4 Р Е Ш Е Н И Е № 273 С., 19.05.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 652 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 991 от 24.09.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 488 от 22.10.2009 година на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 679/2009 година, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от А. И. Я. от [населено място] против “Ритон-П”, [населено място], осъдено да заплаща обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер на 30 лева месечно, считано от 20.06.2008 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване заплащането на сумата. Върху определеното ежемесечно обезщетение за имуществени вреди е присъдена законна лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното и заплащане. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаването в противоречие с практиката на Върховния касационен съд на обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 200 КТ, а именно: задължителен ли е за гражданския съд в производството по иск с правно основание чл. 200 КТ предвиденият в чл. 62 и чл. 63 КСО административен ред за установяване професионалния характер на заболяването,. В решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г. на Трето гражданско отделение на Върховния съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че редът за установяване на трудова злополука е регламентиран в чл. 57 и сл. КСО; че обстоятелствата, установени с акта, издаден от органите по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (ДВ, бр. 6/2000 г.) не могат да бъдат установени в съдебното производство по иск с правно основание чл. 200 КТ. В решение № 1978 от 01.12.2005 г. по гр.д. № 1507/2003 г. на Трето гражданско отделение на ВКС е прието, че и по отношение професионалния характер на заболяването съдът правораздава при условията на обвързана компетентност; че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Прието е, че установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран; че дори наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на косвения съдебен контрол, когато не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят пороци, които имат за последица нищожност на акта. В решение № 185 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 5264/2008 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК са формирани същите изводи: прието е, че за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г. (отм.), както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от Кодекса е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, 10 и 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. При липсата на такова решение твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване или влошаване на здравето във връзка с професионално заболяване е недоказано, което обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. В противоречие с това становище, в обжалваното въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд, въз основа на гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза е прието за установено, че професионалното страдание на ищцата “сподилозис цервиколис. Радилукопатия цервикобрафиалис бил” (установено с решение от 03.05.2001 г. на Диагностична комисия при районна болница [населено място]) е в причинна връзка с работата и като шивач в периода 05.09.1985 г. – 05.02.2007 година в [фирма], [населено място]. Прието е, че заболяването е с хроничен характер и налага редовна медикаментозна терапия, както и рехабилитационно и физиологично лечение за стабилизиране на състоянието, за което са необходими 30 лева месечно, които ответното дружество е осъдено да заплаща на основание чл. 200 КТ. В касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че професионалния характер на заболяването на ищцата, както и причинната връзка между заболяването и условията на труд не са установени по реда, предвиден в КСО, поради което съдът е формирал неправилни изводи за имуществена отговорност на работодателя по чл. 200 КТ . Ответникът по касационната жалба А. И. Я. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 200 КТ, когато професионалния характер на заболяването и причинната връзка с условията на труд при работодателя не са установени по предвидения в закона ред, претенцията за вреди от заболяването не е доказана, съответно искът за обезвъзмездяването им е неоснователен. Въззивният съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер на 30 лева месечно, считано от 20.06.2008 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване заплащането на сумата, без да съобрази обстоятелството, че към 20.06.2008 г., редът за установяване на професионалните заболявания е Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС № 79 от 29.03.2001 г., обн., ДВ, бр. 33 от 4.04.2001 г., в сила от 5.07.2001 г., отм. с ДВ, бр. 65 от 22.07.2008 г., с приемането на Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, в сила от 22.07.2008 г. В представения по делото протокол № 61 от 03.05.2001 г. на Диагностична комисия за потвърждаване на професионални заболявания при районна болница [населено място] е прието, че заболяването на ищцата А. И. Я. “сподилозис цервиколис. Радилукопатия цервикобрафиалис бил” е с професионална етиология. Документът обаче на замества решение на органа по чл.3 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2001 г. Професионалният характер на заболяването не е установен след изследване факторите на работната среда и трудовия процес в предприятието, в което е работило заболялото лице (чл. 6, ал.4 от Наредбата от 2001 г.); осигурителят – предприятието работодател не е било уведомено за извършване на проучване на условията на труд, нито е разполагало с правата по чл. 13, ал.1 от Наредбата да обжалва експертното решение пред НЕЛК. Липсата на решение на ТЕЛК обуславя извод за неоснователност на претенцията, каквато ищцата би могла да заяви след освидетелствуване по реда на Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК. Следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.3 ГПК, на касатора, ответник по делото, следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 330 лева. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 488 от 22.10.2009 година на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 679/2009 година, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от А. И. Я. от [населено място] против “Ритон-П”, [населено място], осъдено да заплаща обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер на 30 лева месечно, считано от 20.06.2008 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване заплащането на сумата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното и заплащане. ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Я. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] против “Ритон-П”, [населено място] иск с правно основание чл. 200 КТ за имуществени вреди, съставляващи средства за медикаментозна терапия, рехабилитационно и физиологично лечение за заболяването “сподилозис цервиколис. Радилукопатия цервикобрафиалис бил” за периода от 20.06.2008 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване заплащането на сумата. ОСЪЖДА А. И. Я. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на “Ритон-П”, [населено място] сумата 330 (триста и тридесет) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: