О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
Гр. С., 01.08. 2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 18.05.2022 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 1823/2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – Стара З., чрез процесуален пълномощник, против решение № 307 от 21.05.2021 г. по в. т. д. № 265/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 260551/14.12.2020 г., постановено по т.д.№ 2378/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, 4 с-в, за осъждане на касатора да заплати на "Екарисаж- В." ЕООД на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 288 944, 87 лв. – стойност на извършени работи през периода: 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. по допълнително споразумение от 16.02.2017 г. към договор № 23/17.08.2016 г., по което са издадени фактури №№ 63777/01.02.2017 г., 64272/28.02.2017 г., 64289/01.03.2017 г., 64860/31.03.2017 г., 64873/03.04.2017 г., 65389/30.04.2017 г., 65411/02.05.2017 г., 66000/31.05.2017 г., 66023/01.06.2017 г., 66644/30.06.2017 г., 66668/03.07.2017 г., 67253/31.07.2017 г. и 67622/17.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД - сумата от 69 654, 65 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., както и съдебни разноски от 27 006, 18 лв.
В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, въз основа на които се моли същото да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските по делото, или същото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК. Формулира следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК:
1/ Може ли уговорената по договор престация, респ. отговорност при изпълнение, да се търси от страна, различна от тази, сключила договор? По този въпрос се сочат решения на ВКС по т.д.№ 474/2009 г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 1404/2008 г. на ІV г.о. и по т.д.№ 346/2009 г. на І т.о., на които въззивното решение противоречи.
2/ Включва ли приемането на извършеното по договора по см. на чл.264 ал.1 ЗЗД освен едно фактическо, така и едно отделно правно действие? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 1661 от 06.12.1999 г. по гр.д.№ 972/1999 г. на ВКС, V г.о.
3/ Предпоставя ли неточното изпълнение намаляване на дължимото на изпълнителя възнаграждение и без изрично упражнено право от възложителя по чл.265 ал.1 ЗЗД? По третия въпрос касаторът твърди противоречие с решение по т.д.№ 1213/2018 г. на І т.о.
4/ Неизпълнението на договорно задължение, препятстващо възложителя да контролира, респ. да е информиран за обема на изпълнението, представлява ли обстоятелство, което обуславя отказ от заплащане на възнаграждение, респ. неговото намаляване? По този въпрос се поддържа противоречие с решението по т.д.№ 558/2010 г. на І т.о. и решение № 97/12.02.1986 г. на ВС по гр.д.№ 710/85 г. на ІІ г.о.
5/ Представлява ли осчетоводяването на едно вземане признание на същото. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие с решението по т.д.№ 1697/2013 г. на І т.о. и решение № 230/25.02.2000 г. по гр.д.№ 1286/1999 г. на ВКС.
Излагат се и самостоятелни съображения за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт в смисъл, че съдът неправилно е възприел за какво спорят страните – спорът е не дали работата е извършена, а дали е в твърдяния от ищеца обем. Твърди се, че всички писмени доказателства в тази връзка са от категорията на частните документи, издадени от самия ищец, успоредно с това същите не са представени на ответника по делото, а на лицето, сключило договора.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор за липса на основания за допускане на решението до касационно обжалване, по подробно развити съображения, излага и становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд, за да достигне до атакувания краен резултат по спора, е съобразил оплакванията в жалбата; формирал е извод, че първоинстанционното решение е правилно и е препратил към мотивите му, на основание чл.272 ГПК; а на наведените от въззивника и настоящ касатор доводи за неправилност на решението е отговорил по следния начин:
На първо място съдът е приел, че възражението за липса на сключен договор е направено за първи път от ответника с молба от 23.04.2020 г. - след изтичане на срока по чл. 367 ГПК за отговор на исковата молба, и на това основание е преклудирано, а възраженията в писмения отговор касаят само точното изпълнение на договора от ищеца. Независимо от това съдът е формирал и извод за неоснователност на същото с мотиви, че на 05.08.2016 г. е сключено споразумение между директорите на областните дирекции по безопасност на храните, включително директора на ОДБХ – Стара З.. Със споразумението директорите на ОДБХ са постигнали съгласие да се проведе обща за областните дирекции процедура по договаряне без предварително обявление, за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти, на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната". Страните по споразумението, включително и ответникът ОДБХ – Стара З., са упълномощили директора на ОДБХ С. - град да проведе процедурата по ЗОП по реда на договаряне без предварително обявление, както и да сключи договор от името и за сметка на отделните възложители - чл.3 от споразумението. С чл.5 е предвидено дължимото възнаграждение по договора да се заплаща и да е за сметка на отделните възложители - областни дирекции в процентно съотношение, както и заплащането да се извършва от отделните ОДБХ към изпълнителя /чл.6/.
В изпълнение на горното споразумение, директорът на Областна дирекция по безопасност на храните С. - град сключва с "Екарисаж - В." ЕООД договор № 23 от 17.08.2016 г. след проведена процедура по обществена поръчка с цитирания по-горе предмет, с допълнението, че се възлага обслужването на териториите на областите В., Добрич, С., Б., Я., С., Ст. З., Х., Кърджали, С., П., П. и Б.. С чл.5 от договора е предвидено задължението на всяка ОДБХ да заплаща на изпълнителя съответния процент, посочен в споразумението между директорите на ОДБХ от 05.08.2016 г. Уговореният начин на плащане е от всяка ОДБХ авансово в размер на 30 % от дяловото й участие, изчислено на база прогнозни месечни разходи, до 15-то число на текущия месец и окончателно - след представен до 10-то число на всеки следващ месец отчет и фактура. С допълнително споразумение от 16.02.2017 г. срокът за изпълнение на договора е удължен до сключване на договор въз основа на проведена от ЦУ на БАБХ открита процедура, но не повече от шест месеца.
С оглед изложеното съдът е приел, че страни по договора от 17.08.2016 г. на страната на възложителя са всички посочени в преамбюла на същия областни дирекции за безопасност на храните, на териториите на които се възлага извършването на дейности от изпълнителя "Екарисаж - В." ЕООД, а не само ОДБХ С. - град, като директорът на последната областна дирекция е сключил договора в изпълнение на възложения му мандат със сключеното с директорите на останалите ОДБХ в страната споразумение от 05.08.2016 г., включително от директора на ОДБХ – Стара З.. Волята за упълномощаване на директора на ОДБХ С. - град да представлява останалите ОДБХ при сключване на процесния договор е ясно разписана в чл.3 от споразумението от 05.08.2016 г., като съобразно постигнатото съгласие и на основание чл.36 ал.2 ЗЗД последиците от извършените от пълномощника правни действия възникват направо в правната сфера на представлявания, без да е необходимо последващо изявление от последния или друг фактически състав. Като теоретични и непочиващи на волята на страните по представените по делото писмени доказателства са квалифицирани доводите в жалбата на ответника за възможни правни фигури, които не са се осъществили при развитието на процесните правоотношения, поради което и съдът не ги е обсъдил, като неотносими към спора. Заключил е, че правата и задълженията по договора от 17.08.2016 г. са възникнали направо в правната сфера на ответника и той дължи плащане на възнаграждение в договорения за тази ОДБХ размер.
Съдът е посочил, че гореизложената обща уредба на облигационните отношения при сключване на договора съответства и на специалния закон - чл.8 ЗОП, съобразно който двама или повече възложители могат да сключат споразумение за съвместно възлагане на обществена поръчка, в което се уреждат всички организационни, технически и финансови въпроси, свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите, като в този случай всеки от възложителите отговаря за изпълнението на задълженията си по закона, независимо дали процедурата за възлагане на обществена поръчка се провежда съвместно от името и за сметка на всички възложители, или един от възложителите изпълнява техническите дейности по провеждането на процедурата, като представлява едновременно себе си и другите възложители.
По-нататък съдът е намерил, че възражението на жалбоподателя за нищожност на сделката по чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД /като сключена без съгласието на ответника/, освен че е преклудирано, не почива и на закона. Изложени са съображения, че с оглед разясненията, дадени с ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т. д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. II, договорът, сключен в хипотезата на чл.42 ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от порока липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Такъв би бил налице, когато волеизявлението е направено при съзнавана липса на съгласие /изтръгнато с насилие, направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др./. Никоя от последните хипотези не се твърди от ответника. Освен това, той е бил и надлежно представляван при сключване на договора от своя пълномощник и не е налице хипотезата на мнимо представителство по чл.42 ал.2 ЗЗД. Евентуално е посочено, че с приемане на процесните фактури и осчетоводяването им - доказано от приетата ССЕ, ответникът извънсъдебно е потвърдил договора и се явява обвързан от него.
За необосновани са приети и оплакванията за доказателствена непълнота и недоказаност на изложените в исковата молба твърдения на ищеца за изпълнение по договора в претендирания размер, вкл. поради допуснати процесуални нарушения от съда. За доказване на последните спорни по делото факти ищецът е представил по делото множество писмени доказателства, подробно обсъдени от първоинстанционния съд - стойностни сметки, описи за предаване от изпълнителя на възложителя на потвърдителни бележки, описи за предаване на пътни листа, сметки за разпределение на сумите между отделните ОДБХ, съобразно договорените между последните проценти със споразумението от 05.08.2016 г., и фактури, като всички документи са двустранно подписани.
Като писмени доказателства по делото са представени и писма за потвърждаване на вземания, като видно от представеното по делото и прието като доказателство писмо за годишна инвентаризация на активите и пасивите от 27.03.2019 г. главният счетоводител и директорът на ОДБХ – Стара З. са потвърдили по искане на ищеца салдото на "Екарисаж - В." ЕООД при ответника в размер на исковата сума.
Съдът е обсъдил и заключенията по назначените по делото ССЕ, от които се установява, че издадените в изпълнение на договора фактури за извършени услуги през процесния период 01.02.2017 г. до 17.08.2017 г. са счетоводно отразени, както в книгите на ищеца, така и в книгите на ответника, като записванията са съответни на първичните документи, последователни и на това основание редовни. Съобразно нормата на чл.182 ГПК съдът следва да цени счетоводните записвания и като доказателство за твърдените от страната, извършила записванията, факти, като преценката на съда следва да е във връзка с редовността на записването и останалите събрани по делото доказателства. От констатациите на вещото лице е видно, че счетоводството и на двете страни по повод на процесните фактури е редовно водено, като осчетоводената сума на дълга е 288 944, 87 лв., както и че счетоводно записаният дълг напълно съответства на съставените при изпълнение на договора и представени по делото документи за разходи на изпълнителя по изпълнение на договора и количества приети за обезвреждане умрели животни. Изводът си вещото лице обосновава с проверка на всички потвърдителни бележки, включително за количества трупове, както и проверка дали същите отговарят на издадените пътни листи, предадени с опис на възложителите. Вещото лице е извършило и проверка за евентуално надписани километри по пътните листа, сравнявайки с базата данни за разстояния на Googlemaps, като не е установило несъответствия. Със заключението е извършено и независимо остойностяване на доказаните разходи за отчетния период по договорените стойности и е обоснован крайният извод, че направените обобщения от изпълнителя на стойностните сметки за извършените по месеци разходи съгласно договора и описите на потвърдителни бележки отговарят на реално извършените разходи, въз основа на които са издадени и процесните фактури. Вещото лице е дало и заключение, че частта на дължимото от ответника възнаграждение е правилно изчислена.
За неоснователен е намерен и последният довод на ответника, че възнаграждение на ищеца не се дължи, тъй като изпълнителят не е изпълнил поетите с чл.8 ал.1 т.1, т.5 и т.8 от договора задължения да изготви график за събирането от административните области, които обслужва, да води дневник на входа на екарисажа и да инсталира онлайн информационна система за престираните услуги.
Съдът на първо място е приел, че тези договорни задължения, съобразно придаденото им от страните значение, не рефлектират директно върху точното изпълнение на предмета на договора, доколкото и без да са изпълнени, предметът на договора по обезвреждане на умрели животни може отново да бъде точно изпълнен. В подкрепа на това е и чл.5 ал.3 т.1 от договора, съобразно който страните са предвидили, че изпълнителят доказва изпълнението му, като удостоверява реално извършените разходи за предходния месец с представяне на пътни листи и потвърдителни бележки за обслужваните обекти и взетите СЖП. Тези документи са регулярно предавани на възложителите по установения в договора ред и в срок, поради което и са приемани за достатъчни от възложителите за доказване изпълнението на договора, а непредставянето на графици, дневник и неизготвяне на информационна система, очевидно е счетено за незначително неизпълнение, доколкото възложителят е приемал изпълнението и осчетоводил дължимото възнаграждение като свой дълг. Съдът е съобразил, че жалбоподателят не сочи конкретни възражения, как неизготвянето на документите и несъздаването на информационната система по чл.8 от договора са се отразили върху изпълнението на неговия предмет, нито сочи да търпи каквито и да е било вреди от неизпълнението, поради което неизпълнението на част от задълженията по чл.8 от договора от страна на изпълнителя няма претендираната от него правна последица - да освободи възложителя от задължение да заплати възнаграждение за престираното му изпълнение.
С оглед изложеното, въззивният съд е заключил, че ищецът е изпълнил задълженията си да изработи възложеното му по договора, съобразно поръчката на другата страна - чл.258 ЗЗД. Предвид нормата на чл.264 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, което е сторил и с изявлението си по приемане на издадените фактури за дължимото по договора възнаграждение; и на основание чл.266 ЗЗД дължи възнаграждение за изработеното, съобразно уговореното или в уважения от СГС и доказан по делото размер от 288 944, 87 лв., ведно с обезщетението за забава за съответния исков период, възлизащо на 69 654, 65 лв.
Възражението за погасяване на вземанията с краткия давностен срок по чл.111 б.В ЗЗД е намерено от съда за преклудирано, тъй като не е заявено в срока за депозиране на писмен отговор на исковата молба по чл.367 ГПК. Само за пълнота съдът е добавил, че видно от сочените падежи на всяко от вземанията по процесните фактури за заявения период 01.02.2017 г. до 17.08.2017 г., до датата на предявяване на исковата молба в съда на 31.10.2019 г. не е изтекла и кратката тригодишна давност. По отношение на допуснатите в хода на делото увеличения на предявения частичен иск, по които възражение е заявено в срок от ответника, съдът е съобразил писмото за потвърждаване на вземания, с което ответникът чрез представляващия го директор и главния счетоводител на дата 27.03.2019 г. е потвърдил дълга за главницата пред кредитора "Екарисаж - В." ЕООД и така реално е признал вземанията на ищеца. На основание чл.116 б.А ЗЗД на тази дата давностният срок е прекъснат и е започнал да тече нов, който към датата на подаване на молбите за увеличение на исковете в съда не е изтекъл.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Първият въпрос не покрива изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е формулиран общо и не е обусловил решаващата воля на съда относно материалноправната легитимация на ответника да отговаря по предявените искове. САС не е приел, че процесният договор има действие спрямо трети лица, различни от посочените в него насрещни страни, а че ответникът е страна по него, доколкото е направил изявление за сключването му чрез пълномощник, чието упълномощаване е извършено по силата на споразумение от 05.08.2016 г. между всички областни дирекции за безопасност на храните, между които и ответникът.
Вторият въпрос удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но не и допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираното от касатора решение № 1661/06.12.1999 г. по гр.д. № 972/1999 г. на ВКС, V г.о., както и със служебно известната на настоящия съдебен състав практика на ВКС, обективирана в решение № 138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 42/15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 166/26.10.2020 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, II т.о. и др., съгласно която, ако възложителят, респ. негов представител, е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените работи по договора за изработка или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество – възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, това означава, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан съответен двустранен приемо–предавателен протокол. В случая изводът за приемане на извършената от ищеца работа е мотивиран при позоваване на представените писмени доказателства и заключението на ССЕ, с които са установени фактът по осъществяван контрол върху изпълнението и одобряване на извършената работа от представител на дирекцията, специално оторизиран да проверява и приема изпълнението, фактът по подписването от директора на ответната дирекция на издадените от ищеца фактури и фактът по осчетоводяване на тези фактури в счетоводството на ответника.
Третият въпрос е основан на твърдението на касатора относно наличието на неточно изпълнение на договора от страна на изпълнителя, при което съдът следва да намали дължимото възнаграждение и без възложителят да е релевирал възражение по чл.265 ал.1 ЗЗД. Предвид мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не е отговорил отрицателно на такъв въпрос, още повече, че е приел за доказано, че ответникът е приел без възражения изпълнената от ищеца работа. Поради това въпросът се явява неотносим и като такъв не отговаря на общата предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК.
Четвъртият въпрос касае наведения от касатора довод за приложение на последицата на чл.83 ал.1 ЗЗД за освобождаване от отговорност на длъжника, поради неизпълнение от ищеца на задължения по договора. Следва да се има предвид, че в цитираното от касатора решение № 64/03.06.2011 г. по т.д. № 558/2010 г. на ВКС, I т.о. е прието, че вината на кредитора е от значение само при търсене на последиците от неизпълнение на договорните задължения на длъжника при иск за обезщетение по чл.82 ЗЗД, при който като правоизключващо възражение по чл.83 ал.1 ЗЗД може да се разгледа виновното поведение на кредитора. Следователно в настоящия случай така обоснованият въпрос се явява ирелевантен за спора.
По отношение на петия въпрос съставът на ВКС намира, че крайният извод на въззивния съд за дължимост на възнаграждението за изработеното по договора е аргументиран не само с отразяването на издадените от ищеца фактури в счетоводството на касатора, но и с всички действия на пълномощника по подписване на описи за предаване на потвърдителни бележки и описите за предаване на пътни листи и представеното писмо-потвърждение и извършената от двете експертизи проверка на отразеното по процесните доказателства. Тъй като се касае до договор за изработка, от значение за претенцията за заплащане на възнаграждение е приемането на извършената работа от възложителя, а по този въпрос е налице съдебна практика, посочена и във връзка с въпрос № 2, като въззивното решение е в съответствие с нея. Предвид изложеното, този въпрос не изпълнява изискванията на основното и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не се установява и самостоятелното основание на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. От неговото съдържание не се констатира съдът да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, липсва прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, както и явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 307 от 21.05.2021 г. по в. т. д. № 265/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |