Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр. София, 01 февруари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на шестнадесети януари двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2923/2011 год. Производството по чл. 346 т.2 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. Я. Д. против присъда № 243 от 2.11.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 1151/2011 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. В жалбата се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние, което не е престъпление и за явна несправедливост на наказанието. По съшество се иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан, а граждансият иск отхвърлен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно поддържа и искане за намаляване на наказанието по размер и отлагане на изтърпяването му. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, а защитникът му с писмена молба поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 75 от 7.04.2011 год. постановена по НОХ дело № 228/2010 год. Гълъбовският районен съд е признал подсъдимия Д. Я. Д. за невиновен в това на 2.10.2009год. в село М., общ Гълъбово, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил заблуждение у С. К. и И. И., като с това да е причинил имотна вреда на [фирма] в размер на 25918.80лв, представляваща големи размери, поради което го е оправдал по предавеното обвинение по чл. 210 ал.1 т.5 във вр. с чл. 209 НК и е отхвърлил и предявения срещу него граждански иск за заплащане сумата 26 244лв. С присъда № 243 от 2.11.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 1151/2011 год. Старозагорския окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимият за виновен по предявеното обвинение по чл. 210 ал.1т.5 във вр. с чл. 209 ал.1 НК и го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от три години лишаване от свобода по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 1961/2009 год., като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на [фирма] сумата 25918.80лв, обезщетение за претърпяни имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 2.10.2009 год. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2100лв, като гражданския иск за разликата до пълния му размер от 26244лв е отхвърлил. Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснато нарушение по чл. 348 ал.1т.1 НПК: Касационната инстанция извършва проверка приложението на материалния закон въз основа на фактическите констатации приети от решаващия съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Старозагорският окръжен съд, който е разгледал делото като въззивна инстанция, не е нарушил правилата за формиране на волята си. Преценил е, че има неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото и е провел съдебно следствие, при което е разпитал допълнително пострадалата, изслушал е и обясненията на подсъдимия. Всички събрани доказателствени материали е обсъдил в логическата им връзка, посочил е кои от тях кредитира и какви са съображенията му за възприемане фактическите констатации на първоинстанционния съд, че подсъдимият сключил с пострадалата сделка за изкупуване на 100 тона слънчогледово семе, като уверил нея и живеещият с нея на съпружески начала св. И., който участвал в дейността на фирмата, във възможността си до го заплати, че първоначално уговорката била за заплащане по банков път, а когато фактурата била издадена предложил заплащане в брой на място след измерване на точното количество, че пострадалата изпълнила своето задължение като предоставила стоката, а подсъдимият не я заплатил, като спрял да отговаря на нейните телефонни обаждания и се укрил. При тези фактически констатации, които не се оспорват и от подсъдимия, който признава получаването на стоката и факта, че не я е заплатил, е направила различни изводи по приложението на материалния закон. Не е възприела съображението на първоинстанционния съд, че се касае до облигационни отношения между страните, които могат да бъдат уредени по граждански ред, а не до престъпно деяние измама по смисъла на НК. Изложила е достатъчно и убедителни съображения въз основа на кои доказателствени източници приема, че деянието му е съставомерно като престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 НК , защото в момента на сключване на сделката не е разполагал с необходимите парични средства да изпълни своята част от поетото задължение и изобщо не е имал намерение да го изпълнява, но е създал невярна представа в пострадалите относно действителното фактическа положение и това ги е мотивирало да му предадат договорената стока. Като е отменила оправдателната присъда и го е осъдила, е приложила точно материалния закон. Законосъобразен е изводът, че договорните отношения могат да бъдат използвани за създаване на невярна представа в пострадалия относно действителното намерение на дееца и това да го мотивира да извърши акта на имуществено разпореждане. Гражданските договори се сключват за да бъдат изпълнени. При тях всеки от съконтрахентите дължи определено поведение и действителното му намерение да поеме задължение се установява от действията, в които се е обективирало деянието. В конкретния случай предмет на сделката е продажба на определена стока, която продавача се е задължил да предаде на купувача, а той от своя страна - да заплати договорената цена след като бъде установено точното количество. От момента на сключването на сделката подсъдимият не е имал възможност и намерение да изпълни своята част и е действал с користна цел- получаването на имотна облага. Имал е значителни финансови затруднения и изобщо не е разполагал с парични средства, продал е полученото семе, което му било заплатено и не потърсил продавача за уреждане на отношенията им. Деянието е довършено с акта на имуществено рапореждане от пострадалите, поради което без значение за съставомерността му е последващото поведение на дееца, изразило се в признаване на задължението и счетоводното му отразяване. Мотивирано е отхвърлено като израз на защитна позиция твърдението му, че неизпълнението на договора се дължи на поведението на пострадалата, която не му предала цялото договорено количество и от друга страна отказала плащане в натура. По делото липсват доказателства за договорена натурална размяна и изобщо за наличието на твърдяната от него стока, която да престира в изпълнение на договора, а отделно от това не конкретизира какво точно количество, в какви срокове и при каква цена се е задължил да я предаде. Не е допуснато нарушение на закона и в гражданско осъдителната част на присъдата. Гражданският иск е доказан по основание и по размер. Не намира опора в разпоредбите на процесуалния закона съображението, че гражданският иск е недопустим, защото юридическо лице не може да бъде пострадало от смисъла на закона и да претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Законодателят в разпоредбата на чл. 84 НПК предоставя възможност и на юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетяването им и да се конституират като граждански ищци. В качеството си на едноличен търговец пострадалата е претърпяла вреди от деянието, изразяващи се в това, че е била мотивирана да се разпореди с част от имуществото си и подсъдимият дължи обезщетяването им. По оплакването за допуснато нарушение по чл. 348 ал.1т.2 НПК: Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Освен с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствата, на което беще отговорено във връзка с приложението на материалния закон, то се мотивира с недостатъци при изготвянето на обвинителния акт, затруднили защитата му. В този смисъл са изложените съображения, че обвинението не е формулирано ясно и конкретно, като не са посочени измамливите действия, обективиращи състава на престъплението и мястото на извършване на деянието. Такова нарушение по делото не е допуснато. Обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията по чл. 264 НПК, като в обстоятелствената му част са посочени всички елементи изискуеми в ал. 2 относно престъплението, времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото лице и размера на вредата. Посочено е какви разговори са водени между страните и каква договорна е била постигната. Мястото на извършване на деянието е индивидуализирано и то е там, където се е намирало имуществото, с което е извършено разпореждането. Изрично е посочено, че слънчогледовото семе се е намирало в складовата база на пострадалата в село М., общ. Гълъбово и от там е натоварено на осигурените от подсъдимия превозни средства. Посочените факти, че фактурата е издадена в с.М., а едноличния търговец не е разполагал със собствен кантар и се наложило камионите да бъдат измерени в друго населено място, не водят до неяснота относно мястото на извършване на деянието и от там до нарушение на принципа за подсъдност на делото от съда, в чийто район е извършено деянието. Неоснователен е и довода за разглеждане на делото от незаконен състав, което е самостоятелно основание за отмяна на присъдата. Местната подсъдност се определя от фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което по делото е направено. Дори да се приеме, че делото е разгледано от съд, който не е местно компетентен по смисъла на чл. 36 НПК. което не следва от данните по делото, това нарушение не е от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.3 НПК, което във всички случаи е съществено и само по себе си е основание за отмяна на постановения съдебен акт. По оплакването за постановяване на новата присъда на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК: Оплакването за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Индивидуализирано е в размите на закона, предвидени за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Противно на поддържаното от жалбоподателя, следва да се отбележи, че съдът не само е отчел наличието на обстоятелство, които смекчава наказателната отговорност, но е преценил, че относителната му тежест е по-голяма и затова е наложил наказание лишаване от свобода под средния размер, предвиден в нормата на чл. 210 ал.1 т.5 НК, не е наложил наказанието конфискация на част от имуществото на виновния и е приложил института на условното осъждане. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил неосъждан по смисъла на закона, но съдът е разполагал с данни за влязла в сила присъда за идентично деяние, извършено три месеца преди инкриминираното. Това осъждане, преценено като данна за личността му, налага извода, че деянието не е изолирана проява в поведението му и наказанието от три години лишаване от свобода е необходимо и достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Намаляването му по размер би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за неговото поправяне и превъзпитание. Изпитателният срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието е определен в рамките на закона и също липсват основания за коригирането му. Мотивирано е прието, че в този си размер би въздействал достатъчно поправително и възпиращо върху подсъдимия. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Старозагорския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 243 от 2.11.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 1151/2011 год. по описа на Старозагорския окръжен съд, с която е отменена присъда № 75 от 7.04.2011 год. по НОХ дело № 228/2010 год. на Гълъбовския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. Я. Зелев е признат за виновен и осъден на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години по предявеното му обвинение по чл. 210 ал.1т.5 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: