Р Е Ш Е Н И Е № 181 София, 17.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1240/2012 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 67 от 23.01.2013г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез юрисконсулт К., на въззивно решение на Окръжен съд – [населено място] № 1211 от 06.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 1369 по описа за 2012г., с което е потвърдено решение № 89/07.03.2012г. на Карловски РС, постановено по гр.д. № 1680/2011г. в обжалваната част. С последната КРС е уважил предявените от Г. И. Г. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ като е признал за незаконно уволнението й, извършено със заповед № У.-11-1715/15.09.2011 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] на основание чл.328 т.10а КТ, отменил е същото; възстановил е Г. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел “В”” във [фирма] С.; осъдил е [фирма] С. да заплати на Г. И. Г. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на общо сумата 1843,70 лева за времето от 15.09.2011 г. до 07.03.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до изплащането й, както и сумата 270 лева лева - разноски по делото; осъдил е ответното дружество да заплати по сметката на В. и сумата 223,75лв. - държавна такса и разноски. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал следствие на това до грешни крайни изводи. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло. В отговора си по касационната жалба Г. И. Г. взема становище за неоснователност на същата. С цитираното по-горе определение № 67 от 23.01.2013г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос “кога е налице основанието чл.328 т.10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ”. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявени от Г. И. Г. против [фирма] [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, т.10а от КТ със заповед № У.-11-1715/15.09.2011 година на Изпълнителния директор на [фирма]; за възстановяване на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие принудителната безработица. С решение № 89/07.03.2012г., постановено по гр.д. № 1680/2011г., Карловски РС е признал уволнението за незаконно и е отменил същото; възстановил е Г. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел “В”” във [фирма] С.; уважил е частично и иска за обезщетение по чл. 225 КТ в размер на общо сумата 1843,70 лева за времето от 15.09.2011г. до 07.03.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до изплащането й ; искът за обезщетение в останалата част до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен. Това решение в частта, с която са уважени исковите претенции, е обжалвано пред Окръжен съд – [населено място] и потвърдено с въззивното решение, предмет на касационната жалба. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че след отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено през 2004г., и възстановяването й на предишната длъжност не е възникнало ново трудово правоотношение, а е възстановено прекъснатото такова с незаконното уволнение; както и, че придобиването и упражняването на право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст не предхожда по време възникването на трудовото правоотношение, което датира от 1972г. С оглед на така приетото за установено и позовавайки се на нормата на чл.328 ал.1 т.10а КТ, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение, както и за основателност и на обусловените претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Съгласно нормата на чл.328, ал.1, т.10а КТ /последна редакция по ДВ бр.100/2010г./, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 тогава, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При подлагане на езиково тълкуване на текста на изследваната разпоредба е очевидно, че законът има предвид този юридически факт – работникът да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да е настъпил преди възникване на трудовото правоотношение. Това означава, че нормата на точка 10а от алинея 1 на чл.328 от КТ не се прилага за прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия след възникване на трудовото правоотношение. Извън обхвата на разпоредбата са и лицата, придобили право на друг вид пенсия – инвалидна, наследствена или пенсия несвързана с трудовата дейност. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Съображенията за това са следните: Приемайки, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, въззивният съд е приложил правилно материалния закон по отношение основателността на исковете с правно основание по чл.344,ал.1,т.1 , т. 2 и т.3 от КТ. За да приеме, че искът за отмяна на уволнението е основателен, въззивният съд е обсъдил задълбочено в тяхното единство и логична последователност всички събрани по делото доказателства, като с оглед поддържаните от страните доводи и възражения, е направил извода, че след като трудовото правоотношение е възникнало преди ищцата да придобие и упражни правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст нормата на чл.328 ал.1 т.10а КТ е неприложима. Въззивният съд на основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, правилно е приел, че след отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено през 2004г., и възстановяването й на предишната длъжност не е възникнало ново трудово правоотношение, а е възстановено прекъснатото такова с незаконното уволнение . В тази връзка всички доказателства са обсъдени в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на доказателствата. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Съобразно изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1211 от 06.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 1369/ 2012г. по описа на Окръжен съд – [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: