Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                         № 57   гр.София, 29.01.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                  Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на    двадесет и пети  януари     две хиляди  и десета година , в състав :                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                                                                                   ЕРИК ВАСИЛЕВ   при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №905 по описа за 2009 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 935 от 17.07.2009 год. , постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №287 от 10.03.2009 год. по гр.д. № 2122/2008 год. на Окръжен съд гр. В. в частта, в която е оставено в сила решението на Варненския районен съд по гр.д. № 5366/2007 год. , с което е отхвърлен иска на Д. П. Д. срещу П. К. П. за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 3 504,34 лв., представляваща разликата до пълния размер на имуществените вреди , настъпили в резултат на ПТП, по касационна жалба на Д. П. Д. . За да допусне касационно обжалване на въззивното решение ВКС, състав на 3-то г.о. е приел, че повдигнатия от касатора материалноправен въпрос , а именно този за пълната обезвреда на щетите, настъпили в резултат на деликт, е решен в противоречие с практиката на ВКС, /основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/. В касационната жалба се правят оплаквания , че решението в обжалваната част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение ,с което да се присъди претендираното обезщетение, което съответства на действително претърпените вреди или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответницата по жалбата П. К. П., не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: За да постанови решението, което е допуснато до касационно обжалване, въззивният съд е приел за безспорно, че на 27.08.2005 год. вечерта ответницата П е предизвикала ПТП, управлявайки собствения на касатора Д. Д. лек автомобил марка „Б” като след сблъсък с паркиран автомобил е паднала в строителен изкоп. В резултат на това , както е отразено и в протокола за ПТП автомобилът бил цялостно деформиран. Прието е също така, че представената по делото декларация от 19.09.2005год., като едностранна сделка, не е унищожаема при условията на чл. 29 ЗЗД, доколкото волеизявлението, което тя съдържа, не е дадено при условията на измама. Анализирайки текста на декларацията, съдът е стигнал до извода, че същата на практика представлява волеизявление, на касатора,че сумата от 2000 лв., получена като обезщетение за причиненото увреждане на автомобила от ответницата, е достатъчна за обезщетяване на причинените щети. Доколкото това било въпрос на субективна преценка на увреденото лице, без значение било дали е налице разминаване между получената сума и обективната стойност на реално претърпените вреди. Последните изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени. Същите са направени в нарушение на материалния закон и в противоречие с трайната практика на ВКС. Съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно независимо от обстоятелството, че касаторът е получил от ответницата сума в размер на 2000 лв. като обезщетение за претърпените вреди и в процесната декларация е направил изявление , че няма и няма да има претенции относно щетите на автомобила, същият има право да претендира разликата до пълния размер на дължимото обезщетение. Размерът на това обезщетение следва да се определи като разлика между стойността, на която е бил закупен автомобила и стойността, на която същият е бил продаден след увреждането. По делото са представени договор за покупко - продажба от 10.07.2003 год., с нотариална заверка на подписите , с който ищецът е закупил автомобила и договор за покупко - продажба от 24.11.2006 год.с нотариална заверка на подписите , с който същият го е продал след инцидента на св. Б. Първият договор не е бил оспорен по делото. Видно от него процесният автомобил е бил закупен от касатора за сумата 3 900 лв. Договорът, с който увреденият автомобил е бил продаден на трето лице е бил оспорен от процесуалния представител на ответницата П в частта досежно отразената в него продажна цена от 100 лв. Това оспорване обаче, не е било успешно проведено като по делото не е установена друга цена, на която автомобилът е бил продаден. С оглед на това размерът на вредата, която касаторът е претърпял в случая се съизмерява с разликата между цената, на която автомобилът е закупен и тази, на която е бил продаден след произшествието в силно увредено състояние. По отношение равностойността на увреждането на автомобила, не може да се кредитират заключението на приетата съдебно - техническа експертиза, доколкото същото е хипотетично като изготвено на база теоретични данни без оглед на автомобила. Съобразно приетото, обезщетението, което следва да бъде присъдено за да бъде обезщетен собственика на автомобила за причинените вреди, възлиза на сумата 3 800 лв. От този размер следва да бъде приспадната сумата 2 000 лв. , която е била заплатена от ответницата П,поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в размер на 1 800 лв. За разликата до пълния претендиран размер от 3 504,34 лв. същият е неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед на изложеното, решението на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила решението на варненския районен съд в частта, в която искът е бил отхвърлен до размер на 1 800 лв. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което за този размер искът да бъде уважен. В останалата част, решението следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №287 от 10.03.2009 год. по гр.д. № 2122/2008 год. на Окръжен съд гр. В. в частта, в която е оставено в сила решението на Варненския районен съд по гр.д. № 5366/2007 год. , с което е отхвърлен иска на Д. П. Д. срещу П. К. П. за заплащане на обезщетение до размер на сумата от 1800 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. К. П. от гр. В. да заплати на Д. П. Д. от същия град с. в размер на 1800 лв., като обезщетение за причинени вреди на собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ” 318, в резултат на ПТП ,състояло се на 27.08.2005 год., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното и изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА в сила решението в частта , в която предявеният от Д. П. Д. срещу П. К. П. иск на осн. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените от него вреди на собствения му лек автомобил марка „БМВ”318 в резултат на ПТП , е отхвърлен за размера от 1800 лв. до 3 504,34 лв. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: