Р Е Ш Е Н И Е № 315 гр. София, 03 юни 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора от ВП на РБ Сийка Милева, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 387/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия М. И. Д. чрез неговия служебен защитник - адв. К. срещу решение № 27 от 19.03.2024 г. на Апелативен съд- Бургас по внохд № 265/23 г. В жалбата е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1,т. 3 от НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо и няма да постигне целите на чл. 36 от НК, тъй като при индивидуализацията му съдът не е отчел в достатъчна степен данните за тежкото психическо заболяване на подсъдимия. Направено е искане за изменение на въззивното решение и за намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода до предвидения в закона минимум. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът адв. К. поддържа жалбата и и настоява за наказание в минимален размер. Подс. Д. не се явява пред ВКС, но в изпратените до съда становища моли за намаляване на наказанието, тъй като вече е преосмислил поведението си и съжалява за стореното. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наложеното на подс. Д. наказание е справедливо и неговото смекчаването не би постигнало целите на закона. ВКС, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационната жалба на подс. Д. е неоснователна. С присъда на Окръжен съд- Бургас №52 от 18.10.2023 г. постановена по нохд № 1492/22 г. подс. М. И. Д. е признат за виновен в това, че на 5.06.2022 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ мобилен телефон /марка/ на стойност 345 лв. от владението на Т. П. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като заварен на мястото на престъплението употребил сила и заплашване спрямо Т. И., за да запази владението върху откраднатата вещ, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 3, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК във вр. чл. 54 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода. На основание чл. 57, т. 2 ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяването му. На основание чл. 59, ал. 1 от НК зачел времето, през което подс. Д. е с мярка за неотклонение „задържане под стража, считано от 5.06.2022 г. до привеждане в изпълнение на наказанието. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. Подс. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. Д. в АС- Бургас е образувано внохд № 265/23 г., по което с решение № 27 от 19.03.2024 г., въззивният съд е изменил присъдата и е намалил наказанието от осем на седем години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Извършената от ВКС проверка на наведените в жалбата оплаквания налага извод, че не е налице релевираното в нея касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като дейността на въззивния съд по индивидуализиране на наказанието на подс. Д. не страда от пороци, които да налагат намесата на настоящия съдебен състав. Неоснователно е твърдението на касатора, че макар решението да е постановено в негова полза, тъй като въззивният съд е намалил определеното от първата инстанция наказание с една година, то с оглед наличието на психическо заболяване, съдът е направил погрешна преценка за неговата справедливост. Въззивната съдебна инстанция е направила комплексна оценка на всички правнозначими факти, без да е подценила тези, които имат значение за определяне на обществената опасност на деянието и на дееца, като е обсъдила смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Д. обстоятелства в съответствие с целите на чл. 36 и при съблюдаване на предвидените чл. 54 от НК правила. Съдът е отдал необходимото значение на личността на подс. Д. - от една страна като личност с високата степен на обществена опасност, предвид обремененото съдебно минало, извън осъжданията обосноваващи деянието като извършено престъпление в условията на опасен рецидив и от друга страна е оценил здравословния му статус и характера на неговото психическото заболяване „психопатия“. Обсъдил е заключението на назначената СППЕ съгласно, която поведението на подс. Д. се доминира от болестни отклонения, като под въздействието на силен стрес заболяването му води до личностново разстройство, което обаче не го лишава от психическа годност и способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Въззивният съд е съобразил спецификата на личния и социалния статус, импулсивните и деструктивни прояви на подс. Д. вследствие на заболяването му, които съгласно експертите, се явяват причина за адаптативните затруднения в неговата социална сфера. Именно те са били игнорирани от първата инстанция, като улесняващи фактори за извършване на деянието и те са дали основание на контролираната инстанция да смекчи определеното наказание, като го намали от осем години на седем години лишаване от свобода. Искането в жалбата за допълнителното редуциране на наказанието и определянето му към предвидения минимум в закона, не намира основание в материалите по делото, въпреки декларираната от подсъдимия положителна тенденция в поведението му и уверението за започнал процес на неговото поправяне и превъзпитание. Внимателното изследване на близкото съдебно минало, не дава повод ВКС да приеме, че наложените и изтърпени от подс. Д. наказания са оказали очаквания превъзпитателен ефект, тъй като деянието по настоящото дело е извършено само седем месеца след ефективно изтърпяване на наказание в размер на две години лишаване от свобода за същото по вид престъпление. Резистентните противообществени нагласи на подс. Д. са обективирани също така и чрез механизма на извършване на деянието и те не позволяват третирането му с по- голямо снизхождение, в сравнение с останалите извършители на престъпления от този вид. Упражнената от него принуда за запазване на владението на веща- насочването на нож срещу пострадалия и отправеното предупреждение, че ще бъде използван, ако не се откаже от притежанието на веща, съпроводени с използването на физическа сила, сочат на по- високо въздействие над жертвата, в сравнение с обичайните престъпления от същия вид. Декларираното от подс. Д. желание да възстанови равностойността на предмета на престъпление, с оглед възможността за сключване на споразумение с прокуратурата, съобразено с процесуалното развитие на наказателното производство, което се намира към своя финал, не е в състояние да промени направените по- горе констатации за справедливост на наложеното наказание, съобразявайки това, че до сега подсъдимият се е възползвал от възможностите за приключване на наказателното производство чрез сключването на споразумение /общо четири пъти/, като правните последици от одобряването им, не е оказало положително въздействие над личността му, като възпиращ и коригиращ поведението фактор. Всичко това, мотивира касационната инстанция да приеме, че определеното от въззивния съд наказание от седем години лишаване от свобода е в състояние да изпълни целите по чл. 36 от НК, и за това не се налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354,ал. 2, т. 1 от НПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, ВКС - трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 постановено по внохд № 265/23 г. от 19.03.2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.