Ключови фрази
Делба * съсобственост * съпружеска имуществена общност * придобиване по време на брака * принос


Р Е Ш Е Н И Е

№ 43
гр. София, 05.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 802/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – 293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 1240 от 20.06.12г., постановено по в.гр.д.№ 1059/12г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Ч. А. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с навадените от касатора основания, намира следното:
С посоченото решение окръжният съд е потвърдил решение № 5440 от 30.12.11г.(във въззивното решение погрешно е посочена дата 30.12.12г.) по гр.д.№ 18208/10г. на Варненския районен съд, ХХV с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба между Ч. А. М. и М. В. Д. на ателие № 3, находящо се в [населено място], [улица], със застроена площ от 22, 40 кв.м., ведно с избено помещение № 16, както и 6,9654% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 3 кв.м. ид.части от УПИ-12,13, в кв.183 по плана на 11 подрайон на [населено място] с площ от 195 кв.м. при равни квоти (в останалата му част, относно допусната делба на друг недвижим имот въззивното решение не е допуснато до касационно разглеждане и е влязло в сила).
По делото е установено, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 1996г., е прекратен с развод през 2010 г., като същите са във фактическа раздяла от 2004г., от когато бракът им е съществувал формално (през 2003г. ищецът е заминал да живее и работи в чужбина). С нот.акт № 17/07г. ответницата М. М. е закупила правото на строеж за процесното ателие (с незавършено тогава строителство до груб строеж) за сумата 17100, 70 лв., която е била изплатена в брой от купувача.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата на посочения имот е допусната между страните при равни квоти, въззивният съд е приел, че той е придобит изцяло в режим на съпружеска имуществена общност, респ. че презумпцията по чл.19, ал.3 СК от 1985г./отм./ не е оборена. Направеното от ответницата правоизключващо съсобствеността възражение, че имотът е изцяло нейна лична собственост, тъй като е придобит след окончателната фактическа раздяла на страните и с нейни лични средства, е прието за неоснователно по съображения, че по делото не е доказано изпращаните от нейната майка различни суми да са й били дарени и че са послужили за заплащане на имота.
Решението е допуснато до касационен контрол с определение № 622 от 07.12.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво решаване на въпроса общ ли е имот, формално придобит по време на брака, но в периода на трайна фактическа раздяла, която е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните.
Във връзка с отговора на поставения от касатора правен въпрос, настоящият състав на ВКС приема, че недвижим имот, придобит от единия от съпрузите по време на трайна фактическа раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност.
За да се приеме, че една вещ или вещно право не е общо притежание на съпрузите е необходимо да се установи или че тя е придобита преди или след прекратяването на брака или че липсва принос от единия съпруг при нейното придобиване. Придобитото по време на брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската имуществена общност и когато то е придобито по време на настъпила трайна и окончателна фактическа раздяла между съпрузите, изключила всякакви икономически и духовни връзки между тях, тъй като в този случай бракът съществува формално и имуществото не е придобито в резултат на съвместните им усилия. В този смисъл са и дадените още с ТР № 35/71г. на ОСГК на ВС разяснения, както и по-новата практика на ВКС, която настоящият състав намира за правилна.
Предвид изложеното по-горе във връзка с отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е приел, че ателието е придобито изцяло в режим на съпружеска имуществена общност и че понастоящем правата на страните върху него са равни. Предвид установените по делото факти, а именно, че от 2004 г. страните не живеят заедно и от тогава не поддържат никакви икономически отношения, се налага изводът, че придобитият от касаторката имот е нейна лична собственост, независимо от обстоятелството, че закупуването на правото на строеж и изграждането на сградата, в която същият се намира, е станало преди прекратяването на брака. След като ателието е придобито на нейно име по време на настъпилата няколко години преди това окончателна фактическа раздяла и по делото не е установено бившият й съпруг да има някакъв принос при неговото придобиване, презумпцията по 21,ал.3 СК следва да се счита за оборена и съпружеска имуществена общност по силата на чл.21, ал.1 СК не би могла да възникне, независимо от обстоятелството дали придобиването на имота е станало с дарени от майката на касаторката средства или с други нейни средства /бракът между страните е прекратен на 13.07.10г. и съгласно §4, ал.1 ПЗР на СК от 2009г. правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове/. В тази връзка следва да се отбележи, че правото на собственост върху имота е придобито с изграждането на сградата в груб строеж и вложените впоследствие средства за довършителни работи нямат никакво отношение към принадлежността на това право.
С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал.1 и 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск за делба на имота /ателие/ следва де се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на касаторката сторените от нея в настоящото производство разноски в размер на 55 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.


Р Е Ш И :


О т м е н я въззивно решение № 1240 от 20.06.12г., постановено по в.гр.д.№ 1059/12г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5440 от 30.12.11г. по гр.д.№ 18208/10г. на Варненския районен съд, ХХV с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба между Ч. А. М. и М. В. Д. на ателие № 3, находящо се в [населено място], [улица], със застроена площ от 22, 40 кв.м., ведно с избено помещение № 16, както и 6,9654% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 3 кв.м. ид.части от УПИ-12,13, в кв.183 по плана на 11 подрайон на [населено място] с площ от 195 кв.м. при равни квоти и вместо него постановява:
О т х в ъ р л я предявения от Ч. А. М. против М. В. Д. иск за делба на ателие № 3, находящо се в [населено място], [улица], със застроена площ от 22, 40 кв.м., ведно с избено помещение № 16, както и 6,9654% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 3 кв.м. ид.части от УПИ-12,13, в кв.183 по плана на 11 подрайон на [населено място] с площ от 195 кв.м. като неоснователен.
О с ъ ж д а Ч. А. М. да заплати на М. В. Д. сумата 55 лв./петдесет и пет лева/ разноски.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: