О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 31 гр.София, 25.01.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 774 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД против решение № 12340/18.11.2020г. по в.гр.д. № 1041/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 15.11.2020 г. по т.д. № 9604/2018г. като краен резултат е осъдено ”ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на И. Д. М. разликата над 31 250лв. до 56 250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.11.2017г. до окончателното изплащане на същата сума и в частта на разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответницата по касацията И. Д. М. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд предвид частичното влизане в сила на решението на СГС в осъдителните му части, е приел, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – материалната легитимация на ответника, произтичаща от наличието на валиден застрахователен договор за увреждащото ППС, както и всички други материалноправни предпоставки на деликтната отговорност – противоправно поведение на водача, причинната връзка между него и настъпилите вреди –телесните увреждания на ищцата. Като спорни са били преценени въпросите за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед на критериите по чл.52 ЗЗД и за наличието или не на принос на пострадалия като основание за намаляване отговорността на застрахователя, респ. неговото стойностно изражение спрямо вината на делинквента. САС се е позовал на заключенията на изслушаните пред първата инстанция медицинска експертиза и психологичната експертиза. Обсъдил е установените от същите факти, че пострадалата жена /на 41години/ вследствие на пътния инцидент е получила счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост, счупване на дясна ключица, контузия на гръден кош III и IV –то ребра в дясно и повърхностни контузии с охлузвания по тялото. Фрактурата на горната част на раменната кост и на дясната ключица са довели до затруднения в ежедневието и необходимост от чужди грижи за период от 6-7 месеца, а за период от година и три месеца /449 дни/ ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. Счупването на ребрата временно са причинили болки и страдания. Отчетено е обстоятелството, че по спешност е било проведено болнично и оперативно лечение на 28.05.2017г. – открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация с плаки и заключващи винтове; консервативно лечение с ортеза на счупената ключица и превръзки на охлузните рани, както и повторна операция през 2018г. с остеопластика и наместване на вътрешната фиксация, заради разпад на остеосинтезата вследствие на псевдоартроза с вземане шпан от лявото хълбочно крило. Като период на интензивни болки и страдания е бил констатиран времеви интервал от 15-20 дни към момента на травмата и следващите постоперативния период. Обсъдени са били трайните остатъчни последици- леката деформация в областта на дясна ключица, белези от пекторалния достъп и достъпа до хълбочното крило, както и ограниченията в отвеждането на лява раменна става. САС се е позовал и на обясненията в съдебно засадение на вещото лице, че пълният възстановителен период при ищцата всъщност е по-продължителен около 18 месеца, тъй като има повторна операция година след първата през 2018г и поне половин година след това е продължило лечението на остеопластиката, както и че към момента на прегледа през м.юни 2019г не е било констатирано пълно възстановяване, поради липсата на добра функционална възможност за повдигане на ръката над 90 градуса. При този тип фрактури /четири фрагментни/ според вещото е почти изключено възстановяване на отвеждането до 100 %. Съответно въззивната инстанция е кредитирала заключението на психологичната експертиза за установено влошаване на психическия статус на пострадалата жена - силен емоционален стрес и развита в последствие адаптационна реакция в отговор на травматичното събитие с прояви на безсъние, напрежение, тревожност първите седмици след инцидента, преминала в хиподепресивно състояние поради постоянните болки, усложненото здравословно състояние, чувство на непълноценност за себе си и семейството, изразяващо се напрежение, пристъпи на сърцебиене и задушаване, слабост и апатия. Т.е. повече от две години след инцидента пострадалата не е възстановила нормалния си психичен статус- продължава да изпитва неудобства и ограничения и чувство на неудовлетвореност от живота си. САС е намерил, че застрахователят не е оспорил в срок констатациите на СПЕ, като е посочил, че в заключението по същата експертиза детайлно и обстойно е било проследено състоянието на ищцата, включително е констатиран прием на успокоителни лекарства – деанксид по предписание на лекар. За индивидуално търпените болки и неудобства съдът се е позовал и на показанията на разпитаните свидетели. Обсъдените доказателства във връзка с установените по вид и характер травми и всички съпътстващи ги обективни и субективни последици, са наложили извод, че първоинстанционният съд е съобразил в достатъчна степен конкретните обстоятелства от значение за приложението на чл.52 ЗЗД и размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в посочения и от СГС - 65 000лв. По отношение приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивната инстанция е преценила отговорите на вещите лица, че разположенията на уврежданията в различни посоки позволяват да се приеме, че тялото се е движело свободно при преобръщане на автомобила, а от там и че ищцата е била без предпазен колан. Подробно се е спряла на разпита в съдебно заседание на експертите и дадените разяснения от какъв вид е коланът в процесния автомобил – двуточков /самолетен тип/, който тип колани предпазват таза и оставят някаква подвижност в горната част на тялотор както и изводът им, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан, той не би допуснал тялото да се придвижи от единия до другия край на автомобила и да получи същите по тежест увреждания. Съдът е кредитирал този извод предвид обосновката му със скоростта в момента на падане около 30км/ч, която не е толкова висока, движението на автомобила– въртеливо без фиксиран, концентриран удар и описаните сравнително леки странични деформации при преобръщането около 5-10 см по таван и капаци. САС е приел, че между правонарушението, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан /чл.137а ЗДвП/ и увеличения обем на вредите е налице пряка причинна връзка. Необоснован, обаче според САС, е бил изводът на СГС по отношение на възприетия в стойностно изражение принос от 30%. Въззивният съд е приел, че съпоставката между поведението на виновния водач и това на пътуващия в автомобила пътник категорично е несъизмерим, като се има предвид допуснатите нарушения на правилата за движение, обсъдени в експертизата /управление с несъобразена с конкретните атмосферни условия скорост на движение/. Счел е, че нарушенията на водача значително превишават по тежест тези на пострадалия пътник, а от друга страна допуснатото нарушение на пострадалия не се явява решаващо за предотвратяване на вредите въобще, а само в причинна връзка с увеличаване тежестта на техните последици. Според изводите на комплексната експертиза при поставен предпазен колан травмите не биха били избегнати, а само смекчени по тежест. Поради което е определил принос на пострадалата в размер на 10% спрямо основния такъв на делинквента. В заключение след прилагане на посочения процент и приспадане на заплатеното извънсъдебно от застрахователя обезщетение искът е бил уважен за общо сумата от 56 250лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира правни въпроси относно: 1/задължението на въззивния съд да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани релевантни доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл.236, ал.2 вр. чл.235, ал.2 и 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми и 2/следва ли да се отчете 50% съпричиняването на вредите от страна на загиналата /в настоящия случай касаторът не е съобразил, че ищцата е само пострадала, не и загинала/ при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение е изрично направено в отговора на исковата молба, събрани са доказателства във връзка с това, в резултат на което е безспорно доказано по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – непоставяне на обезопасителен колан от страна на пострадалия, което нарушение пряко и непосредствено е довело до смъртта му? По двата въпроса кассаторът се позовава на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Въвежда се и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че така поставени въпосите в своята цялост касаят проблема за задължението на въззивния съд да обсъди оплакванията и доводите, респ. доказателствата за тях по въззивната жалба и отговора във връзка с твърденията по исковата молба и отговора на същата. В този контекст те не изъплняват изискванията към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посочените от касатора множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : по т.д № 3638/2014г. на ВКС, I т.о.; по гр.д.№ 5488/2013г. на ВКС, IV г.о. и мн. други последователно се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В случая, въззивният съд е изложил собствени мотиви, като е подложил на самостоятелна преценка доказателствата, които е счел за относими за спора и е обсъдил оплакванията във въззивните жалби в контекста на критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и поведението на участниците в ПТП. Мотивите са ясни и не сочат за грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда. Съдът не е игнорирал оплакванията относно изводите на вещите лица, причинната връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат. Определянето на принос на ищцата в размер на 10% и обосноваването на това заключение е извършено от САС именно с оглед доводите и по двете въззивни жалби за неправилност на посочения от СГС принос в размер на 30%. Твърдението на касатора за неточно възприемане от съда на фактическата обстановка, както и несъгласието с правните изводи, по своята същност представляват оплаквания за необоснованост на въззивното решение, което не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Изложените от касатора доводи във връзка с чл.280, ал.2 , пр.3 ГПК не обосновават случаи на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Наведените възражения се свеждат до оплаквания, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и предполагащи извършване на проверка по същество на касационната жалба – обсъждане на заключения на вещи лица, преценка на процесуални действия на страните и съда и пр., която дейност изключва „очевидността“ на твърдяната форма на неправилност. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12340/18.11.2020г. по в.гр.д. № 1041/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 15.11.2020 г. по т.д. № 9604/2018г. като краен резултат”ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на И. Д. М. разликата над 31 250лв. до 56 250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.11.2017г. до окончателното изплащане на същата сума и в частта на разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: