4 РЕШЕНИЕ N 293 С., 17.08. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Д. Ц. Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 414/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на А. Б. К., П. Г. К. и Е. П. К. - А., чрез пълномощника им адвокат Кр. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 24 от 07.01.2010 г. по в. гр. д. № 1572/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Молителите поддържат, че съдебният акт, чиято отмяна искат, противоречи на влезлите в сила решение по гр. д. № 340/1996 г. на Асеновградския районен съд и решение по гр. д. № 2283/2000 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответниците Г. В. О. и П. Г. О. считат молбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е подадена на 18.02.2011 г. и е в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК от влизане в сила на последното решение, в случая - решението по в. гр. д. № 1572/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, касационната жалба срещу което не е допусната за разглеждане по същество с определение № 1040/10 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 456/2010 г. на ВКС на РБ, І-во г. о. Поради това молбата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. 1. С решение № 108 от 20.08.1997 г. по гр. д. № 340/1996 г. на Асеновградския районен съд, оставено в сила с решение от 23.12.1997 г. по гр. д. № 3978/1997 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Г. В. О., Л. Генчева О.-В. и П. Г. О. срещу А. Б. К. и П. Г. К. за собственост на основание приращение по чл. 92 ЗС на трети редовен жилищен етаж от построената жилищна сграда в парцел ІІІ-2945 от кв. 198-нов по плана на [населено място]. Прието е, че същият е обособен вследствие на незаконно строителство и като такъв не съществува в правния мир като жилищен обект, а е запазил статута си до преустройството. 2. С решение от 06.02.2001 г. по гр. д. № 2283/2000 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 768 от 31.07.2002 г. по гр. д. № 1016/2001 г. на Върховния касационен съд, ІV-то г. о., е уважен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС и ответниците А. Б. М. /К./ и Е. П. С. са осъдени да осигурят на Г. В. О. и П. Г. О. достъп до трите складови помещения в подпокривното пространство и едно складово помещение в обема на стълбището на нивото на плочата на таванския етаж от жилищната сграда, построена в парцел ІІІ-2945 от кв. 198-нов по плана на [населено място]. Отхвърлен е иск, предявен от същите ищци, за осигуряване достъп до обособено в подпокривното пространство на същата жилищна сграда едностайно жилище. Установено е, че ищците са наследници на Г. П. О., който е бил първоначалния собственик на дворното място, като притежават и магазинен етаж и първия етаж от жилищната сграда. С н. а. № 68/1961 г. собственикът учредил на А. К. право на строеж на втори етаж и таванско помещение с таванска стая. Тези обекти били реализирани, като на таванския етаж е обособено едностайно жилище, което, съобразно реализираното право на строеж, е собственост на ответниците. Прието е, че останалата част от тавана представлява обща част по предназначение, независимо, че е преградена на отделни складови помещения; обща част е и складовото помещение, оформено в обема на стълбището. Прието е, че всички притежатели на индивидуални жилища в сградата имат право да ползуват общите части и ответниците неоснователно са ограничили достъпа на ищците до тях. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 340/1996 г. на Асеновградския районен съд е зачетена в рамките на заявения предмет на защита - претендираното от О. право на собственост върху таванския етаж на основание приращение, е било отречено, което обаче не води до извод, че собственици на целия тавански етаж са ответниците. 3. С влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1572/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е допусната делба на жилище с площ 86.60 кв. м., заемащо целия трети надпартерен тавански жилищен етаж от жилищната сграда, при квоти по 2327.5/8660 ид. ч. за Г. О. и за П. О., 1335/8660 ид. ч. за П. и А. К. в режим на съпружеска имуществена общност и 2670/8660 ид. ч. за Е. К. - А., чието участие в съсобствеността е на основание договор за дарение. Въззивният съд приел, че макар и възникнал в резултат на незаконно строителство, жилищният обект е годен обект на делба. Не може да се приеме, че с влязлото в сила отхвърлително решение по чл. 108 ЗС /с което, за целите на този иск е прието то да не съществува в правния мир като жилище/ са отречени въобще каквито и да било права на собственост на ищците О. върху таванското жилище, нито че са признати пълни права върху него в полза на ответниците К.. Съобразено е и влязлото в сила решение по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, с което със сила на пресъдено нещо е отречено правото на О. върху едностайното жилище в подпокривното пространство. Като се позовал на заключения на технически експертизи, че понастоящем таванският етаж като цяло е обособен като самостоятелно жилище - същият не съставлява таван като подпокривно пространство, нито в него фигурират трите тавански помещения, каквито е установено да са съществували при разглеждане на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, въззивният съд заключил, че съществуващият понастоящем обект на таванския етаж е едно самостоятелно жилище, състоящо се от дневна, готварна, тераса, вътрешно антре, баня-тоалетна, спалня-ниша, две стаи, входно антре и складово помещение в обема на стълбището. То се явява съсобствено между страните по делото - за ищците, като собственици на дворното място по наследство от Г. О., по приращение съгласно чл. 92 ЗС, за ответниците съпрузите К. - по силата на възмездно придобитото от тях и реализирано по време на брака им право на строеж, и договор за дарение в полза на ответницата Е. К.-А.. За да се уважи молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо противоречиво разрешаване на идентичен по страни и предмет правен спор, като решенията по двете дела, които разкриват обективно и субективно тъждество, следва да са влезли в сила в противоположен смисъл. В случая с решението по гр. д. № 340/1996 г. на Асеновградския районен съд е отречено претендираното от О. с иск по чл. 108 ЗС право на собственост на основание приращение върху целия тавански етаж като жилищен обект. С решението по гр. д. № 2283/2000 г. на Пловдивския окръжен съд в производство по чл. 109, ал. 1 ЗС на О. са признати права върху тази част от етажа, която съставлява обща част по предназначение - отделни складови помещения. Доколкото и с двете решения съдът се е произнесъл по спор за принадлежността на правото на собственост, ако са считали, че е налице противоречиво разрешаване, тъй като при наличие на отхвърлително решение за цялата спорна вещ, на О. са признати права върху част от вещта, К. са разполагали с правната възможност да поискат отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. „г” ГПК в 3-месечен срок от влизане в сила на последното решение - по гр. д. № 2283/2000 г. на Пловдивския окръжен съд. Това те не са сторили, като понастоящем срокът вече е изтекъл. Не се разкрива противоречиво разрешаване на въпроса за собствеността в решенията по гр. д. № 2283/2000 г. и по в. гр. д. № 1572/2009 г., двете на Пловдивския окръжен съд. Действително, съдът, разглеждащ иска за делба на таванския етаж, е обвързан от влязлото в сила решение по иска за защита на правото на собственост на същия етаж, като не разполага с правомощия да пререшава въпроса за собствеността. Съдът не е и процедирал по този начин, тъй като в решението, с което е допуснал делба, е зачел правата на молителите съобразно с влязлото в сила решение по чл. 109, ал. 1 ЗС. Като установил, с помощта на вещи лица, че е настъпила промяна в обектите, разположени на таванския етаж, в резултат на която е обособено едно самостоятелно жилище, съдът зачел установеното с влязлото в сила решение по негаторния иск, но при условията на конверсия по отношение на новообособения обект. Това е видно от факта, че е определил дяловете на съделителите въз основа на съотношението между застроената площ на цялото жилище - 86.60 кв. м., от една страна, и тази на обема на суперфицията за К. - 40.05 кв. м., и на обема на изграденото свръх нея за О. - 46.55 кв. м., от друга. Така постановеното решение за делба не противоречи на влязлото в сила решение по гр. д. № 340/1996 г. на Асеновградския районен съд. Макар с него да е отхвърлен иск на О. по чл. 108 ЗС, то няма за правна последица признаване със сила на пресъдено нещо на изключителни права върху таванския етаж в полза на молителите. В обобщение, след като с решението по допускане на делбата правата на молителите върху таванския етаж, получени по суперфиция, не са отречени, то и не се разкрива противоречиво разрешаване на въпроса за собствеността между това решение и решенията по ревандикационния и по негаторния иск. Страните не са изправени пред хипотеза на противоречиво разрешаване на въпроса по принадлежността на правото на собственост върху таванския етаж, поради което и не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. К., П. Г. К. и Е. П. К. - А. по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 24 от 07.01.2010 г. по в. гр. д. № 1572/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: