Р Е Ш Е Н И Е № 494 София, 05.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....двадесет и девети октомври.... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря….КРИСТИНА ПАВЛОВА...............…и на прокурора....ПЕТЯ МАРИНОВА.............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 456 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдените Б. П. Б., М. А. К. и Б. А. Л. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 305/2010 г. на П. окръжен съд. Сочи се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания- касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Прави се искане за отмяна на решение № 132/18.06.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание осъдените и техният защитник поддържат искането, като молят да бъдат оправдани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на гражданския ищец Д. “А.” гр. В. изразяват становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила решение установи следното: С решението е потвърдена изцяло присъда № 15/ 04.03.2010 г. по нохд № 452/09 г. на В. районен съд, с която подсъдимите са признати за виновни в това, че в местността “Долене”, в района на Д. “А.”, за периода от 01.06.2008 г. до 25.09.2008 г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си- Б. като подбудител и помагач, а К. и Л. като извършители- без редовно писмено позволително отсекли от горския фонд 53 бр. широколистни дървета с обща кубатура 50.94 куб.м. на стойност 2159.96 лв. На основание чл.235 ал.1 вр. чл.26 вр. чл.20 ал.3 и 4 НК подс. Б. е осъден на десет месеца лишаване от свобода при “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на три хиляди лева. На осн.чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 12/03 г. на РС В.. За извършеното престъпление по чл.235 ал.1 вр. чл.26 вр. чл. 20 ал.2 от НК и при условията по чл.55 от НК, подсъдимите К. и Л. са осъдени на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в продължение на една година. Подсъдимите са оправдани по обвинението за разликата до 4555.56 лв. в стойността на дървения материал. Осъдени са да платят солидарно на Д. “А.” гр. В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2159.96 лв. Решението е влязло в сила от деня на постановяването му, 18.06.2010 г. и не е проверявано по касационен ред. Искането е процесуално допустимо и разгледано по същество е основателно. В него се акцентира на допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение, изразяващи се в непълно и необективно изследване на доказателствата, довели до неизясняване по несъмнен начин на правнорелевантните факти, а като резултат от това- до неправилно приложение на материалния закон. Защитата счита, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна и подсъдимите е следвало да бъдат оправдани. Върховният касационен съд приема оплакванията за основателни. Мотивите към въззивното решение не отговарят на изискванията на чл.339 от НПК. Въззивният съд е декларирал, че възприема за безспорно установени фактите по делото и е преписал мотивите към присъдата. Преразказал е съдържанието на гласните и писмени доказателствени средства, без да ги анализира в тяхната взаимовръзка и при обективното наличие на противоречия между тях не е посочил кои от тях кредитира и защо. В крайна сметка въззивният съд не е мотивирал въз основа на кои доказателствени средства приема за установени правно- релевантните факти- че в инкриминирания период са отсечени 53 бр. дървета, които се намирали в терени, част от държавния горския фонд. Липсва каквато и да било яснота за доказателствената пътека, на която стъпва първоинстанционния съд при установяване на периода на престъплението, декларативно възприет за изяснен и от окръжния съд. Съдържанието са свидетелските показания е преразказано, но не е анализирано и не е отчетено, че различните свидетели, както и самите подсъдимите сочат различни периоди, в които се е извършвала сеч на дървета. Така например св. П. сочи, че е получил сигнал за незаконна сеч през месец септември 2008 г. и е наредил да се направи проверка, св. Ч. също твърди, че немаркирани дървета са рязани през септември, св. К. говори за сеч първо през м. март, после в края на август, св. С.- също за месец септември. Подсъдимите посочват, че са рязали маркирани дървета от януари до май 2008 г., но не и през август и септември. От друга страна, окръжният съд се позовава на констативните протоколи и актовете за административно нарушение, в които се сочи 18.09.2008 г. като дата на извършване на нарушението- незаконната сеч, но не отчита показанията на участниците в проверката, че се констатирали прясно отсечени дървета. Въззивният съд е следвало да обсъди противоречията в доказателствата и да посочи въз основа на кои от тях приема 01.06.2008 г. за начало на продължаваното престъпление. Времевият момент на извършване на престъплението е елемент от фактическия му състав и във всички случаи следва да бъде установен по несъмнен и категоричен начин. Той има съществено значение не само за организирането на ефективната защита на подсъдимото лице, но и за правилното квалифициране на деянието / напр. дали не представлява опасен рецидив/, а както е в случая- за наличието или отсъствието на предпоставките за приложение на чл.68 ал.1 от НК. По аналогичен начин съдът не е посочил кои доказателства стоят в основата на извода му за броя на отсечените дървета и мястото, от където това е сторено. Прието е, че при проверката, наредена от директора на Д. “А.” и извършена от свидетелите С., М. и К. /вероятно съдът има предвид св. К., т.к К. не е участвал в проверката/ са констатирани отрязани и складирани 53 бр. дървета от елша, габър, бряст, върба и шестил, които са в обем от 50.94 куб.м., като по пъновете и по дървения материал липсвали горски марки. Като място на нарушението е отразена местността Долене, отдел 520б. В съставените актове на административно нарушение №№ 152594 и 152595 от 24.09.2008 г. обаче, на които съдът се позовава, са отразени като отсечени 56 бр. дървета с кубатура 74 куб.м.- без позволително и без КГМ. По делото са налице и други констативни протоколи, от които е видно, че са проверявани и други отдели и подотдели в местностите Долене, в с. Драгиново, в м. Д. Долене и са констатирани отсечени и нарязани дървета с различна от инкриминираната кубатура, за част от които имало разрешение, а за други не, като на част от тях имало неясни и нечетливи контролни марки. Съдът е описал съдържанието на тези протоколи, без да мотивира дали посочените писмени доказателства и кои точно имат значение за изясняване на предмета на престъплението и мястото на извършването му. Писмените доказателства не са съпоставени с показанията на свидетелите, извършили проверката на 24.09.2008 г., които сочат че е проверявано по поречието на р. Ч., като на единият бряг имало нарязани дървета, а на другия бряг само пънове. Ако това са инкриминираните дървета, то липсва яснота защо има разминаване между кубатурата на дървесината, отразена в констативните протоколи и възприетата с решението. В крайна сметка, основателно се възразява от защитата, че поради липса на задълбочен анализ на наличните по делото доказателства, няма яснота за начинът, по който съдът е приел за установен точно този предмет на престъпно посегателство. Неизяснен е и въпросът за мястото на престъплението и дали то попада в териториите от горския фонд. Съдът отново не е изложил убедителни аргументи, почиващи на доказателствата по делото, за извода, че сечта е извършена от горския фонд. Той е направен в пълно противоречие със заключението на лесотехническата експертиза, сочещо еднозначно, че “не може да се установи по безспорен начин мястото- отдела и подотдела, на който са били разположени немаркираните дървета”. П.т окръжен съд формално е отговорил на възражението на защитата, посочвайки, че последващите промени в лесоустройствения план на “въпросния отдел 520/1 и образуването на нови отдели сочат, че сечта е извършена в Д.”. Изводът е изцяло в сферата на предположенията, още повече, че в актовете е посочен отдел 520б, а не 520/1. Не са анализирани заповедите на министъра на земеделието за изключване от Д. на площ от 14.385 дка, голямата част от които се намира на територията на Д. “А.”, нито има отговор на възражението, че коритото на реките не влиза в определението за горски фонд, дадено в чл.2 ал.2 от ЗГ. Предвид на гореизложеното, касационната инстанция приема, че П.т окръжен съд е допуснал процесуални нарушения при формиране на изводите относно релевантните факти, които съществено са ограничи правото на искателите да разберат въз основа на кои доказателства са признати за виновни и осъдени. Това налага влязлото в сила решение да бъде отменено по реда на възобновяването и делото да се върне за ново разглеждане. Едва след изясняване по несъмнен начин на фактите, касационната инстанция би могла да се извърши проверка за правилното приложение на материалния закон, поради което няма да вземе отношение по възраженията по правото. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 305/2010 г. по описа на П. окръжен съд. ОТМЕНЯВА решение № 132/18.06.2010 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Незабавно да се изпрати копие от решението на отдел “Съдебен надзор”, сектор “Изпълнение на наказанията” при Върховната касационна прокуратура за сведение и предприемане на необходимите мерки за освобождаване на подсъдимия Б. П. Б. поради отмяна на въззивното решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: