О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 29.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1135 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № VI-622 от 11.03.2015г. по ч.гр.д. № 2212/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 9634 от 04.12.2014г. по гр.д.№ 8351/2014г. на Бургаски районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател [фирма] поддържа, че по дело, заведено от него против [фирма], който е един от акционерите в дружеството, е допуснато обезпечение на иска му чрез запор на притежаваните от [фирма] 3 195 бр. поименни акции от капитала на [фирма]. Твърди, че въз основа на издадената обезпечителна заповед е било образувано изпълнително дело, по което са били насрочени три дати за опис и изземване на запорираните акции, но поради отсъствие на законни или упълномощени негови представители, които да предадат акциите, изземването им не е могло да се осъществи. Поддържа, че с влязло в сила решение по посоченото исково произодство са били уважени предявените от него против [фирма] осъдителни искове и е бил издаден изпълнителен лист. По образуваното изп.дело № 191/2014г. на ЧСИ Т. Д. срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 25.11.2014г., но длъжникът нито е платил, нито е предоставил на ЧСИ запорираните акции. Поддържа, че поради невъзможността да бъдат иззети акциите от държането на собственика не е възможно да се процедира принудително изпълнение върху тях по реда на чл.515, ал.3 ГПК. Поради това счита за неправилен извода на въззивния съд, че той като взискател с допуснат в негова полза запор на първо място, не се легитимира като титуяр на материалното право, инкорпорирано в ценните книги, на второ място, не е лишен от владението върху тях против волята му или същите са унищожени и на трето място, не е поискал като предварително условие да бъде овластен по реда на чл.134, ал.3 ЗЗД да упражни правата на своя длъжник поради негово бездействие. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: „Дали взискателят, в полза на когото е допусната по реда на чл.391 ГПК обезпечителна мярка „запор” върху поименни акции – собственост на длъжника му, има правен интерес да иска тяхното обезсилване по реда на чл.560 и сл. ГПК на свое собствено правно основание, когато длъжникът не предава акциите, а взискателят не знае къде се намират, поради което съдебният изпълнител е в невъзможност да изпълни обезпечителната заповед чрез опис и изземването им по реда на чл.515, ал.1 ГПК?”. Поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с ТР № 7 от 25.04.2013г. по тълк.дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС; решава се противоречи от съдилищата – решение № 131 от 02.02.2012г. по гр.д .№ 3738/2011г. на Бургаски районен съд и определение № 4489 от 31.05.2011г. по гр.д. № 3737/2011г. на Бургаски районен съд, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по подадената от [фирма] молба по реда на чл.560 ГПК за обезсилване 3195 бр. поименни акции от капитала на дружеството, притежавани от [фирма], като е изложил съображения, че буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.560 ГПК обуславя извода, че легитимираното да поиска защита по този ред лице следва да бъде носител на правата, инкорпорирани в самите акции. Поради това е приел, че допуснатият като обезпечителна мярка запор върху тези акции не създава материални права в полза на жалбоподателя. В потвърждение на този извод се е позовал и на целта на производството – лицето, лишено от владението й въпреки волята му или поради унищожаване на ценната книга, да се снабди с дубликат, за да може да упражнява правата си по нея, като същевременно принудително отнетите или унищожени ценни книги се лишат от техния конститутивен и/или легитимиращ ефект, като се е позовал и на исторически анализ на правната уредба. Счел е за неоснователен и доводът на жалбоподателя, че производството може да бъде проведено и в други хипотези, извън предвидените в цитираната норма – унищожаване или принудително отнемане на владението на ценната книга от притежателя й. Въззивният съд е приел, че в молбата, с която е сезиран районният съд, не са изложени фактически твърдения от страна на жалбоподателя, че упражнява права на своя длъжник по реда на чл.134 ЗЗД и че въвеждането на такива твърдения с частната жалба е недопустимо. Поради това е счел за неоснователно оплакването, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е извел от съдържанието на молбата материално правната квалификация на молителя, а именно – по чл.560 ГПК вр. чл.134 ЗЗД.
Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в ТР № 7 от 25.04.2013г. по тълк.дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава частният жалбоподател, този въпрос не е обсъждан. Касаторът е доказал наличието на противоречива съдебна практика с приложеното решение № 131 от 02.02.2012г. по гр.д .№ 3738/2011г. на Бургаски районен съд, поради което следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав намира за правилно становището, изразено в обжалваното определение. Производството по чл.560 ГПК е предвидено, за да предпази носителя на правото, материализирано в ценната книга, от неблагоприятни последици в случай, че е лишен от владението й въпреки волята си или същата е унищожена, тъй като в посочените случаи това лице, изгубвайки държането на ценната книга, губи и възможността да получи плащане срещу нея. Следователно целта на производството по обезсилване на ценни книжа е да предпази носителя на правото по тях от правните последици от изгубване на държането им, като съдебното решение по това производство замества ценната книга, за да даде възможност на носителя на правото по нея да го упражни, а чрез обезсилването на ценната книга я лишава от нейния легитимиращ ефект, за да лиши лицето, което държи ценната книга без основание, от възможността да упражни правата по нея.
С оглед изложеното следва да се приеме, че производството по чл.560 ГПК е предоставено за охраняване на интересите на лицето, което е носител на материализираното в ценната книга право, а не на всяко лице, което има каквото и да е право върху ценната книга – например право да насочи изпълнение върху ценната книга, възникнало във връзка с материално правоотношение с носителя на правото върху нея. Поради това изводът на въззивния съд по релевантния правен въпрос, че взискателят, в полза на когото е допусната по реда на чл.391 ГПК обезпечителна мярка „запор” върху поименни акции – собственост на длъжника му, не е легитимиран от свое име да подаде молба за обезсилване на поименните акции, е съобразен със закона и е правилен.
По същество на касационната жалба:
Въпреки правилността на извода на въззивния съд по релевантния правен въпрос, обжалваното определение като краен резултат е неправилно.
С оглед изложените от молителя в молбата му по чл.560 ГПК твърдения, с които обосновава интереса и легитимацията си да иска обезсилване на поименните акции, въззивният съд е следвало да обсъди довода му, че като кредитор е легитимиран да упражни на основание чл.134 ЗЗД правото на длъжника си по чл.560 ГПК и да поиска обезсилване на ценните книги, които не се намират у длъжника. В молбата, по която е образувано производството, молителят подробно е изложил твърдения за фактите, от които произтича правото му, като е посочил, че самият той не е носител на правото, материализирано в ценните книги, но се явява взискател с допусната по реда на чл.391 ГПК обезпечителна мярка „запор” върху ценнните книги. Поради това, въпреки че в молбата си молителят не се е позовал на разпоредбата на чл.134 ЗЗД, съдът е бил длъжен да се произнесе дали молителят е легитимиран да поиска обезсилване на поименните акции, собственост на длъжника му, в качеството си на негов кредитор, доколкото определянето на правна квалификация на искането е правомощие на съда. Въззивният съд не е съобразил това обстоятелство, въпреки изложеното изрично оплакване в частната жалба. Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че наличието на предвидените в чл.560 ГПК предпоставки – лишаване на правоимащия по ценната книга от нейното владение въпреки волята му или унищожаване на ценната книга, е въпрос по основателността на искането, по който съдът следва да се произнесе с решението си по чл.565 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на молбата и произнасяне с решение по чл.565 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № VI-622 от 11.03.2015г. по ч.гр.д. № 2212/2014г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение № 9634 от 04.12.2014г. по гр.д.№ 8351/2014г. на Бургаски районен съд за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за разглеждане на молбата с правно основание чл.560 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|