Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
София, 01.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2666 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 919 от 15.07.2015година е допуснато касационно обжалване на решение № 151 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 3046/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, предявен от Д. З. С. от [населено място] против [фирма], [населено място].
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 272 ГПК следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по оплакванията във въззивната жалба и когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, както и по материалноправните въпроси по приложението на чл. 195, ал.1 КТ и чл. 189, ал.1 КТ какви са изискванията за мотивиране на заповедта и в частност отразява ли се на законността на уволнението неправилната квалификация на дисциплинарното нарушение, определена от работодателя, както и относно обстоятелствата, от значение при определяне на дисциплинарното наказание.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 272 ГПК, когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои. В този случай втората инстанция не действа като контролно-отменителна инстанция, а ползвайки от обосновката в първоинстанционното решение осъществява своята решаваща дейност. Въззивният съд може да не преповтаря приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, но наред с това, той следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи. И при условията на ограничения въззив, втората съдебна инстанция – въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, и по свое вътрешно убеждение и съгласно разпореденото в закона, да направи своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. В смисъла на изложеното е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 643/12.10.2010 г. по гр. дело № 1246/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.).
По въпроса по приложението на чл. 195, ал.1 КТ:
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г.; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г.; решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 236/2010 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на 290 ГПК, задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Поради това, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания; когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение.
Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в редица актове по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, при преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т.ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; отражението върху работата в предприятието на работодателя; настъпили ли са вредни последици – последици не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено на работа; поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение. В този смисъл решение № 372 от 01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 227 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о. и решение № 344 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г. ІІІ г.о. ВКС.
В обжалвано въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че в изпълнение на безсрочен трудов договор № 306 от 04.06.2008 г., ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „водач на мотокар”. На 11.03.2014г., при възникнали пререкания между работниците в дружеството, ищецът нанесъл няколко удара в главата на колегата си Т. Т.. Със заповед № ЧР 102/12.03.2014 г. изпълнителният директор на [фирма] е поискал обяснение от страните участващи в конфликта. Искането е връчено на ищеца на 17.03.2014 г., а на 19.03.2014 г. е депозирано писменото му обяснение, в което е заявил, че инцидентът е лична работа между участниците и не засяга работодателя. Със заповед № ДН 1308 от 16.04.2014 г. на Изпълнителния директор на [фирма], на ищеца Д. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за нанесен по време на работа побой над друг работник на дружеството. При така установените факти, съдът е приел, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, тъй като в заповедта за дисциплинарно наказание не е дадена точна квалификация на дисциплинарното нарушение, което лишило работника от право на защита, а наказанието е наложено в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като не съответства по тежест на допуснатото нарушение, предвид което е уважил предявеният иск за отмяна на уволнението като основателен. Въззивният съд е споделил изцяло фактическите и правни изводи, формирани в първоинстанционното решение и при условията на чл. 272 ГПК е препратил към тях.
В касационната жалба против решението на Варненски окръжен съд, постъпила от [фирма], [населено място], са изложени оплаквания, че съдът не е отговорил на изложените във въззивната жалба оплаквания; формирал е неправилни изводи по приложението на чл. 195, ал.1 КТ относно мотивиране за заповедта за дисциплинарно уволнение и в нарушение на чл. 189, ал.1 КТ е приел, че наказанието не съответства на допуснатото тежко дисциплинарно нарушение.
Ответникът по касационната жалба Д. З. С. я оспорва като неоснователна.
По въведените касационни оплаквания срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е изложил мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания. Съдът е възпроизвел приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, след което е препратил към фактическите и правни изводи, формирани в първоинстанционното решение, без да отговори на изложените от въззивния жалбоподател оплаквания по приложението на чл. 195, ал.1 КТ и чл. 189, ал.1 КТ.
Доколкото с извършеното препращане при условията на чл. 272 ГПК, въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд, то основателни са и касационните оплаквания относно изводите за нарушение на чл. 195, ал.1 КТ поради това, че в заповедта за дисциплинарно наказание не е дадена точна квалификация на дисциплинарното нарушение. В заповед за уволнение № ДН 1308 от 16.04.2014 г. на Изпълнителния директор на [фирма] са посочени нарушителят и кога е извършено нарушението, което е отразено ясно и по разбираем начин. Фактическите основания за налагане на наказанието са отразени по начин, който не препятства съдебния контрол за законност на уволнението, с което изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени.
Неправилен е и изводът, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства по тежест на допуснатото нарушение. Съдът е формирал този извод без да съобрази всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Не е съобразил обстоятелството, че ищецът е нанесъл побой върху свой колега на работното им място и в присъствие на други работници; че не се касае за маловажен случай на пререкание, а за груба физическа саморазправа (поредица от удари с юмруци по главата, което е довело до контузия, мозъчно сътресение, травматични оттоци, кръвонасядания и ожулване на пострадалия работник Т. Т. – л. 34 и л. 35 от гр.д. № 517/2014 г. на Девненски районен съд); че ищецът е бил наказван и преди този случай дисциплинарно за неявяване на инструктаж за безопасна работа и преди всичко, съдът не е съобразил отношението на работника към допуснатото нарушение; не е съобразил, че в обясненията на ищеца по чл. 193 КТ /л. 47 от гр.д. № 517/2014 г. на Девненски районен съд/ липсва критична самооценка, както и съзнание, че личното поведение по време на работа засяга климата на работната обстановка, рефлектирайки косвено и върху цялостния работен процес. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства сочи за допуснато от ищеца тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, което обуславя наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение”.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски общо в размер на 1370 лева.
Изложеното Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 151 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 3046/2014 г. на Варненски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. З. С. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № ДН 1308 от 16.04.2014 г. на Изпълнителния директор на [фирма].
ОСЪЖДА Д. З. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1370 „хиляда триста и седемдесет” лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |