Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * възстановяване на работа * мотиви на въззивно решение * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 289

гр. София, 03.02.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2564/2015 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Г. С. Т. е подала касационна жалба срещу решение № 21 от 11.02.2015 г. по гр. дело № 333/2014 г. на Силистренски окръжен съд.
Ответникът по касация – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Силистренски окръжен съд /СОС/ е потвърдил решение № 504 от 16.10.2014 г. по гр. дело № 1375/2014 г. на Силистренски районен съд /СРС/, с което първостепенният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Г. Т. против ОД на МВР – [населено място]. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за заеманата от ищцата длъжност „системен оператор” е прекратено със заповед № 654/04.08.2014 г. на директора на ОД на МВР - [населено място] поради съкращаване на щата. Приел е също така, че са съкратени две от седемте щатни бройки за процесната длъжност в „Пункт за персонализация” към група „Български документи за самоличност” при ОД на МВР - [населено място]. По отношение на подбора по чл. 329 КТ въззивният съд е приел въз основа на протокол № 13525/06.06.2014 г. от заседание на комисия, определена със заповед № 446/29.05.2014 г. на директора на ОД на МВР, [населено място], че работодателят е дал най – нисък резултат при оценяване на шестте служителки, изпълняващи процесната длъжност на ищцата. Другите констатации на СОС са, че СРС е достигнал до правилен извод за законосъобразност на уволнението, а решението му съдържало подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя „и на основание допустимата препратка на чл. 272 ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди, без преповтаряне на мотивите”.
С определение № 864 от 25.08.2015 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: „Каква е доказателствената тежест на работодателя и следва ли той да извърши пълно главно доказване на обстоятелствата отразени в протокола по подбор или той самият е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства?” ; „Каква е доказателствената сила на представения по делото протокол на комисията за подбор от 06.06.2014 г., обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 от ГПК. Установява единствено, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица или има доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства?”; „Протоколът на комисията за подбор от 06.06.2014 г., обективиращ констатациите на комисията за подбор доказва ли същите и защитата срещу доказателствената му сила подчинена ли е на изискванията за оспорване на истинността му?” ; „Протоколът на комисията за подбор от 06.06.2014 г., бидейки частен писмен документ, има ли обвързваща съда материална сила, ако има въведен в исковата молба довод за извършен фиктивен подбор, а именно, че не са изпълнени двата кумулативно дадени критерия по – висока квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа и извършения подбор е фиктивен?” ; „При въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 от КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, работодателят следва ли да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност или е достатъчно доказателство по делото да бъде представен протокол от комисията по подбор, решаващият съд задължен ли е да извърши съдебен контрол именно на извършения подбор на база на представените пред него доказателства, а не евентуално представени такива пред комисията за подбор?”.
По първият от цитираните въпроси ВКС в настоящия си състав споделя практиката, обективирана в решение по гр. дело № 1177/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о. и решение по гр. дело № 1566/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о., разрешенията, в които са приети в съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които протоколът за подбор не е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства при оспорване от ищеца на констатациите на работодателя за квалификация и ниво на изпълнение на работата на служителите, между които е извършен подбора. По въпроса за обвързващата съда материална сила на протокола за подбор, при въведен в исковата молба довод за извършен фиктивен подбор, настоящият състав на ВКС споделя разрешенията, приети в цитираната задължителна съдебна практика, съгласно които преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и при въведен довод за нарушение разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, състоящо се в липсата на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът следва да провери, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По останалите въпроси, цитирани по- горе настоящият състав на ВКС споделя разрешенията в посочената по - горе задължителна съдебна практика, съгласно които протоколът за подбор, като частен свидетелствуващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства.
Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното:
Окръжният съд е приел, че уволнението е законосъобразно. По отношение на подбора в мотивите е изложена единствено констатацията, че ищцата е сред получилите оценки шест служители, заемащи процесната длъжност с най – нисък резултат, както и че и при еднакъв брой точки за образование, независимо от притежаваното по – високо образование у някои от служителите, тя отново остава със значително по – малък брой точки от всички участващи в подбора служители. Съдържанието на мотивите на въззивното решение не отговаря на изискванията за излагане на мотиви от второинстанционния съд, разяснени в т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС във връзка с дейността на въззивния съд. Съгласно приетите правни разрешения от ОСГК на ВКС въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви с оглед процесуалната си дейност, като решаваща инстанция и не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция, дори когато е възприела мотивите й в хипотезата на чл. 272 ГПК, а следва да обоснове собствени изводи, резултат от осъществяваната решаваща, а не контролна дейност. Посочените разрешения са актуални и при действието на ГПК – 2007 г. и са отразени в редица решения на ВКС по чл. 291 ГПК / решение по гр. дело № 63/2013 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 47/2009 г. на І г.о., решение по гр. дело № 1413/2009 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ г.о. и др./. Самото обсъждане на доводите на страните и преценката на доказателствата не е отразено в мотивите, липсват съображения с оглед, на които решаващият състав е достигнал до същите правни и фактически констатации, до които е достигнал първоинстанционния съд по релевантните обстоятелства, засягащи законността на подбора. Въззивният съд не е отразил съображенията си, с оглед на които е приел, че оценките на работодателя за служителите, участващи в подбора, включително ищцата съответстват на действително притежаваните от тях квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, както и че заключението в протокола, че ищцата е с най – нисък резултат е в съответствие с притежаваната от нея квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Тези мотиви е следвало да бъда изложени предвид процесуалното задължение на въззивния съд да изготви собствени мотиви, като решаваща инстанция, дори когато е възприела мотивите на първоинстанционния съд в хипотезата на чл. 272 ГПК, още повече като се има предвид, че ищцата е оспорила законосъобразността на уволнението с довод за извършен фиктивен подбор, провеждането на който при извършеното съкращаване на щата е било задължително.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е процедирал в противоречие с правните разрешения, приети в задължителната съдебна практика, с което е постановил решение в отклонение от същата, не е мотивирал съображения за това, извършен ли е законосъобразен подбор по отношение на ищцата, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свеждащо се до неизлагането на собствени мотиви по спора. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 21 от 11.02.2015 г. по гр. дело № 333/2014 г. на Силистренски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Силистренски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: