Р Е Ш Е Н И Е № 52 Гр. София, 25 март 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Т.КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1592/15 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на служебно назначеният защитник на подсъдимия Г. Т. Ц., адв. П. С., срещу решение № 252 на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 2 въззивен състав, постановено на 20.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 212/2015 г. В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Развита е тезата за недоказаност на обвинението и за неправилна оценка на показанията на пострадалия свидетел, които са приети за обективни, независимо от данните за алкохолната му повлияност към извършването на деянието. Оспорва се процесуалната годност на изготвените по делото експертизи, за които се сочи, че са изпълнени и приети в нарушение на законовите изисквания. Акцентира се на липсата на постановление за назначаване на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, с оглед наличието на съответно постановление на органа на досъдебното производство само досежно експертизата по метода на ДНК профилиране. Сочи се, че номерацията на изследваните обекти в експертните заключения е отразена неправилно, което препятства идентификацията на веществените доказателства, предмет на заключението. Оспорва се и идентичността на намерения и иззет от дома на подсъдимия нож с този, който е бил обект на заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, като се счита, че са изследвани различни обекти. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по обвинението, по което е предаден на съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия, адв. С., поддържа изцяло жалбата по изложените в нея писмени доводи и с направеното искане за отмяна на решението и оправдаване на подзащитния му. Подсъдимият Ц. не се явява в съдебно заседание и не изразява лична позиция по жалбата. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В. Г. Е., адв. Е. Н. / служебно назначен/ намира жалбата на защитата за напълно неоснователна и счита, че следва да се остави без уважение, като се потвърди въззивното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че касационната жалба на служебният защитник на подсъдимия е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли, като се потвърди решението на въззивната инстанция. Намира, че от събраните доказателства по категоричен начин се установява съставомерността на деянието, което е останало в стадия на опита по независещи от деца причини и поради бързо оказаната медицинска помощ. Вещественото доказателство, нож, с което е извършено деянието счита, че е безспорно индивидуализирано, като при изследването му не са допуснати нарушения от експертите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 1 от 14.01.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 91/2014 г. по описа на Видински окръжен съд, подсъдимият Г. Т. Ц. е признат за виновен относно това, че на 14.02.2013 г., около 20.00 часа в [населено място], в[жк], в близост до дом № ..., на [улица]направил опит умишлено да умъртви В. Г. Е., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66 ал.1 от НК, с четири годишен изпитателен срок. Със същата присъда, подсъдимият Ц. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец В. Г. Е., обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на 1500 лв., като гражданският иск е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лв. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на осн. чл.189 , ал.3 от НПК е осъдил подсъдимият да заплати направените разноски в полза на държавното обвинение. С въззивно решение № 252 от 20.07.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 212/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 въззивен състав присъдата на Окръжен съд-Видин, № 1 от 14.01.2015 г. е била изменена в частта относно наказанието, като е увеличен размера на изпитателния срок, с който е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, от четири на пет години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирано за това лице, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се прецени като неоснователна. Не се констатира контролираните инстанции да са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на гласните и писмени доказателства, както и на доказателствените средства, посредством които същите са приобщени. Въззивният съд е реализирал оценъчната си дейност при стриктно спазване на изискванията на чл.13, ал.2 и чл.14 от НПК, като не е налице нарушение при формиране на изводите относно доказателствената стойност и тежест на приетите за релевантни доказателства. Следва да се посочи, че оплакването за неправилна преценка на показанията на пострадалия свидетел Е. пред касационната инстанция е допустимо да бъде проверявано само за наличие на процесуален порок, а не и съобразно правилността на тяхното съдържание, което е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд и при законосъобразното му формиране, не е предмет на касационен контрол по същество. Показанията на пострадалия свидетел са оценявани от въззивната инстанция чрез проверка относно вътрешната им устойчивост и посредством съпоставка с останалите доказателства в насока кореспонденцията им с тях. Оценката е направена при отчитане на качеството на лицето като пострадал от деянието, който е конституиран и като страна в процеса и заинтересоваността му в тази връзка от изхода на делото, при което депозираното от него е подложено на детайлен и прецизен анализ. Независимо от посочената характеристика на доказателствен източник, свързан с процесното деяние, депозираните от свидетеля Е. показания са били кредитирани от въззивния съд, поради пълната им кореспонденция с останалите доказателства относно авторството на деянието и съпосочността им с тях. Алкохолната повлияност на пострадалия не препятства възможността депозираното от него да бъде ценено като годно доказателство, при положение, че са налице достатъчно други доказателства в негова подкрепа. Същественото при оценката за достоверността на показанията на пострадалия свидетел е пълната кореспонденция между заключението на съдебномедицинската експертиза за механизма на причиняване на телесното увреждане / посока и сила на удара, дължина на раневия канал, местонахождение на нараняването / и съобщеното от пострадалия за конкретните действия на подсъдимия при нанасянето на удара спрямо него. Изводът за обективност на показанията на свидетеля Е. е изграден и на базата на взаимната връзка и съответствие между показанията му в частта за нанесен от подсъдимият на процесната дата удар в областта на гърдите, докато е минавал пред къщата му и показанията на свидетеля Н. Н., който заедно със своя баща, свидетелят К. / заличен поради тежко заболяване / са установили пострадалия паднал пред дома им в безсъзнание и с нараняване в гръдната област и на съобщеното от него след оказаната първа помощ, че нараняването е причинено от подсъдимия. В същата насока са отчетени и данните от медицинската експертиза за вида на използваното оръдие, предмет с остър режещ ръб, най-вероятно нож и от протокола за оглед на дома на подсъдимия, при който е иззет нож със следи от кръвта на Е. по металната му част, последното установено от заключенията на съдебномедицинската експертиза и тази на ДНК профилиране, както и на допълнителното съдебно медицинско заключение на веществени доказателства, включващо комплексно изследване на дрехите, с които е бил облечен пострадалия за съответствието между следите по тях и процесният нож като средство, с което са реализирани. Съдът е отчел, че пияното състояние на пострадалия и обстоятелството, че е бил с връхна дреха са му попречили да възприеме с какво оръдие е нанесен удара и тежестта на нараняването, но не е повлияло върху способността му да възприеме и впоследствие с точност да възпроизведе обстоятелствата по извършеното от подсъдимия нападение и причината за това. В тази им част показанията на пострадалия са подробни и детайлни, като относно причината за агресивното поведение на подсъдимия кореспондират с данните за интимни отношения между неговата дъщеря и пострадалия, които той не одобрявал. Депозираното от пострадалия на досъдебното производство е приобщено към материалите по делото при наличието на процесуалните предпоставки на чл.281, ал.4, вр. ал.1 , т.1 от НПК, като не се констатират допуснати нарушения относно правилността на преценката за приложимото правно основание. Неоснователен е довода за процесуална негодност на експертните заключения, изследвали оръдието на престъплението, които са установили наличие на следи от кръв по металната му част и факта, че произхожда от пострадалото лице. Възражението е било направено пред въззивната инстанция, която го е отхвърлила с убедителни аргументи, основани на прецизен анализ на експертната дейност на назначените по делото вещи лица. Изследването с помощта на специални знания на веществените доказателства, иззети от дома на подсъдимия, е назначено от водещият разследването с постановление от 18.02.2012 г. Като задачи на експертното изследване изрично са поставени установяване наличие на следи от кръв и ДНК материал върху изследваните обекти / 4 броя ножове, иззети с протокол за оглед /, респективно установяване на кръвно груповата принадлежност на кръвта и съответствието и с тази на пострадалия и неговия ДНК профил. Контролираната инстанция е изяснила в атакуваното решение, че задачите на експертизата са изисквали изготвяне на два вида експертни изследвания, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства с предмет - изследване на веществените доказателства за наличие на следи от кръв по тях и последваща експертиза по метода на ДНК профилиране за установяване на профила на наличната кръв по единия от ножовете. Възражението, че в постановлението за назначаване е визирана само ДНК експертиза, с което се опорочава годността на предхождащото съдебномедицинско изследване на веществени доказателства е напълно неоснователно, поради изрично формулираната в постановлението задача за изследване на веществените доказателства за следи от кръв, което изисква конкретен тип заключение, както и предвид обстоятелството, че вида и характера на експертното изследване се определят от неговите задачи, а не от наименованието, посочено от съответният орган, който назначава изследването. От компетентността на органа е да определи задачите, чиито отговори изискват специални знания и да назначи експертите, които ги притежават, които, от своя страна при изготвянето на заключението са длъжни да го наименоват като тип експертиза. Въззивната инстанция е отговорила подробно на възражението за неправилна номерация на изследваните в експертизите обекти. Ясно е посочено, че след първоначалното изследване на четири броя веществени доказателства, ножове / подробно индивидуализирани в експертизата /, наличие на следи от кръв са установени само по един от тях. С цел последващо ДНК изследване на профила на кръвта / за което не са били компетентни /, експертите, изготвили първата експертиза са преустановили изследването и са предоставили вещественото доказателство за ДНК анализ на останалата част от кръвта, който е бил извършен с втората експертиза. ДНК експертизата е изследвала само обекта със следи от кръв, като независимо от факта, че в първата експертиза той е бил под номер №4, в ДНК експертизата е с №1, поради липса на други обекти за изследване. Обстоятелството, че предмет на заключенията е едно и също веществено доказателство, нож и идентичността му с иззетия от дома на подсъдимия и описан в протокола за оглед като веществено доказателство № 4 е установено чрез детайлна съпоставка на доказателствените източници за описанието на ножа, което в различните експертизи съдържа различни детайли, в зависимост от вида на изследването. Не почива на обективен прочит на доказателствата и възражението на защитата, че се касае за различни ножове, за които липсва идентичност на описанието. В протокола за оглед иззетият нож, веществено доказателство № 4 , е описан като „сгъваем нож с извита във външния си край ръкохватка, тъмно кафява с дължина 12 см“ , като дължината на острието не е описана, но е отразено, че върху тъпата страна на режещата част се наблюдават тъмно червени на цвят петна. В заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства същият нож, индивидуализиран като обект № 4, е описан като „нож с дължина острието 9-10 см“ / т.е. липсва точен размер на режещата му част/ , което е обяснимо с оглед предмета на експертизата, който е изследване на веществените доказателства за наличие на следи от кръв. Точен размер на изследвания нож е отразен само в допълнителната съдебномедицинска експертиза, назначена от окръжния съд, съобразно предмета на заключението – оглед на веществени доказателства, включително и точното им измерване, с цел съпоставка между размерите на прорезите върху дрехите на пострадалия и острието на ножа, обект на заключението. С оглед изложеното, извода на контролираната въззивна инстанция за наличие на следи от кръв с произход от пострадалия Е. върху иззетия от дома на подсъдимия нож е основан на обективен прочит на доказателствените източници и доказателствата по делото и на изготвените експертизи, при оценката на които не са допуснати нарушения в процесуален план. По тези съображения не се установи да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за съществено нарушение на процесуалните правила от контролираната въззивна инстанция и жалбата в тази и част е неоснователна. Въз основа на вярно установените факти съдилищата са направили правилен извод за обективната и субективна съставомерност на деянието по смисъла на чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. В жалбата същата се оспорва само в контекста на невярно съдържание на релевантните факти, за които се установи, че в съдебните актове на контролираните инстанции са възприети въз основа на правилно формирано и в съответствие с процесуалния закон вътрешно убеждение, поради което не могат да бъдат преразглеждани от касационната инстанция. Поведението на подсъдимия по нанасяне на силен удар с нож в областта на гърдите на пострадалия в ляво, резултирало в прободно порезно нараняване, проникващо в гръдната кухина, при което смъртният изход е бил предотвратен единствено поради извършената своевременна спешна оперативна интервенция, го определя като довършен опит към умишлено убийство. Характеристиката на обективните действия на дееца определят и субективното му отношение към деянието и наличието на пряк умисъл за умъртвяване на Е.. С оглед изложеното материалният закон е приложен правилно и касационното основание по чл.348, ал.1 , т.1 от НПК не е налице. Предвид направеното в жалбата искане за пълно оправдаване на подсъдимия, следва да се разгледа и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието. Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като същото е определено със седем години под законовия специален минимум, предвиден в разпоредбата на чл.115 от НК. Доколкото се касае за опит, за определяне на наказание под минимума, приложимият законов текст е разпоредбата на чл.58 б.“а“ от НК, която е особена разпоредба за определяне на наказанието и изисква различни основания за прилагането и, като само препраща към тази на чл.55 от НК относно редукцията на наказанието / прилагането и не изисква наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства и е приложима както за недовършен, така и за довършен опит/, но с оглед аналогичният краен резултат за размера на наказанието, нарушението не е съществено. Наказанието лишаване от свобода е определено изключително в полза на дееца, поради което не са налице основания за допълнителното му редуциране по размер, с което би се допуснало несъответствие с целите на наказанието по чл.36 от НК. Изпитателният срок, който въззивният съд, в съответствие с искането в протеста, е увеличил до законовия максимум, е правилно отмерен и необходим за преоценка на поведението на дееца, както и съответен на степента на обществена опасност на деянието, която предвид, че се касае за довършен опит е относително завишена. С оглед изложеното, не е налице и явна несправедливост на определеното наказание, което определя неоснователността на касационната жалба и оставянето и без уважение, като се остави в сила решението на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 252 от 20.07.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 212/2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 2 състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: