О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 216
София, 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№45/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на И. Ц. И. от [населено място] срещу определение от 10.11.2011 год., постановено по гр.д. № 14637/2011 год. на Софийски градски съд ГК, ІV Б състав , с което е оставена без уважение частната жалба на И. Ц. И. срещу определение от 28.06.2011 год. по гр.д. № 4369/2011 год. , на СРС , 57 състав, с което е постановено връщане на подадената от нея искова молба с вх. № 4353/03.02.2011 год. и производството по делото е прекратено.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила .
Иска се неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице и основание за допускане на касационното обжалване по посочения в изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване / по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК/ въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл. 87,ал.1 КТ при оспорване законосъобразността на проведен избор като основание за възникване на трудово правоотношение, когато кандидат участвал в избор по КТ претендира признаване на неговата законосъобразност поради липса на процедурни нарушения . Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното производство и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора пред тази инстанция , поради което има характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Останалите посочени в изложението въпроси нямат такъв характер , доколкото не са били предмет на разглеждане във въззивното определение , а касаят различни аспекти от проблематиката във връзка с „избора „ като основание за възникване на трудово правоотношение и защитата правата на кандидатите за заемане на длъжността.
Касационното обжалване по визирания въпрос следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика по него. Останалите основания за допустимост на касационното обжалване / по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК/ в случая не са налице, доколкото не се установява противоречие с посочените по делото решения / Р. № 537/ 07.07.2010 год. по гр.д. № 218/2009 год. на ВКС, ІV г.о. , Р № 1115/03.09.2004 год. по гр.д. № 2150/2002 год. на ВКС, ІІІ г.о и Р № 1078/17.04.1995 год. по гр.д. № 875/1994 год. на ВС на РБ/.
С предявената от ищцата – частна жалбоподателка И. Ц. И. искова молба, е поискано от съда да постанови решение , с което да установи и потвърди , че изборът й за директор на Института за държавата и правото , приключил с решение на УС на Б. от 19.01.2011 год., е законосъобразен и че трудовото й правоотношение на длъжността Директор на Института за държавата и правото с Б. е възникнало на 19.01.2011 год.
С обжалваното определение въззивният съд е приел , че това искане не попада в хипотезата на чл.87,ал.1 вр. ал.2 КТ , доколкото искът , предвиден в тази разпоредба е конститутивен , с него се оспорва, а не признава законосъобразността на избора след получаване на съобщението за резултата от него и се иска отмяната му. Прието е , че искът така както е формулиран има установителен характер като предмет на установяване се явяват посочените от ищцата факти с правно значение. Такъв иск / за факти/ е допустим само ако това е изрично предвидено в закона / чл. 124,ал.4 ГПК/. Доколкото в случая законът не е предвидил такава възможност предявеният иск е недопустим. Изложени са и съображения, че така както е предявен и предвид посочените в обстоятелствената част на исковата молба факти, не може да се приеме, че предявеният иск е за установяване съществуването на трудово правоотношение с ответника въз основа на проведения избор / чл. 357 КТ/ като отделено следва да се преценява въпроса дали ищцата има правен интерес от воденето на такъв установителен иск.
В отговор на поставения правен въпрос следва да се посочи, че предявеният от ищцата иск не може да се квалифицира и не попада в приложното поле на чл. 87,ал.1 КТ, доколкото този иск действително е конститутивен , предявява се след приключил избор като ищецът по него атакува избора с твърдение , че същият е незаконосъобразен на едно или друго основание и като последица се иска отмяна на конкурса с оглед провеждане на нов избор. В случая с предявения иск не се оспорва проведения избор като незаконосъобразен ,а тъкмо обратното, иска се да се установи със съдебно решение неговото законосъобразно провеждане и настъпването на съответните правни последици от това.
Предвид на това настоящият състав на ВКС споделя застъпеното от съдилищата становище , че предявеният иск е насочен към установяване на факти с правно значение , което обуславя неговата недопустимост , предвид липсата на изрично предвидена възможност за това.
Доколкото в случая процедурата не е приключила с подписване на споразумение по чл. 107 КТ поради решение на Управителния съвет от 31.01.2011год. за прекратяване процедурата по избор , ищцата би могла да защити правата си по реда на обжалване на това решение пред Общото събрание на Б., съгласно разп. на чл. 24,ал.5 от Устава на Б..
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с изводите на въззивният съд за недопустимост на предявеният иск, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и доколкото са поискани, частната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касационната частна жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 10.11.2011 год., постановено по гр.д. № 14637/2011 год. на Софийски градски съд ГК, ІV Б състав.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 10.11.2011 год., постановено по гр.д. № 14637/2011 год. на Софийски градски съд ГК, ІV Б състав.
Осъжда доц. Д.р И. Ц. И. да заплати на Българска академия на науките разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |