4 Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 08.07.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 625 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. М., представлявана от адв. В., срещу решение № 2899 от 10.12.2018г. по гр.д. № 3821/2018г. на САС, 12 състав, с което е прогласена нищожността на решение № 3045 от 15.05.2018г. по гр.д. № 10257/2017г. на СГС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на СГС. Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като противоречи на закона и на постоянната практика на ВКС. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че първоинстанционното решение е абсолютно неразбираемо и съществуващите пороци не могат да се преодолеят по реда на тълкуването или поправка на явна фактическа грешка. Твърди, че волята на съда е ясно изразена в решението по делото и същата е в смисъл, че ответникът следва да заплати допълнително сумата 400 000 лева като обезщетение на ищцата за обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания. Счита, че решението на първоинстанционния съд не страда от нито един от пороците на нищожните решения – съдът се е произнесъл в кръга на своята компетентност, решението е постановено от надлежен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, волята на съда е обективирана ясно и разбираемо и е ясна и разбираема за страните в процеса, доколкото не е обжалвана валидността на решението. Твърди, че в решението на първоинстанционния съд се съдържа размерът на предявения иск от 488 000 лева, противно на приетото от въззивния съд. Сочи, че липсата на мотиви на първоинстанционното решение е нарушение на изискването за мотивиране на съдебния акт и може да доведе до неправилност на решението, но не води автоматично до нищожност, неразбираемост и невъзможност смисълът на решението да бъде изведено чрез тълкуване. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е абсолютно неразбираемо и съществуващите пороци не могат да се преодолеят по реда на тълкуването или поправката на очевидна фактическа грешка. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. С определение № 711 от 12.12.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „Нищожно ли е съдебно решение, което не съдържа пълни мотиви по правнорелевантните факти?“. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е посочил, че производството по делото е било образувано по иск, предявен от А. М. срещу Гаранционен фонд, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са вследствие на ПТП, причинено на 22.07.2015г. Наведени са били твърдения, че по преценка на пострадалата справедливият размер на обезщетение, който й се следва за получените тежки увреждания, е 400 000 лева, от която сума следва да се приспадне полученото от ответника извънсъдебно плащане на обезщетение от 112 000 лева, т.е. е бил предявен иск за заплащане на допълнително обезщетение от 288 000 лева. Посочил е още, че в решението на първоинстанционния съд липсват мотиви, от които да е видно следното: какъв е размерът на предявения иск; какъв е следващият се размер на обезщетение за неимуществени вреди, от който да се приспадне платената извънсъдебно сума от 112 000 лева; какъв е обемът на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, с който следва да се редуцира определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд е приел още, че в мотивите на първоинстанционното решение на стр.1 е посочено, че предявеният иск е основателен за 400 000 лева, която сума е била присъдена с решението, а за разликата /неясно каква/, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен като неоснователен. По тези съображения е достигнал до извод, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като е абсолютно неразбираемо и съществуващият порок не може да се отстрани по реда на тълкуването или поправка на ЯФГ. По поставения процесуалноравен въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решение № 355 от 03.10.2012г. по гр.д. № 35/2012г. на ВКС, I г.о., решение № 363 от 21.10.2015г. по гр.д. № 3154/2015г. на ВКС, IV г.о., решение № 248 от 11.06.2012г.по гр.д. № 572/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 139 от 25.08.2015г. по гр.д. № 1493/2015г. на ВКС, I г.о. Съгласно тази практика нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Такова е решение, при което волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Същевременно, решение, постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е нищожно, а е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и дали този порок е довел до неправилност на съдебното решение или не, следва да се установи от въззивния съд като втора инстанция по същество на спора. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление. Настоящият състав напълно споделя така формирана по поставения въпрос практика. По основателността на жалбата: С оглед отговора на процесуалноправния въпрос обжалваното решение е неправилно. В решението си първоинстанционният съд е посочил, че са предявени против ГФ искове с правно основание чл.288 КЗ /отм./ за сумите 488 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 9 311 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху първата сума, считано от 11.07.2017г. Изложил е съображения, че от събрания доказателствен материал се установяват обстоятелствата, относими към фактическия и правен състав на иска по чл.288 КЗ /отм./, а отделно от това, ответникът вече е изплатил извънсъдебно на ищцата обезщетение в размер на 112 000 лева, което следва да се окачестви като признаване на първия иск по основание. Първоинстанционният съд е приел, че искът за неимуществени вреди е основателен до размера на сумата 400 000 лева с оглед конкретните доказателства досежно претърпените неимуществени вреди. Посочил е, че взема предвид изплатеното извънсъдебно обезщетение и съобразява наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради управление на МПС с превишена скорост и без поставен предпазен колан. Приел е, че установеното съпричиняване не може да обоснове редуциране на процесното обезщетение до размер на сума, по-малка от посочената от него /400 000 лева/. Приел е, че искът за имуществени вреди е основателен изцяло. Предвид съдържанието на първоинстанционното решение и с оглед формираната постоянна практика следва да се приеме, че същото не е нищожно поради абсолютна неразбираемост на волята на съда. От мотивите на решението се установява какъв е разгледаният иск по предмет и цена и до какъв размер съдът го е счел за основателен, което е отразено и в диспозитива на решението. Липсата на изложени подробни мотиви относно пълния размер на обезщетението, което първоинстанционния съд е преценил като справедливо съобразно разпоредбата чл.52 ЗЗД, и относно размера на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване от страна на пострадалата ищца, не води до нищожност на решението, а представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Поради това изводът на въззивния съд за нищожност на обжалваното пред него първоинстанционно решение е неправилен. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция с оглед изхода на спора. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2899 от 10.12.2018г. по гр.д. № 3821/2018г. на САС, 12 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: