Р Е Ш Е Н И Е №45 С., 16.03.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6533 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Г., Л. П. Г., Д. К. Г., К. Г. Г., С. Г. И., В. Б. Г., М. П. Л. и Б. П. Д., чрез пълномощника им адвокат Е. К. против решение № 1491 от 14.07.2014 г., постановено по гр.д. № 437 по описа за 2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е потвърдено решение № 6243 от 22.08.2013 г. по гр.д. № 16682/2011 г. на Софийски градски съд, І-20 състав за отхвърляне на предявения от В. Б. Г., М. П. Л., Б. П. Д., Л. П. Г., В. Т. Г. и С. Г. И. против Столична община иск за собственост на основание наследствено правоприемство, евентуално десетгодишна придобивна давност на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], пл.район „С., представляващ УПИ ІV-683а от кв.198 по плана на м.”Хр.С. – С.”, одобрен със Заповед РД-117/27.02.1975 г., Заповед РД-09-380/27.12.1994 г., Заповед РД-09-50-625/25.11.1997 г. и Решение № 535/7.10.2010 г. по Протокол № 74/7.10.2010 г. на СОС, който имот е идентичен с имот пл. № 1 от кв.52 от стария кадастрален план на [населено място], к.л. № 412, 435 от 1942 г., одобрен със Заповед № 6046, 6048/20.12.1950 г., отреден за ливада в местността „Чифлика” от 3.1 дка, при съседи: П. С.К., И. П., Г. С. и река, при следните права в съсобствеността: В. Б. Г. – 5/32 ид.ч., М. П. Л. – 1/32 ид.ч., Б. П. Д. – 1/32 ид.ч., Л. П. Г. – 1/32 ид.ч., В. Т. Г. – ½ ид.ч., Д. К. Г. – 1/6 ид.ч., К. Г. Г. – 1/24 ид.ч. и С. Г. И. – 1/24 ид.ч. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или постановяване на решение за уважаване на предявения иск за собственост, като се присъдят и направените по делото разноски. Столична община счита, че не са налице сочените от касаторите касационни основание и иска атакуваното решение да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски и юрисконстултско възнаграждение. С определение № 429 от 1.12.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на презумпцията по чл.69 ЗС и по чл.83 ЗС, поради противоречие с практиката на ВКС решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Въпросът е относим към въведеното от ищците евентуално придобивно основание - давностно владение, установено през 1994 г. въз основа на протокол от 7.03.1994 г. с представители на общинската фирма „С.”, която го стопанисвала към този момент и продължило повече от 16 години и при възражение на ответника в отговора на исковата молба, че макар началният момент на владението да е датата на Протокола за предаване на имота от „С.” – 7.03.1994 г., то актът за общинска собственост е съставен на 25.11.1999 г. и следователно са изминали 5 години от предаването на владението, но същото не е добросъвестно и не е осъществен фактическия му състав. В. съд е приел за установено, че процесният имот е бил собственост на наследодателите на ищците М. и Т. В., от които е отчужден по уличнорегулационен план срещу заплатено парично обезщетение. С протокол от 7.03.1994 г. имотът е предаден на ищците от представители на общинската фирма „С.”, която го стопанисвала към този момент, а на 25.11.1999 г. е съставен акт за частна общинска собственост. Съдът е изложил съображения, че представения протокол, въпреки, че не е оспорен като документ, сам по себе си /при липса на други доказателства/ не може да обоснове извод, че владението на имота е предадено именно на посочената дата, а така също, че от този начален момент през 1994 г. ищците са упражнявали в продължение на предвидения в закона 10 годишен срок постоянно, явно и непрекъснато фактическа власт, като е счетено, че документите, установяващи плащане на местни данъци и такси не доказват реално упражнявана фактическа власт с намерение за своене и същото се отнася и до приложената скица-проект за изграждане на паркинг /доколкото липсват доказателства да са предприети действия по неговото изграждане/. Посоченият извод на въззивния съд е направен в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с практиката на ВКС по приложението на презумпцията по чл.69 ЗС и по чл.83 ЗС, според която когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т.е. има качеството на владелец. В случая ответната Столична община е признала, че владението е предадено на ищците от общинската фирма „С.” с протокола от 7.03.1994 г. и при липса на доказателства фактическата власт да е отнета от тях, следва на основание чл.83 ЗС, че същите владеят имота и понастоящем. Обстоятелството, че на 25.11.1999 г. е съставен акт за частна общинска собственост е без правно значение, тъй като снабдяването на собственика с акт за правата му не отстранява фактическата власт на владелеца, нито води до прекъсване на придобивната давност съгласно чл.116 ЗЗД, към който препраща чл.84 ЗС. Независимо от допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС, крайния извод на апелативния съд, че ищците не са придобили собствеността на процесния имот чрез десетгодишно давностно владение е правилен. Д. срок за имотите частна държавна и общинска собственост е започнал да тече от 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС /ДВ бр.33/1996 г./, според което давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 1.06.1996 г. Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на течението на давностния срок е продължено до 31.12.2017 г. Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия момент не е изтекъл срока по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот частна общинска собственост, поради което ищците не се легитимират като собственици на процесния имот, съответно въззивното решение, с което е отхвърлен предявения установителен иск за собственост следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да заплатят на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 4624.88 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1491 от 14.07.2014 г., постановено по гр.д. № 437 по описа за 2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав. ОСЪЖДА В. Б. Г., ЕГН [ЕГН], М. П. Л., ЕГН [ЕГН], Б. П. Д., ЕГН [ЕГН], Л. П. Г., ЕГН [ЕГН], В. Т. Г., ЕГН [ЕГН], Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], К. Г. Г., ЕГН [ЕГН] и С. Г. И., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат Е. К. да заплатят на Столична община, [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 4624.88 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: