Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 17 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №422 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на Е. В. А. срещу присъда №369 от 10.12.2012 г., постановена по ВНОХД №4741/2012 г., по описа на СГС, НО, 11 състав, с което е отменена присъда №54 от 15.06.2012 г., постановена по НОХД №9357/2011 г. по описа на СРС, НО, 11 състав в наказателната й част и подсъдимият А. е признат за виновен в това на 19.05.2011 г. в [населено място], е причинил на В. В. Д., разкъсване на слезката, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, като на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда е потвърден постановения първоинстанционен съдебен акт в гражданско- правната му част. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират доводи за допуснати от въззивният съд съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на закона. Поддържа се, че неправилно са били анализирани доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство, като незаконосъобразно решаващият съд е ценил единствено гласните доказателства, подкрепящи обвинителната теза, но не и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н. и И.. Твърди се, че превратния доказателствен анализ е било причина съдът да не установен правилно релевантните за делото факти и да приложи погрешно закона. Като нарушение на материалния закон се сочат и изводите на съда за това, че престъплението е осъществено от субективна страна, като се оспорва умишленото му извършването. С касационната жалба се предлага, след като бъде направен нов доказателствен анализ, да бъде отменен въззивния съдебен акт и бъде постановен друг. В хода на касационното производство защитникът поддържа жалбата и твърди, че постановените осъдителни съдебни актове почиват не на доказателства, а на предположения. На тези основания предлага да бъде уважена жалбата. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като доказателствата са правилно анализирани. Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на държавното обвинение поддържа, че няма спор за факта на извършване на престъплението, неговото авторство и това, че същото е осъществено умишлено от подсъдимия. Предлага да бъде оставена в сила атакуваната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивният съд и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани. Съдът е съпоставил всички събрани гласни доказателства и правилно е кредитирал показанията на свидетелката Д., включително за начина на получаване на съставомерното увреждане. Законосъобразно съдът е преценил, че показанията на пострадалата се подкрепят от показанията на свидетелите К. (за възникнал конфликт между Д. и подсъдимия по повод качена снимка на последния във социална мрежа и на сутринта след инцидента за случилото се), от показанията на свидетелката М. (за начина на причиняване на уврежданията на пострадалата и признатото от подсъдимия спречкване между него и Д.), от приложените по делото медицински документи и от заключенията на приетите основна и повторна съдебно- медицински експертизи по писмени данни, установяващи, че разкъсването на слезката е настъпило в резултат на удар или удари, които съответстват на претърпян побой. Правилно съдът е преценил, че основното доказателство, подкрепящо обвинителната теза са показанията на свидетелката Д., но вярно е отчел, че това е естествено с оглед това, че побоя е станал само в нейно присъствие и в жилище, обитавано от нея и подсъдимия. Правилно въззивният съд не е кредитирал в цялост показанията на свидетеля Н., като е съобразил близките му отношения с А. и това, че казаното от него противоречи на показанията на пострадалата и свидетелката К.. Законосъобразно съдът е приел, че показанията на свидетелите И. и Д. не допринасят съществено за изясняване на релевантните обстоятелства. Първият свидетел не е чул шум от побой на инкриминираната дата, като това не е основание да се приеме, че подсъдимият не е нанасял удари на пострадалата. От показанията на втория свидетел не може да бъде направен извод, че причина за увреждането на пострадалата е занимания с бокс, тъй като тази теза, макар и поддържана от защитата, не се подкрепя от нито един доказателствен източник. Касационната инстанция не възприе оплакването на защитата, че въззивният съдебен акт е постановен при непълен и неверен анализ на доказателствените материали. Напротив решаващият съд е анализирал всички доказателствени източници и е дал логично и вярно обяснения защо възприема едни от тях и не кредитира други. Това, че част от доказателствата подкрепят обвинителната теза и установяват факта на извършване на престъплението и неговото авторство не е основание съдебния акт да бъде преценен като постановен при съществени нарушения на процесуални правила. Такива нарушения биха били допуснати ако решаващият съд не бе обсъдил всички доказателства, а това без съмнение е направено. На тези основания касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не е налично касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което да бъде причина за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон Основното оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е за неправилното установяване на формата на вината, с която е действал подсъдимия при причиняване на увреждането. Касационният съд изцяло възприе изводите на въззивният съдебен състав, че вярната правна квалификация на престъплението- предмет на производството е по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК. Правилни са изводите на съда, че подсъдимият е действал умишлено, а не непредпазливо (както е приел първоинстанционният съд) и естеството на умисъла му може да бъде изведено от начина на причиняване на травмата. Спукването на слезката е причинено от силен удар в областта на корема или от силни, наслагващи се удари в тази част на тялото. При нанасянето на такива удари А. е съзнавал, че те могат да доведат до увреждане на орган, намираш се в коремната кухина, какъвто е слезката. Правилно въззивният съд е преценил, че интензитета на упражненото насилие дава основание да се приеме, че подсъдимият, макар и да не е целял причиняването на съставомерното увреждане, е допускал настъпването му, отнесъл се е с безразличие към този резултат и въпреки това е нанесъл ударите на пострадалата. Ето защо правилно въззивният съд е преценил, че престъплението е осъществено при форма на вината „евентуален умисъл” и го е квалифицирал по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК, а не по привилегирования състав на чл.133, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК. Допълнителен аргумент в подкрепа на изводите на въззивният съд е обстоятелството, че е съществувал наличен сериозен дисбаланс между телосложението и физическите сили на подсъдимия и тези на пострадалата Д., което е аргумент за това, че нанасяйки и силни удари А. е съзнавал възможността да причини увреждане на нейни коремни органи. На тези основания касационният съд прие, че правилно въззивната инстанция е приложели материалния закон и атакувания съдебен акт не трябва да бъде коригиран. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №369 от 10.12.2012 г., постановена по ВНОХД №4741/2012 г., по описа на СГС, НО, 11 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.