Р Е Ш Е Н И Е № 394 гр. София, 10 октомври 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1258/2013г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. Ж., подадена чрез упълномощения му защитник, срещу решение №137 от 23.04.2013 г. на Апелативен съд-София, по внохд №934/2012 г. Депозираната касационна жалба обективира недоволство от съдебния акт и релевира налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. В подкрепа на бланкетно очертаната позиция, с изключителен лаконизъм се очертават оплаквания за несъответност на приетата от контролирания съд фактология на приобщения доказателствен материал, по отношение на местоположението на пострадалата С. Ц. преди пътния инцидент /между мотрисата и товарния автомобил/ и на механизма на реализация на транспортното произшествие чрез закачване на тялото на жертвата с неустановена част на процесното моторно превозно средство, извеждането й от равновесно състояние, с последващо събаряне на земята. В коментирания смисъл се декларира неправилна интерпретация на показанията на разпитаните свидетели В. К., Х. М. и Ц. В., довела до незаконосъобразни изводи за престъпната съставомерност на инкриминираното поведение на Ж. Ж. по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, с произтичащите несправедливи санкционни последици. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК или връщане на наказателното дело за ново разглеждане на въззивната инстанция, респективно ревизия на съдебния акт чрез намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание на 20.09.2013 година подсъдимият Ж. Ж. и упълномощеният му адвокат, редовно уведомени, не се явяват. В настоящото производство участват лично частният обвинител и граждански ищец П. Д., и неговият повереник - адвокат М., който в качеството си на процесуален представител на встъпилите като страни в наказателния процес П. Д. и Д. Т. пледира за неоснователност на касационната жалба. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №58 от 01.03.2012г., обявена по нохд №2024/2009г., Софийски градски съд е признал Ж. К. Ж. за виновен в това, че на 10.11.2008 година в [населено място], на булевард, в района на трамвайна спирка, непосредствено до трамвай, движещ се по линия №, при управление на моторно превозно средство /товарен автомобил-влекач, "марка", модел, с ДК №,/ нарушил правилата за движение по пътищата чл.25, ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на С. А. Ц., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане, и ЕДНА ГОДИНА лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като са уважени предявените от наследниците на починалата-П. Б. Д. и Д. О. Т. искове за сумата от по 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва. По жалба на договорния адвокат на подсъдимия Ж. и на повереника на частните обвинители и граждански ищци, е инициирана въззивна проверка по внохд №934/2012г., по описа на Софийски апелативен съд, финализирала с решение №137 от 23.04.2013г., с което първоинстанцонната присъда е изменена в гражданскоправната част, чрез увеличаване на размера на присъдената на П. Д. и Д. Т. неимуществена обезвреда от 20 000 на 30 000 лева за всеки един от тях. Касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен съд досежно значимите за обвинението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК фактически положения, предпоставили ангажиране на наказателната отговорност на Ж. Ж.. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпитите на подсъдимото лице и на свидетелите П. Д., А. Д., Х. М., М. А., В. К., М. К., В. М., Р. Д., Ю. З., К. Б., В. Х., П. С., Ф. Ч., М. А., А. К. и И. И., в хода на проведеното разследване; чрез приложената писмена документация; и изготвените в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес експертизи, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Анализът и оценката на фактическите данни, приобщени с визираните гласни и писмени доказателствени средства, и проверени чрез допуснатите и изслушани заключения на вещите лица, мотивира несъстоятелност на бланкетно релевираните оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в „неправилна интерпретация” на свидетелските показания на В. К., Х. М. и Ц. В., обусловило осъдителен съдебен акт, при доказателствена необезпеченост на включените в предмета по чл.102 от НПК обстоятелства, относими към начина на осъществяване на инкриминираното транспортно престъпление. С проявен юридически усет е обсъден разказът на В. К.-случаен пътник на 10.11.2008 година, в трамвайната мотриса, движеща се по линия №, в [населено място], на булевард, в посока от "улица" към "улица", който логично, еднопосочно и последователно пресъздава своите спомени от инкриминираната дата. Добросъвестният гражданин, непознаващ участниците в произшествието, не възпроизвежда налични слухови и зрителни възприятия за факта на прегазване на пешеходката С. Ц. от водача, управляващ товарен автомобил-влекач, "марка", модел”, с ДК № - Ж. Ж., но коректно и правдиво описва наблюденията си за пътната обстановка, за поведението на ватмана и на спрелия в близост до трамвая шофьор на процесното моторно превозно средство, поради червения сигнал на регулиращата кръстовището между булевард и улица светофарна уредба, респективно за действията, реализирани от слизащите се от мотрисата и качващите се на нея лица. В обсега на депозираното, той е категоричен за релевантните за обвинителната теза обстоятелства, сочещи на липсата на друг товарен автомобил с подобни характеристики на местопрестъплението, малкото странично разстояние между трамвая и камиона, и на предприетото от водача на последния потегляне при зелена светлина на светофара, преди ватманът да затвори вратите на превозното средство на обществения транспорт, което да възпрепятства и направи невъзможно качването и слизането на пътниците. Твърдяното от разпитания свидетел е професионално ценено, в кореспондираща връзка с волеизявленията на Х. М. и Ц. В., пристигнали незабавно след злополуката; разбрали от неустановени по делото очевидци на инцидента, че жертвата е прегазена от бял на цвят ТИР; последвали съпричастното към неправомерния акт лице – управляващия товарен автомобил-влекач, "марка", с ДК № Ж. Ж.; и успели да го настигнат, и върнат на мястото на сблъсъка. В подкрепа на заявеното от посочените лица е приложеният по делото протокол за осъществения на 10.11.2008г. оглед, доказващ съществуващи обективни находки /парчета тъкан/ до лявото задно колело на влекача, локализирани върху оста на процесното моторно превозно средство, известна с техническото название торсионна щанга, като видно от експертизата на веществени доказателства №11/ДНК-324 е налице пълно съвпадение между ДНК профила на изследвания биологичен материал, иззет при процесуалния способ за доказване по чл.155-156 от НПК и този на С. Ц.. Интерпретацията на коментирания доказателствен материал в корелация с характера и особеностите на причинените на пострадалата според съдебно-медицинското заключение телесни увреждания /тежка травма на главата, тежка гръдна и коремна травма, множествени счупвания на костите на тялото, придружени с кръвонасядания и охлузвания/, обуславя изводите на вещите лица, изготвили комплексната медико-автотехническа експертиза за местоположението на пострадалата С. Ц. непосредствено преди пътния инцидент /между мотрисата и управлявания от подсъдимия Ж. товарен автомобил/, и за механизма на получаване на нейните наранявания. Научно-обосновано и мотивирано експертите установяват, че настъпилите за жертвата телесни повреди са в резултат на потеглянето на товарна автокомпозиция с влекач, "марка”, с ДК № и полуремарке, ситуирана вблизост до спрял на спирката си трамвай от градския транспорт, при което с лявата си част е закачила намиращата се между мотрисата и моторното превозно средство С. Ц., извела пострадалата пешеходка от равновесното й положение и я съборила на земята, като лявото задно колело на влекача е преминало през падналото на пътното платно тяло. В контекста на изложеното, съдържимите се в показанията на посочените от защитата свидетели В. К., Х. М. и Ц. В. фактически данни, са анализирани и ценени от първостепенния съд и въззивен състав, в съответствие с предявените от процесуалния кодекс и съдебната практика изисквания, явяващи се необходима предпоставка, за да послужат като убедителна опора при постановяване на осъдителната присъда. Очертаните косвени и производни гласни доказателства, свързани с подлежащите на изясняване в разглежданото дело обстоятелства, образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че обсъдени във взаимовръзка помежду им и с всички останали писмени и веществени доказателства съставляват хармонично цяло, създаващо процесуална възможност за разкриване на обективната истина в рамките на воденото наказателно производство и за формиране на единствения и несъмнен извод, че Ж. Ж. е автор на инкриминираното престъпно посегателство. При съблюдаване на правната природа на съдебната експертиза в наказателния процес като способ за доказване, представляващ система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелства по наказателното дело чрез даване на основани върху доказателствените материали мнения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти, са интерпретирани от решаващия орган и назначените, и изслушани експертни заключения. В инкорпорираните по делото експертиза на веществени доказателства №11/ДНК-324 и комплексна медико-автотехническа експертиза намира категорична доказателствена опора приетият за установен от съдебните инстанции и оспорван от договорния защитник на подсъдимия начин на извършване на транспортното престъпление, за което разпитаните процесуални участници в хода на производството не предлагат пряко възприети от тях обстоятелства и не пресъздават неопосредени спомени. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Ж. Ж. се субсимира от престъпния състав на норма на чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК, чиято диспозиция се запълва със съдържание от лимитираните в чл.25, ал.1 от ЗДвП нарушения на правилата за движение по пътищата. Визираната разпоредба императивно предписва задължение на водачите, управляващи превозни средства при предприемане на каквато и да е маневра /всяко изменение в положението спрямо пътя и останалите участници в движението - потегляне, преминаване в съседна лента, завиване, изпреварване (чл.76 от ППЗДвП)/, да се убедят, че няма да създадат опасност за движещите се по платното пешеходци и превозни средства, с което подсъдимият не се е съобразил. Безспорно е доказано, че на 10.11.2008г. при усложнена пътна обстановка на булевард, [населено място] - в близост до ситуирана на трамвайна спирка мотриса, от която слизат и се качват пътници; при съществуваща възможност към превозното средство от обществения транспорт да се насочат пешеходци или да напуснат същото; и наличие на малко странично разстояние между трамвая и камиона, предпоставящо сериозен риск; управляващият товарния автомобил-влекач, "марка”, модел, с ДК № Ж. Ж. потеглил, без да прецени, че с действията си застрашава другите участници в движението, като в причинно-следствена връзка с неправомерната му и виновна /при форма на небрежност/ проява е настъпилият пътен инцидент, довел до фаталния изход - смъртта на пострадалата С. Ц.. По справедливост е индивидуализирана и наказателната отговорност на подсъдимия за извършеното престъпно деяние по чл.343, ал.1, б.”в” от НК. Санкционните последици - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК и ЕДНА ГОДИНА лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, са отмерени при отчитане на тежестта на инкриминираното престъпление по транспорта, отдаване на нужното внимание на личността на неговия извършител /неосъждан, с добри характеристики/ и с цел постигане на визираните в нормата на чл.36 от НК специална и генерална превенции. Мотивиран от очертаната аргументация, настоящият състав счита, че не са налице релевираните в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, обосноваващи упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.т.2, 3 и 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Ж. по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” от НК или връщане на наказателното дело за ново разглеждане на въззивната инстанция, съответно чрез неговата ревизия в санкционната му част. Воден от горното и при съблюдаване изискванията на чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №137 от 23.04.2013г., постановено по внохд № 934/2012г., по описа на Софийски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.