1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1072 гр. София, 30.12.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 682 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Н. А. срещу определение № 316 от 19.05.2011г. по в. гр. дело № 182/2011г. на Апелативен съд В., Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 517 от 16.02.2011г. по гр. дело № 2378/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото само в частта по иска за заплащане на сумата 47 268,82 лв., претендирана като обезщетение за вредата от действието на ответника без представителна власт – сумата, платена на продавача за потвърждаване. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложение към частната касационна жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с константната практика на ВКС: 1/ когато пълномощникът е действал извън пределите на предоставената му представителна власт и впоследствие мнимият упълномощител потвърди частично действията на пълномощника по разпоредителна сделка, като за потвърждаването поиска и получи от третото лице определена цена, която е над договорената от мнимия пълномощник за тази идеална част от прехвърления имот, следва ли да се счита, че за тази част е налице потвърждаване на пълномощията изцяло; 2/ допустимо ли е въззивният съд да се произнася по незаявени основания на въззивната жалба и извън оспорения предмет на прекратителното определение, постановено от първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по иска за заплащане на сумата 47 268,82 лв., въззивният съд е приел, че ищецът не разполага с иск за вреди, произтичащи от валидно сключени сделки. Изложил е съображения , че от посоченото основание от ищеца и от материалите по делото се установява, че сумата от 47 268,82 лв. представлява сумата, платена на продавача за частично потвърждаване на договорите, поради което за частта от 20,9% от спорните имоти продавачите са потвърдили представителната власт на пълномощника, респективно за продажбата на тази част от имотите същият е бил надлежно упълномощен. Въз основа на посочените съображения решаващият съдебен състав е направил извод, че се иска обезщетение за сключени сделки от пълномощник с валидна представителна власт, а разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗД намира приложение срещу лице, действало като представител без да има представителна власт. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от частния жалбоподател въпрос „когато пълномощникът е действал извън пределите на предоставената му представителна власт и впоследствие мнимият упълномощител потвърди частично действията на пълномощника по разпоредителна сделка, като за потвърждаването поиска и получи от третото лице определена цена, която е над договорената от мнимия пълномощник за тази идеална част от прехвърления имот, следва ли да се счита, че за тази част е налице потвърждаване на пълномощията изцяло” е относим към решаване на спора по същество по иска с правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД, но не и към въпроса за допустимостта на иска. Вторият посочен от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен в смисъл, че се отнася до задължението на въззивния съд при подадена частна жалба срещу определение за прекратяване на производството по част от предявените искове да се произнесе по релевираните от частния жалбоподател основания и доводи и допустимо ли е въззивната инстанция в този случай да излага съображения и доводи по същество. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да обсъди изложените в частната жалба оплаквания и доводи, като при преценка за допустимостта на иска не може да изразява становище по същество. Поради изложените съображения въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неправилно Варненски апелативен съд не е обсъдил твърдението в частната жалба, че искът по чл. 42, ал. 1 ЗЗД с цена 47 268,82 лв. е формиран от реалната разлика между договорената от ответника цена за придобитите от ищеца вследствие на съдебната спогодба 20,9% от процесната земя – 32 306,18 лв. и реално платените 79 575 лв., която разлика е платена по необходимост от ищеца за предотвратяване на евикция, като основанието на иска е вреда от действия на пълномощника без представителна власт, а не като цена на потвърждаването. Като не е съобразил начина на формиране на цената на иска и неправилно е интерпретирал твърдените в исковата молба и молбите – уточнение факти и обстоятелства, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Направеният в обжалваното определение извод, че ищецът не разполага с иск за вреди, произтичащи от валидно сключени сделки, не съответства на изложените от ищеца обстоятелства и заявената претенция, тъй като претендираната сума е за обезщетение за вреди вследствие извършени от ответника действия без представителна власт. Дали ответникът е сключил сделките без представителна власт и дали същите са потвърдени от собствениците на имотите изцяло или частично, както и дали от тези действия за ищеца са възникнали вреди, са въпроси, на които съдът дължи отговор с решение по същество. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивната инстанция е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде отменено и определението на Варненски окръжен съд, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 316 от 19.05.2011г. по в. гр. дело № 182/2011г. на Апелативен съд В., Гражданско отделение и вместо това постановява: ОТМЕНЯ определение № 517 от 16.02.2011г. по гр. дело № 2378/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото само в частта по иска за заплащане на сумата 47 268,82 лв., претендирана като обезщетение за вредата от действието на ответника без представителна власт. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.