купувач [фирма] съдържат всички необходими реквизити, изисквани от чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството към датата на съставянето им; отразени са в дневниците за покупки по ДДС и в справките-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС, и съдържащите се в тях данни, съобразени при изчисляване на дължимия ДДС; като еднозначно лимитират как би се променил размера на данъка за съответния период, ако в подадената от подсъдимото лице документация, същите са били изключени.
В обсъжданите експертни заключения безусловно е посочено, че пряк доставчик по всички инкриминирани фактури с купувач съответно [фирма] и [фирма] е [фирма] - /населено място/, а предходен доставчик на [фирма] - /населено мядто/ по всяка една от инкриминираните фактури - [фирма] или "фирма'' ЕООД, със съответните номер и дата на документа. Направена е и идентична констатация, че във фирмите на П. Т. липсва аналитична отчетност за количествата вложени материали, поради което не може да се установи дали в извършените от двете фирми строително-монтажни работи /СМР/, описани в приложените по делото договори, протоколи, актове и количествено-стойностни сметки за СМР, са били използвани именно стоките и материалите, визирани в процесните фактури, с изричното отбелязване, че част от тях, касаещи последващо влагане на стоките, съдържат по-ранна за извършената работа дата от датата на покупката на стоките.
Налице са известни несъответствия в становището на вещите лица, участвали в съдебните икономически експертизи за „документалната обоснованост” на сделките по фактури №6/31.07.2009г., №10/31.08.2009г., №38/30.09.2009г., №39/ 30.09.2009г., №3/29.06.2009г., №4/16.07.2009г., №5/31.07.2009г. и №9/28.08.2009г., обясними с вложеното от тях различно съдържание в това понятие.
Според експертите, изготвили счетоводната повторната тройна счетоводна експертиза, в досъдебната фаза на процеса и при проведеното пред Сливенски ОС съдебно следствие, стопанските операции, свързани с изследваните фактури са документално необосновани, като видно от допълнителните разяснения на вещото лице В. С. в заседание от 30.05.2012г. пред първостепенния съд –„...счетоводният разход би се считал за обоснован, когато данъчно задълженото лице разполага с допълнителни документи, с които да е надлежно установено извършването на една доставка...”, т.е. за реалността на сделката удостовереното с фактура плащане, е само едно от условията.
Друго е обективираното виждане на експертите Г. Д., Х. Х. и Т. А., по допуснатото и изслушано пред въззивния състав, по внохд №19/2014г. икономическо заключение. Ограничавайки се с констатираната наличност в инкриминираните документи на всички визирани в чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/ реквизити към датата на съставянето им, същите са приели това за достатъчно изискване, което удовлетворява „документалната обоснованост” на отразените в тях стопански операции.
Различията в разбирането на коментирания термин са ирелевантни обаче за установената и мотивирана със съдебните счетоводни експeртизи доказаност на значимата фактология за повдигнатото срещу подсъдимия П. Т. обвинение.
Промяна в очертаната позиция на вещите лица, възприета от съда, не предпоставя и допълнителното заключение на повторната тройна икономическа експертиза, изготвено при проведеното въззивно следствие, по искане на упълномощените от подсъдимия адвокати, на което се поставя акцент в касационната жалба.
Отправените от защитата към експертите въпроси и съответно получените отговори са относими към фактура №[номер] от 23.12.2009г. на стойност 155 924,44 лева, с включено ДДС и протокол -образец 19 от 03.12.2009г. към нея за извършени СМР от [фирма] на възложителя [фирма], което сочи на времеви параметри извън обхвата на инкриминирания период. Независимо от очертаното обстоятелство, направеното от вещите лица изследване в системата на НАП и в счетоводствата на [фирма] - /населено място/, [фирма] - /населено място/, [фирма] -/населено място/, [фирма] и [фирма], е в подкрепа на констатациите на въззивния съд за осъществявана мащабна и интензивна търговска дейност, предимно строително-монтажни работи, от двете представлявани от П. Т. фирми, за демонстрирана от същия коректност към съконтрахентите, и за точно, качествено и срочно изпълнение на задълженията по сключените договори, което обаче не разколебава основаните на кредитираните писмени и гласни доказателства изводи в атакуваното решение за недействителност на доставките по инкриминираните осем на брой фактури, с издател и доставчик [фирма] и получател [фирма] или [фирма], поради липса на установена фактическа власт на продавача [фирма] върху процесните материали към датата на издаване на съответната документация, с произтичащите от това юридически последици - отсъствие на реално предаване на стоките от дружеството-продавач на купувача [фирма] или [фирма], и невъзможност за придобиване на собствеността върху тях.
Правилно е приложен и материалният закон.
Визираният в особената норма на чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 от НК престъпен състав се консумира, чрез формите на изпълнително деяние- избягване на установяването или на плащането на данъчни задължения в особено големи размери, с потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена данъчна декларация.
Престъплението против данъчната система се обективира в механизма на отчитане на данъчния кредит и правото на приспадането му, чрез действия на съответното данъчно задължено лице, свързани с отчитането на стопанска дейност, която на практика не е осъществена. Укриването на данъци е престъпно само ако те по своята абсолютна стойност са в големи размери или особено големи размери по легалната дефиниция на чл.93, т.14 от НК и е налице съзнателно отношение на дееца към обществената опасност на неправомерното посегателство и вредните последици, при демонстрирана воля за тяхното настъпване, очертаващи вина при пряк умисъл.
Инкриминираното поведение на П. Т. се субсумира от обективна страна от нормата на чл.255, ал.3, вр.ал.1,т.2, вр.чл.26 от НК.
През лимитираните в обвинителния акт периоди / за времето от 14.08.2009г. до 13.10.2009г. и от 14.07.2009г. до 31.03.2010г./, в качеството на собственик и представител на [фирма] и на [фирма], подсъдимото лице потвърдило неистина в подписаните от него шест справки - декларации по чл.125, ал.l от ЗДДС и една годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО, като включило в тях издадените от [фирма]-/населено място/ фактури №6/31.07.2009г., №10/31.08.2009г., №38 и №39 от 30.09.2009г., №3/29.06.2009г., №4/16.07.2009г., №5/31.07.2009г. и №9/28.08.2009г., обективиращи фиктивни сделки, по които не е имало изпълнение на договорените задължения, и вследствие на тази неправомерна дейност е настъпил предвиденият в закона престъпен резултат - избягване на плащането на данъчни задължения в особено големи размери /ДДС в размер на сумата 35 797,32 лева като [фирма], ДДС в размер на сумата 168 774 лева и корпоративен данък в размер на сумата 4 375,83 лева за търговското дружество [фирма]/.
Доказан е и изискуемият се от чл.255 от НК пряк умисъл.
П. Т. е съзнавал общественоопасните последици – неплащане на инкриминираните данъчни задължения чрез изграден механизъм за симулиране на търговска дейност с фирми доставчици и е искал тяхното настъпване, с цел данъчно облекчение без основание.
Той е знаел, че съконтрахентът му [фирма] не разполага със стоките, описани в процесните фактури, реално не му ги е доставил, а той не ги е получил и придобил собственост върху тях, още повече, че подсъдимият лично, а не чрез пълномощник е осъществявал управлението на представляваните от него търговски субекти - [фирма] и [фирма].
Изпълнявайки указанията на ВКС, дадени по н.д.№1008/2013г. при аргументиране престъпната съставомерност на инкриминираните данъчни посегателства, Бургаски АС убедително е мотивирал липса на действителни сделки по процесните фактури, което очертава несъстоятелност на възраженията на защитата за базирана единствено на „документална необоснованост” обективна отговорност на Т..
Депозираните от свидетелите В. Г., С. Б., Н. Н. и В. А. показания, приложените писмени материали по делото, и изготвените съдебни икономически експертизи не доказват реализирано изпълнение на задълженията по сключените договори с доставчик ,,фирма" ООД и получател ЕТ [фирма].
Не са представени по делото товарителници, пътни листове и друга документация, удостоверяваща осъществено предаване на стоката и прехвърляне на собствеността чрез посочване на имената на материално-отговорното лице, датата и часа на предаване на стоката в обекта /склада на получателя/, оригинал на складов /експедиционен/ документ за продадената стока; не е водена счетоводната отчетност във връзка с доставките, съгласно чл.9 от ЗС - заприхождаване и изписване на стоките, хронологично текущо отразяване на всяка стопанска операция; отсъстват справки за складовите разходи и за стоковия поток, с които да се обвържат фактурите за реализация и фактурите за доставка по количество и стойност; няма доказателства за сделки на ,,фирма"ООД с неговите предходни доставчици- [фирма]- /населено място/ и [фирма], [населено място] по фактури №№650/29.06.2009г., 10 и 11/14.07.2009г., 652/28.07.2009г., 654/27.08.2009г., 18/31.08.2009г. и 163/29.09.2009г. .
Необходимостта от тази документация е обусловена от обстоятелството, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право, и съответно приспаднат данъкът в подадената справка-декларация, а не по всяка друга доставка на стоката, осъществена между други лица в процеса на реализацията й.
В коментирания смисъл постановеният въззивен съдебен акт не противоречи и на Директива №2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, чиито разпоредби са транспонирани в българското законодателство със ЗДДС и ЗИДЗДДС /виж &1а от ДР на ЗДДС/, както и на решенията на Съда на Европейския съд /ЕС/ в Люксембург /Решение на съда (трети състав) от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11г. и С-142/11г., и Решение на съда (трети състав) от 06.12.2012г. по дело С-285/11г.
Цитираната Директива и практиката на Съда на ЕС по тълкуването на нейните разпоредби изискват да не се допуска национална практика, според която данъчните органи да отказват признаването на данъчен кредит от ДДС без да доказват, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от стопански субект по веригата от доставки, или като се позовават само на липсата у издателя на други документи, освен фактурата.
Конкретиката в случая не сочи на визираната хипотеза.
По делото са събрани убедителни гласни и писмени доказателства, които по несъмнен начин установяват липсата на реални търговски сделки по инкриминираните осем фактури, според които П. Т., в качеството си на представител на ЕТ "фирма" и [фирма] е получил от прекия си доставчик [фирма] отразените в тях строителни материали. Безспорни са и фактите, че дружество [фирма] също не е получило стоките от предходните си доставчици [фирма] и [фирма], за да може да се приеме, че прекият доставчик [фирма] е разполагал с процесните материали към датите на продажбата им на фирмите на подсъдимия и действително ги е предал на последния.
Формираното от въззивната инстанция заключение намира опора в обявеното по административно дело №14835/2012г., по описа на Върховния административен съд /ВАС/ решение №6339 от 10.05.2013г., с предмет ревизионен акт №200900474/19.03.2010г., издаден срещу [фирма]- [населено място], с който не е бил признат данъчен кредит за месец юни, по фактура №3/29.06.2009г., в размер на 60 250,00 лева и за месец юли 2009г. по фактури №4/16.07.2009г. и №5/31.07.2009г., общо в размер на 100 868,00 лева.
В съобразителната част на съдебния акт, с който е отменено решение №1787/26.10.2012г., по административно дело №1156/2012г. на Административен съд /АС/ - [населено място] и е отхвърлена жалбата на [фирма] е прието, че разгледаният спор за законосъобразността на цитирания ревизионен акт е различен от очертаната от Съда на ЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 хипотеза, защото по делото на българския съд не са били събрани нито преки, нито косвени доказателства, които да обосноват извода за реално предаване на стоката и прехвърляне на собствеността от доставчика [фирма] на получателя [фирма]- обстоятелство, изключващо упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит.
По предложената аргументация, настоящият състав намира, че следва да остави в сила атакувания от подсъдимия П. Т. акт на Бургаски АС, с който е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда №35 от 13.07.2012г. на Сливенски ОС, по нохд №327/2011г.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №98 от 05.11.2014г. на Бургаски АС, постановено по внохд №19/2014г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |