Р Е Ш Е Н И Е № 487 гр. София, 07 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурор от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1807/2014 г. на ВКС, трето наказателно отделение и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане / именувано ”жалба”/ и допълнение към него, подадени от адвокат Д. И. М. от АК, гр. Варна, от името на осъдените В. К. Х. и Н. К. Т., за възобновяване на нохд№ 2823/2014 год. на Районен съд гр. Плевен и отмяна на постановеното по същото дело определение от 17.10.2014 г., за одобряване на постигнатото по реда на Глава ХХIХ от НПК между прокурор при РП - гр. Плевен и защитника на осъдените споразумение. Със споразумението осъдените В. К. Х. и Н. К. Т. са признати за виновни в това, че на 27.02.2014 г. в [населено място], обл./област/ са влезли в чуждо жилище, намиращо се на [улица], обитавано от свидетеля Б. В. Г. от същото село като употребили за това сила – разбили входната врата, деянието е извършено от две лица през нощта около 01.30 ч., поради което всеки от тях е осъден за престъпление по чл. 170, ал.2, предл.1-во и предл.3-то, вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 55 , ал.1, т.1 от НК, както следва: Н. К. Т. - на четири месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим, в затвор; В. К. Х. - на лишаване от свобода за четири месеца като изпълнението на наказанието е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението. В искането се изтъква основание по чл. 422, ал. 1,т.5,във връзка с чл. 348, ал. 1,т.2 от НПК. В подкрепа се сочат следните нарушения: съдът е одобрил споразумението като е назначил служебен защитник на подсъдимите, при положение, че те са имали упълномощен защитник ; неоснователно е отхвърлена молба на упълномощения защитник за отлагане на делото, който е представил пълномощно от двамата подсъдими и болничен лист и въпреки това е даден ход на делото с участие на назначен служебен защитник; подсъдимите са неграмотни, поради което участието на защитник е задължително във всички фази на процеса; споразумението е одобрено от незаконен състав, тъй като съдията К. Д. е заявил, „че при произнасяне на бъдещ съдебен акт ще се счита предубеден”; в обвинителния акт неправилно е посочено името на подсъдимия Т. като „Х.”; волята на осъдените не е била за сключване на споразумение; „единият от тях” не е присъствал на инцидента. Иска се отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС осъдените Т. и Х. не се явяват, редовно призовани. За тях се явява адвокат Д. М., който счита за ограничено правото на защита на подсъдимите, съответно – одобреното от съда споразумение за противоречащо на закона и морала. Прокурорът от ВКП дава заключение за оставяне без уважение на искането за възобновяване; при сключването на споразумението е участвал упълномощен от подсъдимите защитник; не са допуснати нарушения на закона при одобряване на споразумението. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл. 421 НПК от процесуално легитимирани субекти и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, поради което допустимо. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационният съдебен състав не приема за основателно оплакването, че с одобряване на постигнатото споразумение са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничили правото на защита на осъдените. Не отговарят на данните по делото твърденията на защитата на осъдените, че съдът при разглеждане на делото за решаването му по споразумение по реда на чл. 384, във вр. с чл. 381 - чл. 382 от НПК е пренебрегнал договорната им защита като е назначил служебен защитник. Вярно е точно обратното. От приложените на л.21 и на л.22 от делото два броя договори за правна защита и съдействие от 17.10.2014 год., е видно, че подсъдимите Т. и Х. са упълномощили за производството по нохд№ 2823/14 год. на РС гр. Плевен адвокат И. Х. Ц. от АК гр. Плевен. Видно от съдържанието на протокола от съдебното заседание на 17.10.2014 год., разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и девета от НПК е станало с участието на упълномощеният от подсъдимите адвокат Ц., а определеният им за служебен защитник е бил освободен от съда от участие по делото. Страните са представили споразумение за решаване на делото, подписано от прокурор при РП гр. Плевен, упълномощеният защитник на подсъдимите адвокат Ц. и от всеки от двамата подсъдими. Невярно се претендира неспазване от съда на императива по чл. 382 от НПК, изискващ задължително участие на защитник на подсъдимите /при това защита - състояла се по волята им от упълномощен от тях процесуален представител/, така и относно наличието на свободно обективирана воля от всеки от тях за постигане на споразумение по обвинението. При личното си явяване и в присъствието на упълномощеният им защитник подсъдимите са заявили, че няма да правят отвод на съдебния състав, че разбират обвинението, признават се за виновни, съгласни са със съдържанието на споразумението и с последиците от нето, и че доброволно са го подписали. Неподкрепено от данните по делото е и твърдението на искателите, че адвокат Д. М. от АК гр. Варна - в качеството му на упълномощен от подсъдимите защитник, е поискал от съда с молба и болничен лист към нея отлагане на делото от 17.10.14 год. Действително, към искането за възобновяване е приложено пълномощно на адвокат М. от двамата подсъдими с дата 16.10.14 год. за процесуално представителство по нохд№2823/14 год. на РС Плевен, копие от болничен лист, издаден за заболяване на адвоката по същото време и подписана от него молба за отлагане на делото, насрочено за 17.10.14 год., но тези документи са извън материалите по нохд№2823/2014 год. на РС гр. Плевен. Те никога не са били депозирани по делото и поради това въобще не са били предмет на преценката им от съда, решил делото. В протокола от съдебното заседание за решаване на делото няма волеизявления от подсъдимите за предходно упълномощаване на друг защитник, няма изявление, че държат на участието и на друг упълномощен от тях защитник. Подсъдимите Т. и Х. са се явили с договорния си защитник адвокат Ц., който е подписал споразумението с прокурора от РП гр. Плевен за решаване на делото по реда на чл. 384 от НПК. Следователно, налице е била замяна на защитата на предходно упълномощеният адвокат М. с адвокат Ц. като болничният лист и молбата за отлагане на делото от адвокат М. имат само извънпроцесуален характер и неговото отсъствие от процеса не е ограничило правото на защита на подсъдимите, пълноценно упражнено от друг предпочетен по волята им защитник. Оплакването в искането, че подсъдимите са неграмотни и не са имали надлежна задължителна защита е напълно невярно, видно от материалите по делото, поради което не е нарушен и чл. 94, ал.1,т.4 от НПК. Споразумението не е одобрено от незаконен състав, тъй като няма данни от които са се направи извод за нарушаване от състава на съда на изискването за обективна и субективна безпристрастност при решаване на делото. Оплакването за порок в съдържанието на обвинителния акт, състоящ се в неправилно еднократно изписване на името на подс.Н. К. Т. с фамилията „Х.” , вместо с фамилията „Т.”, е несъстоятелно, тъй като се касае за допусната техническа грешка, която не води до неяснота относно самоличността на подсъдимия. Оплакването за нарушаване на закона при одобряване на споразумението защото „единият от тях не е присъствал на инцидента”, не кореспондира с извършената от съда цялостна преценка за съответствие на съдържанието на споразумението с данните по делото. Проверката от състава на ВКС показа, че постигнатото между страните съгласие по кръга от въпросите по чл. 381, ал.5 от НПК напълно съответства на данните по делото. Държавното обвинение е събрало всички необходими и относими за правилното решаване на делото доказателства в рамките на досъдебното производство, установяващи извършеното деяние и авторството на подсъдимите. Преценено е съответствието на обстоятелствата на обвинението с данните от множеството преки и първични доказателства, съдържими в гласните доказателствени средства / спр.показанията на свидетелите очевидци Б. Г., А. Б., Т. Т./. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС намира, че няма основание за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила определение. При одобряването на споразумението е спазено изискването на чл. 382, ал.7 от НПК за съответствие със закона и морала. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането, подадено чрез защитата на осъдените В. К. Х., [ЕГН] и Н. К. Т., [ЕГН] за възобновяване на производството по НОХД№ 2823/2014 год. на Районен съд гр. Плевен и отмяна на определение от 17.10.2014 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото по реда на чл. 384 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: