О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 168 гр. София, 09.03.2023 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 01 март през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №125 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Б. З. К. срещу Решение №124/25.08.2022 г. по в.т.д. №34/2022 на Великотърновски апелативен съд, в частта имаща характер на въззивно определение, с което е потвърдено определение на ВТОС от 07.12.2021 г. по т.д. №79/2020 , постановено по реда на чл.248 ГПК, за оставяне без уважение на молбата на К. за изменение на първоинстанционното решение-т.е намаляване на размера на присъдените в полза на ответника „ТРАНСПРЕС“ООД съдебни разноски пред първоинстанционния съд от 6000 лева-възнаграждание за процесуално представителство на последния в първоинстанционното производство . Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „ТРАНСПРЕС“ООД в писмено становище изразява мнение за неоснователност на ЧКЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена ев законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Правилно окръжният съд е присъдил в полза на ответното дружество договорения и заплатен адвокатски хонорар 5 000 лева без ДДС, при положение че предявеният срещу него иск е отхвърлен изцяло, въпрекиче последният надвишава нормативния минимум 1280 лева без ДДС, определен по реда на Наредба №1/2004г. по цената на предявения частичен иск от 25 100 лева. За неоснователно е счетено от АС възражението на частната жалбоподателка- ищца, че се дължи минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г., тъй като в случая е договорено и заплатено друго възнаграждение, което не е задължително да е съобразено с цената на частично предявения иск. Съгласно Закона за адвокатурата адвокатското възнаграждение се договоря предварително и се присъжда, ако е било заплатено. Поради това, според въззивния съд, обжалваното определение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде потвърдено. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. В конкретния случай, са поставени от страна на частния касатор въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да вземе в предвид и изложи съображения по всички доводи и твърдения на въззивника в ЧЖ и за критериите, по които съдът прави преценка за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, които са обусловили произнасянето на въззивния съд. Отговорите, които те са получили с обжалваното въззивно определение противоречат на задължителната практика на ВКС-т.19 на ТР 01/04.01.2001 г. по тълк. дело №1/2000 на ОСТК на ВКС по процесуалния въпрос и на задължителните постановки на ВКС в т.3 на ТР №6/2012 г. по тълк.дело №6/2012 относно критериите , от които съдът следва да се води при произнасяне по възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на размера на претендираното като разноски на страната адв. възнаграждение, поради което и следва да се допусне касационен контрол по ЧКЖ на ищцата. По правилността на обжалваното въззивно определение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: До изменението на НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, издадена от Висшия адвокатски съвет, в ДВ бр. бр.88 от 4 Ноември 2022г., с която редакция е формиран нов текст-ал.7 на чл.2, липсва основание размерът на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, да се изчислява по НМРАВ, на база цената на целия иск, а не само на тази на размера по частично предявения иск- в случая 25 100 лева. Следователно размерът на минимума на дължимото възнаграждение , съгласно чл. 7 от НМРАВ, в приложимата й редакция към времето на извършването на съответните процесуални действия до даване ход на устните състезания във въззивната инстанция / 04.05.2022 г./ възлиза на 1280 лева без ДДС/ 1536 лева с ДДС/. Следва да се отчита, обаче, действителната фактическа и правна сложност на спора: последният е с правно основание чл. 125 ал.3 ТЗ има за предмет дължимостта и размера на парична равностойност на дружествен дял в ООД и обезщетение за забавено плащане на същото, което се предпоставя от изследване на цялото имущество на дружеството към меродавния момент, на база междинен счетоводен баланс и движението на активи и пасиви по съответните счетоводни документи: ГФО, годишен счетоводен баланс и прочие, което се е осъществявало със заключения на счетоводни експертизи. При това положение и отчитайки, от една страна реалната цена на частичния иск- 25 100 лева, като база за изчисление на мин.възнаграждение по НМРАВ, а от друга- средната степен на фактическа и правна сложност на конкретния спор , настоящият състав прилагайки разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК , настоящият състав намира, че следва да се редуцира прекомерното спрямо цената на иска възнаграждение от 5000 лева без ДДС до 2000 лева, без ДДС или 2400 лева-с начислен ДДС. С оглед изхода по спора не следва да се обсъжда ЧКЖ частта, с която е отказано спиране на производството по делото, поради отправено преюдициално запитване по друго дело по въпроса, дали при намаляване на разноски за адвокат на една от страните съдилищата на страните -членки на ЕС са обвързани от тарифа за минималния размер на адв.възнаграждения, приета от организация на адвокатите, в която те членуват задължително по закон и наличие на висящо производство по въпроса по дело С-438/22 на СЕС. Отделен е въпросът и че произнасянето на АС в тази част не подлежи на обжалване, тъй като не попада в обсега чл.274 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение на основание изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №124/25.08.2022 г. по в.т.д. №34/2022 на Великотърновски апелативен съд, в частта имаща характер на въззивно определение, с което е потвърдено определение на ВТОС от 07.12.2021 г. по т.д. №79/20, постановено по реда на чл.248 ГПК, за оставяне без уважение на молбата на К. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл.78 ал.5 ГПК. ОТМЕНЯ Решение №124/25.08.2022 г. по в.т.д. №34/2022 на Великотърновски апелативен съд, в частта имаща характер на въззивно определение, с което е потвърдено определение на ВТОС от 07.12.2021 г. по т.д. №79/2020, постановено по реда на чл.248 ГПК, за оставяне без уважение на молбата на Б. З. К. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл.78 ал.5 ГПК. ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК първоинстанционното решение по т.д. №79/2020 на ОС-Велико Търново В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като ОСЪЖДА Б. З. К. [ЕГН] да заплати на „ТРАНСПРЕС“ООД-В.Търново сумата от 2000 лева, без ДДС или 2400 лева-с начислен ДДС -възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство, вместо неправилно присъдената на това основание с решението и прекомерна по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК сума от 6000 лева/с ДДС/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.