Р Е Ш Е Н И Е          № 302                               София,  10.05.2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                          Ч. С. Г. Г. а   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 53/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 426 от 18.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1414 от 09.10.2008 г. по гр. д. № 1249/08 г. на ския окръжен съд. Касаторът Т. Г. Ф. поддържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и при касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК иска отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявения иск. От ответниците Дг. стопанство гр. Асеновград счита жалбата за неоснователна, ОС “З” с. гр. и а д. по г. гр. Пловдив не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с касационната жалба основания за отмяна и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 17 от 28.02.2008 г. по гр. д. № 463/07 г. на А. районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване на установено правото на наследниците на Г. П. Ф. , починал на 08.06.1961 г., да им бъде възстановена собствеността върху 7.015 дка гори, равняващи се на пет дяла в ревир “Б” в землището на с. К., община А.. В. съд приел, че представените по делото документи не установяват по надлежен начин статута на ТГПК “С” относно нейното възникване, преобразуване и прекратяване, нито надлежно сливане на тази кооперация и ГПК З. ” съгласно решенията по представените протоколи № 22 от 16.07.1947 г. и № 23 от 17.08.1947 г., тъй като според чл. 4 от Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /Обн., ДВ, бр. 54/1947 г. - отм./ сливането следва да бъде заявено за вписване в надлежния областен съд, да бъде регистрирано и обнародвано и произвежда действие от датата на обнародването. Същото касае и последващото сливане на ВК “С” към ВК “С” през 1951 г., когато Законът за кооперациите от 1948 г. /отм./ е предвиждал действие на сливането от момента на вписването му, с което съдът заличава и кооперациите, които престават да действат. Затова е прието, че ищецът не е установил по пряк и категоричен начин статута на кооперация “С”, чийто член-кооператор претендира да е бил наследодателят му. Но дори горните обстоятелства да се приемат за установени и наследодателят на ищеца да е бил член именно на кооперация “С”, то тази кооперация не е била собственик на спорния ревир към релевирания от реституционния закон момент - 09.09.1944 г. Видно от представените стопански план, описание на гората и въпросниците за горско-стопански единици за стопанските 1944/45 и 1946/47 г., в които ревирът е именуван като “З”, към релевантния момент същият е бил собственост на ГТПК “З”. Прието е, че в случая приложима е нормата на чл. 3, ал. 3, а не тази на чл. 3, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, тъй като според данните по делото кооперация “С” не е прекратена чрез заличаване /ал. 2/, а е преобразувана чрез сливане. Обсъдено е становището на ищеца, че с факта на сливането на кооперация “З” с кооперация “С”, последната като приемаща е придобила собствеността върху ревира съобразно чл. 5 от Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /отм./, предвиждаща от момента на сливането новото или приемащото кооперативно сдружение да поема по право активите и пасивите на участващите в него сдружения и дружества. Съдът е приел, че реституционните права принадлежат на членовете на преобразуващата се кооперация, чиято собственост е бил до момента на преобразуването ревирът, а това са членовете на кооперация “З”, какъвто наследодателят на ищеца не е бил. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК относно разграничението на хипотезите на чл. 3, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ и доказателствата, с които съгласно чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ е допустимо да се установява правото на собственост. По делото е установено от фактическа страна, че с У. № 806 от 30.08.1945 г. е утвърден стопански план на кооперативния ревир “З” на горовладелската кооперация “З” в землището на с. К., А. околия, от 1942 г., с общо описание на гората с площ 2 892.1 дка. Според представените въпросници за горско-стопански единици за стопанските 1944-45 години и 1946-47 години ревирът с обща площ 2 892 дка е частна собственост на К. “З”. Видно от протокол № 22 от 16.07.1947 г., проведено е заседание на членовете на управителните и контролните съвети на ТГПК “С” с. К. и ГПК “З” с. с., на което е взето решение за одобряване и провъзгласяване сливането на двете кооперации въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /отм./. Кооперация “С” се определя като приемаща, а К. “З” - като присъединяваща се, а след сливането наименованието се определя на Т. стопанска кооперация “С” с. К.. Видно от протокол № 23 от 17.08.1947 г., на същата дата е проведено извънредно общо събрание на ТГПК “С” с. К., одобрило сливането на посочените две кооперации с наименование на новосъздадената кооперация Т. стопанска кооперация “С” с. К.. П. са присъстващите и отсъстващите член-кооператори и техните дялове, сред които под № 17 между отсъстващите фигурира наследодателят на ищеца - Г. П. Ф. с 5 дяла. Сливането е одобрено с решение № 100 от 30.07.1947 г. на Управителния съвет на Българска земеделска и кооперативна банка, Ч. клон. Липсват данни за извършени процесуални действия след изпращане на писмо № 1* до Пловдивския областен съд, съдържащо уведомление за станалата промяна. Съгласно декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти от 5.07.1949 г., Всестранна кооперация “С” е собственик на гора в местността “Б” с площ 2 828.9 дка. Представен е протокол № 8 от 7.10.1951 г., видно от който е взето решение за одобряване сливането на кооперация С. ” с. К. към В. кооперация “С” с. Н. бани. От ревизионния протокол от 13.11.1951 г. е видно, че ВК “С” е основана на 26.02.1927 г. като трудова горско-производителна кооперация, която на 04.04.1948 г. се е преименувала на В. кооперация със същото наименование, а на 30.03.1951 г. се е сляла към В. кооперация “С” с. Н. бани, от която дата е прекратила съществуването си. Съобразно чл. 291, т. 1 ГПК и предвид наличието на решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК /решение № 572 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 4899/08 г. на II-ро г. о. и решение № 835 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 2440/08 г. на I-во г. о./, настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че по поставените от касатора въпроси, от значение за решаване на настоящия спор, правилно е становището, застъпено в обжалваното решение. Нормата на чл. 3 от ЗВСГЗГФ урежда в ал. 2 и ал. 3 две различни хипотези на възстановяване на собствеността върху гори, които са внесени в кооперации. Разликата между тях е в статута на кооперацията, в която са внесени земите. В ал. 2 е предвидено, че бившите собственици имат право да си възстановят собствеността, когато г. са притежавани от член-кооператори, съдружници и акционери на юридически лица, заличени от регистрите след 09.09.1944 г., в съсобственост като идеални части от ревира. В ал. 3 е предвидено правото на възстановяване на собствеността върху г. и земите от горския фонд на същите юридически лица, които не са били заличени, а са преобразувани след посочената дата. Следователно, ако кооперацията е била преобразувана, но не е заличена, приложима е чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, както е приел и въззивният съд. Преобразуването на кооперацията е свързано със съществуващото към същия момент членствено правоотношение. Релевантно е членството към този момент, защото със сливането /преобразуването/ членственото правоотношение не се прекратява. С внасянето на гората в новия правен субект член-кооператорите не губят правото си на собственост и кооперацията не става вместо тях собственик на внесената гора. Член-кооператор, който не е внесъл в кооперацията гора, не може да придобие право на собственост върху нея с факта на преобразуването, поради което за него липсва основание по чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ да иска възстановяване на собственост, която не е притежавал към датата на преобразуване на кооперацията. Затова законосъобразен е изводът, че правото на възстановяване може да се признае, само ако се докаже, че земите на наследодателя на ищеца са били собственост на кооперацията, в която той е членувал. Обстоятелството, че чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ дава право на възстановяване върху всички гори, които са включени в държавния горски фонд, не означава, че по иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ следва да се установи само фактът на одържавяването. Правото на възстановяване върху земи и гори, внесени в кооперация, е свързано със собствеността върху конкретен ревир към определения в закона релевантен момент - 09.09.1944 г. Поради това ищецът следва да установи, че кооперацията, в която е членувал неговият наследодател, е притежавала гори в ревира, от който претендира възстановяване, към този момент, а не към последващ момент, както се поддържа в касационната жалба - 1951 г., когато е престанала да съществува ВК “С”. Затова и неоснователно се твърди, че правото на възстановяване принадлежи на този правен субект, от когато е отнето - в случая на ВК “С”. В обобщение, в хипотезата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ законът изрично свързва правото на възстановяване с членственото правоотношение към момента на преобразуването на съответната кооперация. Към този момент наследодателят на ищеца не е членувал в кооперация “З”, собственик на спорния ревир. Ето защо законосъобразно въззивният съд е приел, че, при представените доказателства, които по начало са годни да установят правото на възстановяване, не са налице предпоставките на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ да се признае на ищеца правото на възстановяване на гори от ревир “Б”. О. въззивно решение е правилно. При постановяването му не са допуснати касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и съобразно чл. 293, ал. 1, предл. 1 ГПК то следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1414 от 09.10.2008 г. по гр. д. № 1249/08 г. на П. ския окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: