Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 238                                                   гр.София, 19.03. 2010 год.                                              В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета  година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                             ЕРИК ВАСИЛЕВ       при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №4989 образувано по описа на І г.о. за 2008 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. Б. против решението от 30.07.2008г., постановено по гр.д. №211/2008г. на Бургаски окръжен съд, в частите, с които след като е отменено частично решението от 15.12.2007г. по гр.д. №2536/2005г. на Бургаски окръжен съд, са отхвърлени предявените от О. Б. срещу Д. , представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и срещу С. Т. П. , действащ като ЕТ”П”, с. Л., общ. Поморие, иск с правно основание чл.108 от ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение №663 от 22.06.2009г. поради това, че въззивният съд е посочил, че искът е неоснователен на заявените фактически основания, на които ищецът претендира, че е придобил собствеността върху спорния имот, но не е разгледал едно от тях, в противоречие с практиката на ВКС, че в решението си съдът следва да обсъди становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Д. , представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, не взема становище. Ответникът по жалбата С. Т. П. , действащ като ЕТ”П” оспорва наличието на основание за допускане на касацонно обжалване. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от О. Б. срещу Д. , представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, положителен установителен иск за собственост и срещу С. Т. П. , действащ като ЕТ”П”, с. Л., общ. Поморие, иск за ревандикация на ПИ №2 с площ от 9892кв.м., находящ се в лесопарк „Р”, в местн.”О”, землището на кв. Крайморие, гр. Б.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че общината не е доказала, че притежава собствеността върху имота на заявените в исковата молба основания – чл.2, ал.2, т.1 и чл.3, ал.2, т.2 от ЗОС. О. Б. претендира, че е собственик на имота на основанието по чл.2, ал.2, т.1 от ЗОС /в първоначалната редакция, съгласно което общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата/ по отношение на отстъпени безвъзмездно в собственост на общината гори и земи, за да се преработят и да се превърнат в обществен парк с Наредба-закон за отстъпване на Бургаската община д. гора в местността „М”, .... /обн. ДВ, бр.7/11.01.1935/. Правилни са изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете за собственост на общината на това основание, тъй като в страната след 1947 г. на практика няма разделение между общинската и държавната собственост, която е единна и неделима, тъй като в разпоредбата на чл. 6 от Конституцията от 1947г. общините не фигурират като носители на правото на собственост. Конституционните промени от 1990 г. прокламират наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Това е възприето и с Конституцията от 1991 г. Действителното разграничение обаче на двата вида собственост се извършва с измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА /обн. ДВ, бр. 77/1991 г., в сила от деня на обнародването му 17.09.1991 г./. В § 6 ПЗР на закона е определено кои обекти са общинска собственост. Параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА посочва кои държавни имоти стават общински с влизане на ЗМСМА в сила. Прехвърлянето на собствеността настъпва по право. В т. 6 е посочено, че преминават в собственост на общината обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за здравно, спортно и др. обслужване. Основателни са доводите на касатора за необсъждане от въззивния съд на релевираното в исковата молба основание, на което се претендира, че имотът е преминал в собственост на общината по право – с оглед вида му на обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за обслужване по смисъла на §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Въззивният съд е разрешил спора за собственост, като е посочил, че искът е неоснователен на заявените фактически основания, на които ищецът претендира, че е придобил собствеността върху спорния имот, но не е разгледал едно от тях. В нарушение на процесуалните си задължения по чл. 188, ал. 1 и чл. 157 от ГПК /отм./ въззивният съд не е изяснил релевантите за спора обстоятелства: дали процесният недвижим имот е от вида недвижими имоти, които по силата на § 7 ПЗР на ЗМСМА са станали общинска собственост - дали представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване - основанието по § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, съответстващо на посоченото в АОС основание чл.2, ал.1, т.9 от ЗОС за актуването на имота като общински през 2000г. Неправилно въззивният съд се е занимал само с въпроса дали имотът е публична общинска собственост с оглед на предназначението му, без да се е занимал с релевантния за спора въпрос дали с оглед предназначението на имота държавната собственост върху него е трансформирана в общинска собственост по силата на §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. От значение за изхода на спора по предявените искове за собственост е изясняването на обстоятелството, дали към момента на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991г., имотът представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касаторите основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.3 от ГПК то трябва да се отмени в обжалваните части и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да изясни физическите и икономически признаци, и предназначение на имота, включително чрез съдебно-техническа експертиза, за да установи дали към момента на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991г., имотът представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 30.07.2008г., постановено по гр.д. №211/2008г. на Бургаски окръжен съд, в обжалваната част, с която след като е отменено частично решението от 15.12.2007г. по гр.д. №2536/2005г. на Бургаски окръжен съд, са отхвърлени предявените от О. Б. срещу Д. , представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и срещу С. Т. П. , действащ като ЕТ”П”, с. Л., общ. Поморие, иск с правно основание чл.108 от ЗС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Бургаски окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: